арсенал.
— И ти я дадоха ей така?
— Още не е сериозно изпробвана. В интерес на истината, много от тестовете не протекоха особено успешно. Нито един от по-старите офицери не я подкрепи.
— А ти виждал ли си я в действие? Работи ли въобще?
— Роузкранс използва няколко от тия при една от офанзивите си. Когато я видях при Бургесвил, тя покоси цяла кавалерийска бригада.
— Е, как ги уговори да ти я изпратят тук?
— Моят приятел убедил познатия си офицер да преправи заповедта за доставка. Фасулска работа, те я докараха до крайната гара извън Омаха, а аз я превозих дотук.
— Искаш да кажеш, че не си платил за нея? — Изправен вълк се усмихна, отчитайки нехайната щедрост на американското правителство.
— Да речем, че просто я приех като малко обезщетение за мизерната си заплата на действащ офицер.
— Трябвало е да вземеш повече — укори го леко Изправен вълк. Прагматичният му ум вече изчисляваше ефекта, който би имала появата на такова оръжие.
— Не си мисли, че не съм опитал — отвърна Хейзард. — Няма да ми стигне животът да се отплатя дори само за тая.
— Колко амуниции имаш? — попита Изправен вълк, осъзнаващ добре, че набавянето на достатъчно амуниции винаги е било проблем за индианските племена.
— В изобилие.
— Ще свърши чудесна работа срещу Дакота.
— Щом златото потече, ще я занесем в бивака.
— Как успя да я докараш чак дотук?
— Изтеглихме я на ръце.
— И какво каза на хората, че има в сандъка?
— Минна екипировка. Всички са свикнали с това. Пристига с тонове по сушата или по Мисури.
— Изглеждаш ми добре подготвен.
— Такова беше и намерението ми. Може би догодина по-голямата част от това злато ще бъде в нашето планинско скривалище, за да осигури бъдещето на народа ни.
— А жената?
— Тя едва ли ще изчака дотогава.
— Какво имаш предвид? — попита меко Изправен вълк.
— Нищо зловещо — отвърна бързо Хейзард в отговор на повдигнатите вежди на Изправен вълк. — Просто… съм сигурен, че двамата с баща й ще сме успели да се споразумеем много преди тоя момент. Тя ми каза, че е единствено дете. — По смуглото му лице премина усмивка. — Късметлия съм си, тя ще ми даде поне петдесет пункта преднина в преговорите.
— Ти остави петдесетте пункта, аз се сещам за далеч по-добра причина да се чувстваш щастлив, че тя е в леглото ти.
— Тя спи сама.
— Тия ги приказвай на някой по-лековерен, някой, който не е отраснал с теб.
Умението на Хейзард да очарова красивите жени беше не по-зле познато в племето му отколкото в Бостън.
— Сериозно. Не искам да си създавам проблеми.
— И откога любенето е проблем? — усмивката на Изправен вълк стана още по-широка.
— Като цяло съм съгласен с теб, но… — Хейзард въздъхна — сега условията са различни.
— Да не искаш наистина да кажеш, че не си…
— Не и наскоро.
— Значи си. Хич и не бих си помислил, че ще оставиш тая биахиа, това сладурче, да си иде непокътнато.
— Сега съжалявам, че го направих.
— Да съжаляваш? — Изправен вълк вярваше истински в неогорченото удоволствие. — Това ми звучи странно в твоята уста. — И той се вгледа по-внимателно в лицето на Хейзард, защото споменът за това как той се беше погрижил за тази жена беше все още пресен и ярък. Човек не гледа така една жена, когато не я желае, помисли си Изправен вълк.
— Нещата са объркани.
— С жените винаги е така.
— По-объркани от обикновено. Трябва да следвам видението си. Нямам време за удоволствие.
Изправен вълк го разбра. Едно видение трябва винаги да се следва.
И тъй като Хейзард имаше ясновидска дарба, неговите видения бяха пророчески, изпълнени с истинност и символична сила. Преди години, когато беше още момче, яздейки из Вълчата планина четири дни почти без прекъсване в търсене на своя бириси сам (лечителски сън), той бе видял още тогава бледоликите да прииждат за златото, бе видял ездачи с огнени копия да слизат от небето, бе видял слънцето окъпано в кръв, преди болестта на бледоликите да отнеме живота на толкова хора.
Но освен това бе видял червен орел, кацнал на гърба на черна пума над главите на мъжете с копия. И бе чул животинските видения да му казват: „Златният метал ще благослови твоя клан и ще му донесе благоденствие. Слушай и учи, и щом настъпи мигът, ни последвай. Ние ще те дарим заради силата ти“. И когато Хейзард се събудил на върха на Вълчата планина намерил до себе си перо от червен орел и сноп косми от черна пума.
— Бала-ба-ахт-чилаш (желая ти успех) — каза Изправен вълк.
Хейзард прие пожеланието му с кимване.
— Сега за златото. По-добре ще е да го натоварим на товарните коне, слънцето се издига вече над хоризонта.
Изправен вълк планираше така пътуванията си, че да пристигне рано, още преди Хейзард да е излязъл за работа. Не им отнемаше много време, за да натоварят златото в кожените чанти, тъй като Хейзард бе пригодил един скрипец, с който повдигаха тежките кожени торби до назъбената скала над входа на мината.
— Ще се прибереш ли у дома за летния лов? — попита Изправен вълк, докато пълнеше внимателно оцветените кожени торби с необработения златен пясък.
— Така бях намислил, но… — Хейзард замълча. — Вероятно не сега… с тая жена.
— Можеш и нея да доведеш.
— Предпочитам да не го правя.
Изправен вълк го погледна по-отблизо. Всички жени в живота на Хейзард след Гарваново крило бяха само за удоволствие. Защо да не вземе тая със себе си?
— Ние всички сме свикнали с жълтооките в бивака — отбеляза той. — Никой няма да се възпротиви. — Изправен вълк се усмихна леко. — С изключение на приятелките, които те очакват.
— И всички ще решат, че ми е любовница — запротестира Хейзард.
— А тя не е — саркастично отбеляза Изправен вълк. — поне не през цялото време — добави той закачливо.
— Вече въобще не е — настоя Хейзард, хвърляйки на усмихнатия си приятел един разсеян поглед.
— Доколкото те познавам, Дит-Чилияш, да следваш такава тънка и крехка линия може да се окаже трудно за теб.
— Няма какво повече да се притесняваш за любовните ми връзки, Изправен вълк — смъмри го Хейзард. — Насочи мислите си към златото.
— Въпросът е — шеговито уточни Изправен вълк — дали това ще се окаже по силите ти?
Хейзард не си направи труда да отговори, но и това само по себе си беше отговор.
Десет минути по-късно златото беше вече приготвено и те започнаха да го товарят на конете. Измина доста време, преди мустангите да бъдат приготвени и Изправен вълк да се отправи към потайната планинска пътечка, позната единствено на абсароките. Заедно със златото той отнесе със себе си и невероятното
