— Иска се само да умеете да броите, мадам. Не е трудно. Трябва първо да започнете с нещата, които отнемат най-много време.
— Всичко изглежда толкова лесно, когато го правиш ти — въздъхна Блейз.
— И вие помагахте, мадам — уточни той учтиво, без дори да намеква за няколкото малки бедствия, които Блейз щеше да причини с опитите си да помогне.
Когато Хейзард влезе пет минути по-късно, Джими се разпореди й масата беше сервирана. Хейзард беше щедър в напълно заслужените си похвали. Неговите собствени блюда бяха доста първични, така че ястията на Джими бяха оценени по достойнство.
— Той е направо чудесен — съгласи се Блейз и усмихнатият поглед на Хейзард я стопли. — Боя се обаче, че повече пречих, отколкото помагах. Кой би могъл да си помисли, че рязането на лука може да бъде толкова трудно?
— Не беше ваша грешката, че той се изтъркаля на пода, мис — Хейзард го поправи за неговото „мадам“. — Трябваше да ви кажа да го подрежете първо равно от едната страна. Пък и няма да ви трябва много време, за да се научите да месите тесто.
Блейз беше на друго мнение. Лепкавото тесто беше също така неподатливо, както и Хейзард напоследък, помисли си тя с усмивка.
— Месила си тесто? — попита Хейзард и устните му се изкривиха в доволна усмивка.
— Боя се, че по-скоро го развалях. То първо залепна за стъклото, после за масата и накрая за ръцете ми. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си с очарователен жест, който накара Хейзард неочаквано да се сети, че ще й трябва още нещо за обличане освен черните панталони и ленената риза. Сякаш това женствено движение бе направило дрехите излишни. Ако бе помислил по въпроса навреме, дрехите щяха да се едно от първите неща, с които би я снабдил. След като си отбеляза да се погрижи за гардероба й, той каза галантно:
— Сигурен съм, че Джими не би се справил без твоята помощ.
Дългите клепки на Блейз трепнаха при бързия поглед, отправен към Хейзард, припомнил й с галантната си забележка за невероятния мъж във вечерен костюм, поканен на областния бал. Това винаги я объркваше — изисканите обноски, култивираният глас, а от друга страна, пропукванията в кавалерското му държание. Видът му бе несъмнено индиански тук, в планината, полугол, с бронзови мускули и дълга черна коса. Когато видя, че по лицето му нямаше следа от подигравка, тя му отвърна по подобаващ начин:
— Напълно съм убедена, че би могъл, но въпреки това ти благодаря. Няколко нови комплимента никога не вредят.
— Мислиш ли тогава, че след около седмица ще можем да прибавим и бисквити към нашето меню от горещ шоколад и ягоди? — Смехът му беше чист като слънчевата светлина.
Нейната закачлива откритост го очароваше. Очите им се срещнаха над русолявата глава на Джими и жизнерадостен импулс прекоси малкото разстояние между тях.
— Дали пък някакво освещаване на кухнята няма да помогне? — подразни я той.
— Пепел ти на езика. Предците на майка ми ще се обърнат в методистките гробове. — Сините й очи блестяха усмихнати.
— Все ще преживея няколко разгневени духа, ако в замяна на това всеки път хапвам нещо толкова вкусно.
Джими не разбираше съвсем това, което ставаше над главата му, но усмивките му бяха понятни и той реши, че вече няма да има толкова потрошени съдове.
— Ще ви помагам винаги щом успея да се измъкна от Мактагърт и мама — предложи той.
Двамата възрастни го възнаградиха с благодарна усмивка.
— Виждаш ли, не е нужно да си губиш времето с обреди и ритуали. Джими ще се погрижи за моето обучение.
— Колко е послушен само. Че какво толкова не правя аз както трябва?
— Почти всичко — възползва се Блейз и добави благоприличие, — с изключение на едно, с което се справяш отлично.
Погледите, които си размениха, биха могли да подпалят прерията в сухо време.
— Дръж се прилично — каза Хейзард много меко, след като възстанови дишането си.
— Никога не съм се държала особено прилично. Толкова е досадно — отвърна Блейз развеселено, зарадвана от реакцията му.
— Е, аз мисля, че едва ли тук му е мястото и времето да те променяме.
— О, не знам — каза тя загадъчно със съблазнително очарователна усмивка. — Може и да поискам да се променя за нещо, ако ти пожелаеш да се промениш за някои неща. — Последната дума бе измъркана гърлено.
Овладя се твърдо, за да устои на страстта, Хейзард отбеляза безстрастно:
— Едва ли, предвид залозите в играта. Въпреки че — продължи той, олицетворявайки джентълменската учтивост, — повярвай ми, желание не ми липсва.
— Колко убедително.
— За мен е удоволствие. А сега — каза Хейзард, докато се изправяше, — да се връщаме на работа. Благодаря и на двама ви. — Той се поклони с бавно леко движение, при което мускулите на гърдите му потрепнаха. Стигнал наполовина до вратата, той спря и се обърна към Джими:
— Мини през мината, преди да си тръгнеш. Ще ти дам малко злато за поръчките.
— Дадено, Хейзард. Веднага щом с мис измием чиниите.
— Пак ли? — изтърси Блейз, изумена от мисълта, че всичко започва отново.
— Може пък татко да пристигне скоро — предположи Хейзард с развеселен поглед — и да те спаси от мъченията.
Блейз се смръщи леко.
— Независимо от това, дано успея да заслужа поне един истински комплимент за работата си, докато ръцете ми са още бели като лилии.
Тя наистина непрекъснато го забавляваше. Това не беше някаква свенлива женица. Тя беше самоуверена и безстрашна. И прекрасна. Жалко, че не можеше да й се наслади без никакви ограничения. При други условия… Но освен това, напомни си той рязко, едва ли някой би могъл да се сети за двама по- различни души, израснали в по-различни условия и култури.
На Блейз й се искаше да отиде при него, така както бе застанал в средата на стаята, и да го целуне леко по бузата. Той можеше така лесно да я накара да се усмихне и да я стопли със своята собствена целувка. Той я накара да изпита за пръв път в живота си някакво странно чувство на удовлетворение, когато се обърна към нея с цялата сила на тъмния си поглед. А високото му, стройно, широкоплещесто тяло беше така красиво. Жалко, помисли си тя, че е така отдаден на дълга си. Отгледана в свят, краен в своя егоизъм, тя приемаше подобна добродетел за интелектуално валидна, но емоционално незадоволителна.
— Ще видя какво мога да направя по въпроса — каза Хейзард, прекъсвайки размислите й.
Тя изглеждаше учудена.
— Имам предвид белите като лилии ръце — обясни той.
— Тя може да бърше — намеси се Джими, открил най-накрая нещо понятно в този разговор на възрастните.
— Добре, тогава всичко е уредено. — Хейзард се усмихна и излезе.
Когато след около час Джими тръгна надолу по билото, той носеше в ръката си дълъг, но ясно формулиран списък. Не трябваше да казва на никого нищо за жената в колибата, независимо че и бездруго цялото градче вече шушукаше по въпроса. Макар и толкова малък, той добре знаеше как да бъде дискретен, а предаността му към Хейзард отстъпваше само на тази към семейството му. Така че той изпълняваше поръчките внимателно. Младият отговорник на склада в смесения магазин на Клайн с удоволствие му продаде за една златна монета от двадесет долара нещо опаковано в голям пакет, въпреки че отдавна бяха затворили. Джими беше сигурен, че дори ако някой го попита, той не би споменал на кого го е продал.
Те натовариха рано на другата сутрин конете на Хейзард, които пасяха на ливадата на Пернел срещу месечна такса. И доста преди Даймънд Сити да започне да се разсънва, Джими вече бе преполовил пътя до колибата, прехвърляйки наум поръчките в списъка, за да се убеди, че не е забравил нищо.
