Всичко, което трябваше да направи, бе да се протегне и да докосне зовящата го ръка, да плъзне пръсти по снежната й кожа и да свали черната тафта от гладките й бели рамене. Тази фантазия продължи кратко и той дойде на себе си.
— Но ти не ме разбираш, нали така?
Тя свали ръката си, поклати бавно глава и дългата й блещукаща коса, огненочервена на светлината на огнището, се разсипа по голите й рамене.
— Баща ти ще дойде да те вземе.
— Знам.
— И аз не искам да се занимавам с нищо друго освен със запазването на парцела си непокътнат.
— Не е ли малко късно за това?
— Не — каза той сухо, — за мен не. Във всеки случай, поне никой от нас няма да има преимущество. — той замълча. — Ако ти беше жена от племето ми — той сви рамене, — щеше да е друго. Но ти не си. Нашата култура позволява повече свобода в това отношение, при вас не е така.
— Ще ми се да спреш да мъдруваш по въпроса. Господи — възкликна вбесено тя, — не можеш да се преструваш, че не ме желаеш.
— Не съм чак толкова добър актьор.
— Върви по дяволите тогава — каза тя, изправила се неочаквано. — Смятам да те целуна.
Той се засмя, но когато тя направи няколко крачки и мънистата се раздвижиха като бляскави сълзи около бледите й гърди, подсилващи възбудата с разкошната си твърдост и потръпваща мекота, го погълна осезаема топлина. Тя беше много близо, стегната тафта шумолеше подобно на пропукването на статично електричество в огрения от огъня полумрак.
Тя се протегна, докосна гънката на врата му, където той се срещаше с рамото, и прокара нежно пръстите си по един блестящ кичур, притиснат в гъвкавата дъга от мускули и сухожилия.
— Ще те целуна — каза тя, този път шепнейки. Той й позволи да придърпа лицето му надолу, за да може да го достигне, позволи й да погали с устни началото на пулсиращия от удоволствие нерв по бузата му, остави устните й почти да докоснат неговите, преди да сграбчи голите й уханни рамена с пръсти, също толкова безмилостни, колкото бе и нейното изкушение. Наведе главата си надолу и я притисна безмилостно и необуздано, насилнически, една нецивилизована дивашка целувка, която се превърна в края си в протяжна игра на възбуда.
Тя бе разтърсена, когато я пусна. Той продължи да придържа ръката й, защото краката не я държаха. Лицето му прикриваше онова, което нейното излъчваше. Трябваше му около минута, за да проговори и когато го направи, гласът му беше почти нормален.
— Не бива да ме дразниш, бостънче — отбеляза той, — защото може да се опариш. Играя тази игра от много дълго време. — След това някак въпреки желанието си той се изсмя. — Като си помисля — каза той през смях, — че защитавам своята непорочност. Каква идиотщина. Но моя сладка, разглезена мила — прошепна той с прям и искрен поглед, — ти не можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Аз не съм ти на разположение. — Той погледна надолу към красивото нацупено лице. — Макар и по причини, които не зависят от мен. А сега — продължи Хейзард, побутвайки я към леглото, — мисля, че ще е по-добре да спя отвън тази вечер. Приятни сънища. — Той взе завивката от бизонска кожа и излезе навън.
— Проклет да си Джон Хейзард Блек — извика след него Блейз, успяла да произнесе думите си едва след като той беше прекрачил вратата. Абаносовата тафта едва удържаше нейните надигнали се от неудържим гняв гърди. — Върви в ада!
„На опашката съм след теб“, помисли си той с кисела усмивка и постави резето на мястото му.
ГЛАВА 15
Тази вечер комарите бяха нетърпими. Те кръжаха около него на малки облаци и атакуваха на неусмирими орди. Той премести ложето си на два пъти преди да намери спокойствие на едно място в средата на хълма, където хладният бриз държеше насекомите на разстояние.
Май че заприличваше на глупак заради тази жена, мислеше си Хейзард, докато лежеше буден, а приятният ветрец освежаваше кожата му. Старият Койот, непочтителният помощник на Всевишния, бе обновил чувството му за дълг й чест само за един неуловим миг. Но възгледът на абсароките за света му беше втълпен още от детството. Личното видение като източник на сила беше в основата на уникалния начин на мислене на абсароките. Виденията от сънищата на Хейзард винаги го бяха водили по неотклонния му емоционален и вселенски път. А сега се чувстваше неспокоен по отношение на тази жена. Той се бе молил тази вечер за знак. Може би жената му бе дадена като щедър подарък. Може би тя не олицетворяваше предателството и алчността. Може би беше дар от мистичната вселена.
Той се събуди късно и за съжаление утрото, не му бе донесло по-ясно решение на проблема, който измъчваше съзнанието му. Той се надяваше, убеден в това по-скоро емоционално, отколкото логически, че полковник Брадок ще се появи скоро.
Блейз вече бе станала и бе облякла една от памучните ризи на Хейзард, когато той влезе за закуска.
— Добре ли спа? — попита тя шеговито.
— Не съвсем. — Неспокойната нощ, прекарана върху бизонските кожи, си казваше думата.
— Готов ли си за закуска?
— След малко — отвърна Хейзард сухо, докато тършуваше за чисти дрехи. Той се обърна рязко, когато въпросът й достигна до съзнанието му. Наистина ли бе приготвила закуска? Така си беше, виждаше се. Масата бе подредена и в чинията до овъгления бекон се мъдреше нещо, бегло наподобяващо на бисквити. Той се усмихна и киселото му настроение се стопи. Тя изглеждаше така ужасно доволна от опита си, бе извадила дори бутилка коняк, за да може той да пийне на закуска. Идеята не беше лоша, като се имаше предвид, това което трябваше да изяде на закуска.
— Ще имаш ли нещо против — попита тя, видяла усмивката на доскоро смръщеното му лице, — ако излея ваната отвън.
— Не, разбира се, че не. — И когато видя как тя се бори с пълното ведро, което бе загребала от ваната, той добави:
— Нека ти помогна.
Всъщност той изпразни ваната, а Блейз му помагаше, като пълнеше ведрото и накрая мило му благодари.
Когато няколко минути по-късно той седна за да закуси, Блейз каза:
— Веднага се връщам. — И преди да бе успял да опита странно оформените бисквити и черния бекон, тя се появи отново. Хейзард все още размишляваше дали стомахът му би понесъл подобно наказание, когато Блейз прекрачи прага с извинение:
— Мисля, че съм забравила да сложа нещо в бисквитите. Те са малко твърдички и… ами… съжалявам за бекона. Надявам се да не е прекалено скъп.
— Оценявам опита ти, а за парите не се притеснявай. Ако не ми се налагаше да се грижа за още няколко хиляди души, аз бих могъл да мина за относително богат човек, дори и за твоите представи.
— О! — каза Блейз изненадана. Животът на Хейзард трудно би могъл да мине за богаташки, а и тя никога не си го бе представяла в тази светлина.
— Седни — предложи той, посочвайки стола. — Искам да ти се извиня… за вчера вечерта. Не е нищо лично… Просто съм поел отговорност.
Блейз седна срещу него.
— Знам. Значи си оставаме приятели? — попита меко тя и протегна малката си ръка през масата.
— Оставаме приятели — отвърна той и се помоли мислено за въздържаност.
Блейз задържа ръката му, топла и мазолеста, и си спомни за предишните им отношения. Споменът я накара да поруменее.
— Благодаря за закуската — учтиво каза той, търсейки причина, за да отдръпне ръката си. Усещането от пръстите й, обвити около неговите, доведе неговите собствени спомени в опасна близост. — Беше много мило от твоя страна. — Гласът му беше овладян, но когато ръцете им се отделиха, пръстите му трепереха.
