да се хабиш за мен. Аз нямам претенции за светица.
Хейзард не беше в настроение да прилага доводи относно сексуалните си привички и затова премина направо към една от услугите, за които искаше да я помоли.
— При целия ми проблем с готвенето и необходимостта от по-добра храна, се чудех дали няма да можеш да ми направиш една услуга?
Роуз кимна утвърдително.
— Ще можеш ли да купиш някои неща тук, в Конфедерейт Гълч, и да ми ги изпратиш по Джими? Той ще ги донесе горе с поръчките от Даймънд Сити. Трябват ми малко свежи плодове и зеленчуци. По-хубав хляб. Видях праскови и грозде на витрината на Харолдсън. Такива неща. И ягоди, ако успееш да намериш.
— Отнасяш се добре с нея, Хейзард.
Той се усмихна загадъчно.
— Грижа се за оцеляването си, Роуз. Едва ли ще може да прегори гроздето и прасковите. — Хейзард направи лека гримаса. — Но кой знае. Дотук се представя добре. О, и още нещо…
— По-добра марка шампанско за дамата? — попита Роуз със закачливия тон.
Дяволитата му усмивка също се бе запазила непроменена. Неуловим, както обикновено, той се изплъзваше и тази вечер.
— Не, имам предвид нещо по-практично — каза той невъзмутимо и постави на масата празната си чаша. — Тя има нужда от дрехи. Бях поръчал на Джими да купи две рокли, но те се оказаха малко не на място в златотърсаческата колиба.
— От Клайн ли бяха?
Хейзард облегна чернокосата си глава върху лъскавата коприна и повдигна вежди.
— За съжаление.
Роуз прихна първо леко, после вирна прекрасната си брадичка и се изсмя с пълно гърло. Поемайки си дъх няколко секунди по-късно, тя попита:
— И Моли ги е видяла?
Черните му извити вежди отново се повдигнаха бързо.
— Това ми бе казано.
— Тая колосална издънка може и да те е изкарала от нейния списък на достойните за осъпружване мъже — подразни го тя, все така широко усмихната.
Очите му на пантера се разшириха за миг и след това придобиха своя леко циничен поглед.
— Чудесно. Тъй като нямам намерение да се женя за никого.
— Така приказват всички мъже, докато не им омекнат коленете пред някоя сладка женичка. А според слуховете, бостънската госпожичка хич не била за изхвърляне.
— Боже мили — каза Хейзард остро, — да не би и някои детайли от бельото да са станали вече публично достояние?
Роуз притвори очи, слисана от лекото избухване на Хейзард.
— Ще се ожениш ли за нея?
Две спокойни приятелски очи срещнаха нейните.
— Не и аз, Роуз — отвърна развеселен Хейзард, — гарантирам ти го. — После продължи с равен тон, сякаш тя не му беше задала току-що въпроса, който вълнуваше до припадък всеки в Конфедерейт Гълч и Даймънд Сити: — Сега за роклите. Нещо стилно. Не разбирам от платове, но нека да са практични. Там горе не е като в двореца на Султана или — добави той с лека усмивка — като в приемната ти на долния етаж.
Роуз разбра, че няма никакъв смисъл да продължава да любопитства.
— И как реагира изнежената щерка на Полковника при вида на необичайните рокли на Клайн? Не беше ли потресена любимката на бостънското висше общество?
Въздържайки се тактично да каже истината, той промърмори неопределено:
— Тя не е прекалено префинена. — Споменът за Блейз, осветена от отблясъците на огъня, за нейната съблазнителна плът с цвят на слонова кост и роклята от черна тафта, която по-скоро излагаше тялото й на показ, отколкото го прикриваше, бе все така ярък.
— Какъв размер? — Тя повтаряше въпроса си за втори път и очите й бяха започнали да се вглеждат по-настойчиво в него.
— Не съм много сигурен — отвърна той, осъзнал най-после, че тя говори на него. — Приблизително колкото на Кейт. Може би е малко по-висока. Съжалявам, разбирам, че не съм много точен, но… — Гласът му стана необичайно колеблив за толкова решителен мъж. След това тъмният му поглед изведнъж придоби познатата прямота. — Може ли да разчитам на теб? Вземи, естествено, достатъчно злато, за да покриеш и изгубеното си време. — Той отвърза една тежка торбичка със златен пясък от колана си и я постави на застланата с дантелена покривка масичка.
Роуз погледна през малката масичка за чай към най-красивия мъж, когото познаваше, облегнат спокойно в креслото й и отпуснал едната си ръка върху коляното. Тази вечер той беше облечен по маниера на белите мъже — черни панталони, ботуши, риза с дълъг ръкав. Като се изключеше косата му, пръсната небрежно по раменете, нищо друго не издаваше произхода му. А и дългата коса не беше нещо толкова странно в тази част на страната. Въпреки че си беше спечелил репутацията на убиец, а ранната му младост бе преминала в непрекъснати набези, очите му някак не приличаха на очите на човек, способен на убийство. Те сякаш не пасваха на двата колта, прилепнали към бедрата му. Бяха прекалено нежни, съдържаха някаква странна топлина и сега се бяха спрели на нея в очакване на отговора й.
— Разбира се, глупчо такъв. Знаеш, че бих направила всичко за теб.
Красивото му лице, образец за класическите черти, с които бяха прочути абсароките, се усмихна.
— Благодаря. — И той се изправи с едно-единствено елегантно движение. — Каквото и да избереш, ще бъде чудесно. Четири, пет, шест, там някъде.
Дали смяташе да я задържи за по-дълго, или дъщерята на Полковника се преобличаше всяка вечер?
— О, и шоколад също.
Веждите на Роуз подскочиха нагоре. Хейзард сви леко рамена.
— Аз обичам шоколад — каза той полуусмихнат.
— Сигурно, Хейзард, сигурно. — Големите очи на Роуз го огледаха бавно. — Не може ли да те убедя да останеш за малко?
Погледите им се срещнаха за миг и тя видя нещо, преди той да успее да го прикрие.
— Ще имаш ли нещо против, ако ти откажа този път? Не мога да я оставя сама горе прекалено дълго. Бог знае какви неприятности би могла да си навлече на главата.
Роуз се усмихна леко.
— Както искаш. Знаеш, че ще бъда все така тук. Не го забравяй. Желая ти късмет с осигуровката.
Той кимна.
— Вероятно ще ми е от полза. — Запъти се към вратата, но вече поставил ръка на медната дръжка, спря. — И някакъв свестен сапун, става ли, Роуз? „Гюрлен“, ако успееш да намериш.
— „Гюрлен“? Предполагам, че не е за теб?
Той се изправи леко, светлината на газената лампа се отрази в ръчно направените му ботуши и с все същия тих глас, той даде поредното лаконично обяснение:
— Не. Тя не е свикнала да се къпе на ледените поточета като мен.
— Да не би да й носиш вода, Хейзард? Не очаквах, че ще доживея този ден. — Нейният шок остана изцяло прикрит зад жизнерадостно изчуруликания въпрос.
— Самоотбрана, Роуз. Иначе няма да се къпе всеки ден.
— Вие, проклети врани… Най-чистите индианци, които някога съм виждала. И като се замисля, най- чистоплътните хора, за които се сещам.
— Лесно е да си чист, Роуз, когато си израснал в страна с чиста течаща вода. Опитвам се да науча на това и мис Брадок.
— Желая ти много късмет с милионерската щерка, Хейзард.
— Благодаря ти, ще ми е нужен. По-трудна е за опитомяване от див мустанг.
— Не се и съмнявам — промърмори Роуз, — но ти ще се справиш.
