се досети, че миенето й доставя удоволствие.
След като съдовете бяха измити, изсушени и подредени, Блейз изтегли медната вана пред камината и започна внимателно да прелива в нея водата от казана на огнището с помощта на една кана.
— Сигурно здравата си поработил днес — подхвърли тя с невинен глас. — Дрехите ти бяха по-мръсни от обикновено. — Тя се обърна и се усмихна, преди да занесе голямата кана до ваната.
Хейзард не помръдна, за да й помогне. Но когато тя премина край него със стройните си голи крака, така близо, че можеше да я докосне, той въздъхна продължително и дълбоко, преди да отговори:
— Започнах трета галерия. — Погледът му следеше гъвкавата й походка, а тонът му беше по-въздържан, отколкото мислите му.
Светлината на лампата очертаваше прекрасното й лице, поруменяло от усилието.
— Ще дойде ли пак скоро Изправен вълк? Или е още рано?
— Не съм сигурен. — Гласът на Хейзард изведнъж стана рязък. Тя леко се бе обърнала към него и сега огънят очертаваше пищната закръгленост на гърдите й през грубата материя на ризата.
— Съжалявам, нямах намерение да любопитствам — извини се Блейз, не разбрала правилно причината за раздразнението му.
— Няма нищо. — Думите бяха произнесени малко по-рязко, отколкото му се искаше, но той току бе видял как гърдите й се полюшват, докато се обръщаше към него.
— Да не би да те обидих? Знам, че твоето злато не ми влиза в работата и… — Гласът й затихна деликатно. Извинението бе поднесено със свежа наивност, която неочаквано му напомни, че до преди четири дни тя все още беше девствена. Той усети как го обзема очарователният спомен за изпитаното удоволствие и как това го възбужда. По дяволите, трябваше да се махне оттук, да излезе навън, докато тя се къпе. Да пренощува отвън. Но непрестанният дъжд, който все така барабанеше по покрива го възпираше. Мътните го взели, така щеше да прекара вир вода не само деня, а и нощта.
— Няма защо да се извиняваш. Плановете на Изправен вълк са да няма планове през повечето време. Никога не знам със сигурност кога точно ще дойде. — Хейзард отговаряше механично, но разговорът така и не успяваше да задържи вниманието му. Той бе вперил поглед в подгъва на ризата, спускащ се над бедрата й, само на няколко сантиметра от онова апетитно местенце, което си спомняше така образно, че от мисълта за него пулсът му започна да се ускорява.
— О — тихо отвърна Блейз, все така загледана в него от няколкото метра, които ги деляха в слабо осветената колиба. — Разбирам. — И тя тръсна глава, за да отмести едно заблудено кичурче от челото си.
Това изящно движение го порази. За миг той си припомни множеството своенравни жени от своето минало. Едно обичайно съмнение се роди в главата му при това чувствено отмятане на кестенявата й коса, подобна на коприна, докосната от вятъра. Дали пък тази млада жена, познала любенето съвсем наскоро, не се опитваше да го води за носа? Дали тази неопорочена невинност тази свежа наивност, бяха толкова неподправени, колкото изглеждаха? Ами ако тя се опитваше да го съблазни, все едно дали го правеше поради безочливата си арогантност, или заради непресторената си наивност?
Твърдоглав по свой особен начин, дързък не по-малко от нахаканата мис Брадок, той чакаше, а мозъкът му размишляваше усилено в очакване да разбере дали тази вечер тя си бе наумила нещо, или просто несъзнателно бе решила да се изкъпе.
Тя не бързаше с пълненето на изрисуваната вана, разхождаше се лениво напред-назад на фона на златистите отблясъци, а неговите живи, пронизващи мрака очи я наблюдаваха с интерес.
Гърдите й помръдваха под тънкия плат при всяка нейна крачка, като узрял плод, полюшван от летния вятър. Бледият блясък на бедрата й, открити от падащите до средата им краища на ризата и леко позлатени от светлината на огъня, засилваше въздействието на спомена, извикан в съзнанието му.
Блейз усещаше как погледът му я преценява безстрастно. Но той все още не бе станал, за да излезе. Може би дъждът навън го възпираше да го направи. Или пък страстта и възбудата бяха причината? Колкото повече време минаваше и той продължаваше все така да я гледа, толкова по-уверена ставаше тя.
Той пък все повече се убеждаваше, че това, което я водеше, не беше. Точно обратното. Докъде ли щеше да стигне, се питаше той.
На свой ред тя се чудеше какво ли ще й се наложи да направи, за да успее да измъкне този непоклатим мъж от самотното му ложе? Какво ли щеше да й струва пренастройването на принципите, които ръководеха живота му, деспотичните ограничения, които той налагаше в тяхната връзка?
— Прости ми, че те държа буден — каза Блейз, наливайки последната кана със студена вода. Но когато сините й очи се отместиха бавно от ваната, в тях нямаше и капка разкаяние.
— Ти не ме държиш буден — каза Хейзард, също толкова неискрен.
На устните й се изписа леко подканяща усмивка.
— В такъв случай, да не се чувствам задължена да бързам?
— Не и заради мен — отвърна той безстрастно, но гневната искрица в очите му опровергаваше спокойния отговор.
— Колко мило — прошепна Блейз така, сякаш отговаряше по приетия начин на учтив комплимент по време на градинско увеселение. С вниманието на художник, който наглася модела си така, че да улови най- добре светлината, Блейз се излагаше на показ пред погледа на Хейзард. Тя усещаше как огънят пръска топлина, знаеше че неговите просветвания подчертават формите на тялото й и придават блясък на кожата й. Знаеше от колко време Хейзард е без жена, а според слуховете във Вирджиния Сити въздържанието не бе по вкуса му.
Тя взе от масата иглата си за коса, една от трите игли, които бе носила в деня, когато се изкачи на хълма на път за парцела на Хейзард, събра пръсналата се по раменете й коса, вдигна ръце и започна да я прибира на върха на главата си. Дългата й бяла шия се откри в профил, гърдите й, повдигнали се от движението, замряха вирнати нагоре, а зърната им се очертаха през ризата. Бледите й бедра го подканваха, разкрити при повдигането на ръцете чак до нежната извивка на задничето й.
Хейзард почувства невероятния порив на страстта, усети как възбудата изпъва меката еленова кожа на панталоните, които бе облякъл, но така и не можеше да отдел и очите си от нея.
— Истинска малка Джезабел — промърмори студено той. — Много мило, но ужасно прозрачно.
— Не разбирам за какво говориш — отвърна Блейз на мъжа, изтегнал се върху кожените завивки, скръстил ръце зад главата си. Ако можеше да види как под черната му копринена коса кокалчетата на ръцете му са побелели от притискане, тя би останала доволна от резултата.
— Много добре разбираш за какво говоря — изръмжа леко той и се помръдна, за да размести нарастващия натиск срещу еластичната кожа на панталоните си.
Чистите сини очи на Блейз, невинни като пролетното небе, преместиха ангелски непорочния си поглед върху изтегнатото му тяло.
— Просто не успях да се изкъпя по-рано през деня — каза меко тя, разкопчавайки бавно ризата, — с всички тия домакински задължения, на които ти държиш. — Тя се усмихна благонравно, освободи и последното конче и пусна памучната риза на пода. Плътта й излъчваше сладост и страст, а стегнатите й закръглени гърди потръпнаха, сякаш вече бяха усетили допира му. На устните й бе изписана усмивка — загадъчна, горда, покорна и свенлива, но преди всичко очакваща. Безкрайно нежна и очакваща.
Хейзард преглътна незабележимо дъха си.
— Много забавно — каза той, колкото можа по-безстрастно, въпреки че тялото му бе разтърсено от възбудата. — Забавно, но безсмислено.
— Какъв подозрителен мъж. — След като произнесе това, Блейз се обърна леко и бавно се наведе, за да провери температурата на водата в широката медна вана.
Изкушаващата позиция, разкриваща свободно и възбуждащо пред него всичко, което така отчаяно желаеше, го накара да поеме дълбоко въздух. Не трябва, помисли си той. Не трябва. Но това, което виждаше, му припомни за последния път, когато бе усещал това топло тяло, притиснато под своето и той отново почувства докосването й. Полежа вдървен още пет напрегнати, безмълвни секунди, погълнат от изкусителната женска плът, предлагаща му се така недвусмислено след това изведнъж освободи гърдите си от задържания до задушаване въздух, изхвърли настрани лежащата под главата му възглавница и се изправи като излитащ ястреб, сякаш стройното му стегнато тяло бе издигнато на крилете на огъня.
Той преодоля на две крачки разстоянието, което ги делеше, притегли я към себе си, завъртя я и я
