прикова към грубата нерендосана дървена стена с такава сила, че усети как тя се сепна. Тялото му се притисна към нейната мекота с дивашка ярост и Блейз почувства с разтуптяно сърце неговата набъбнала възбуда, мощна и очебийна, изгаряща го от желание да я има.
— Проклета да си — прошепна той прегракнало. Ръцете му конвулсивно я сграбчиха и тя усети как тялото му се напряга. — Сладката бостънска кучка се е разгонила и миризмата й е неустоима, както отлично разбираш. Надявам се, че малкото ти тяло разбира с какво се е захванало.
Тя не отговори, вместо това малките й ръце се вкопчиха в твърдите му мускулести рамена. Той се прокле тихо още веднъж, преди окончателно да се предаде и да впие жадно устни в нейните. Последвалата целувка бе брутална, предизвикана от страстта му, от раздразнението и погазеното чувство за чест. Той се притисна към нея с груба сила, породена от изнервящото очакване, от мисълта, че бе пожелал нещо забранено. Тя бе победила и той се презираше за това, че я желаеше, но това продължи само още секунда, преди разумните причини да се стопят. Не можеше да чака повече, единствено това невъздържано, кипящо от желание чувство сега бе от значение.
Той разкъса гамашите си и устните му трескаво се впиха в нейните. Усещането, че е пометен от порой, го завладяваше с бясна скорост. С неистова грубост, дивашки, той притисна устните й, завладя я, опитвайки се да се освободи от кожените дрехи, които му пречеха. Събличането му отне не повече от две секунди и възбудата му бе на свобода. Той бързо я взе в ръцете си, изправи се и спря, неспособен да отдели дори няколко мига, за да я занесе до леглото или да я спусне на пода. Тя му отвръщаше необуздано и топло, обвила ръце около него така, сякаш искаше да го привърже към себе си с не по-малка ярост.
Прииждащото му желание бе отприщено отведнъж. Помитащите всичко спазми проникнаха дълбоко в нея, а тя ги посрещна със сила, която изненада и двама им. Той покри страните и очите й с целувки.
— Де ауа-гий-шик, де ауа-гий-шик — шепнеше й той, а топлият му дъх галеше нежно бузата й. Тя усети как тялото й отново пламва, разпръсвайки топлина, а от гърдите й се изтръгна яростна въздишка, която само този изключителен мъж можеше да потуши.
За няколко мига той остана безмълвен, с лице заровено в шията й. После повдигна глава, все така задъхан, извини се, мърморейки накъсано, след което я занесе до ложето от бизонски кожи, където прекара следващия час, доставяйки й удоволствие по всички начини, които така добре владееше.
След втория път той я подразни, доведе я до ръба, след което спря на шега. Тя продължи без него и след това се засмя в изблик на топло, бълбукащо веселие.
— Мога и без теб — заяви тя арогантно.
— Точно там е удоволствието — промърмори Хейзард, а косата му поглади страните й — …в откриването. Всеки път може да бъде различно. — И с всяка жена, помисли си той и се усмихна в отговор на сияещото й лице.
— Искам още.
— Ти винаги искаш още — целуна я Хейзард.
— И още, и още.
— Алчно дете. — Той отново я целуна. — Наслаждаваш ли се на празника на живота?
— Ммм. — Тя въздъхна, протегна се и го притегли към себе си.
Ръцете й бяха силни. Това винаги го учудваше.
— Това — попита Хейзард с развеселен глас, — „да“ ли би трябвало да значи?
Тя започна да го целува леко и нежно, плъзгайки устни по цялото му лице. Целуваше усмихнатите му устни, искрящите му очи, извивката на твърдо очертаната му челюст. Той отвърна на целувката й едва докосвайки сладките й устни. После тя го обърна по гръб с едно бързо и силно движение и започна да се спуска надолу с топлите си устни и език. Когато достигна до талията му, той докосна главата й.
— Не е задължително да го правиш — каза тихо, без да е сигурен в мотивите й.
Тя повдигна леко лицето си и горещият й, изпепеляващ поглед срещна неговия, изпълнен със страст. Мекото й розово езиче стигна до края на стегнатия му корем и тогава спря.
— Но искам да го направя — прошепна тя и продължи да се движи надолу.
Хейзард вдигна ръка, за да я дръпне, но тогава езикът й го докосна и ръката му се отпусна. Секунди по- късно той се възбуди до степен граничеща с болката.
— Харесва ли ти така? — попита тя няколко мига по-късно, а езикът й го близна изкусително.
Очите му се отвориха при произнасянето на въпроса и той с усилие се измъкна от назъбения ръб на екстаза. Тъмните му клепки се повдигнаха с безкрайна унесеност и той погледна надолу към жената с кадифен глас, която лежеше между краката му.
— Ммм — въздъхна той тихо, загубил способността си да говори.
Езикът й се появи отново и тя докосна гладката му като кадифе кожа, раздразвайки неговите пламнали нервни окончания.
— Това — на пълните устнички се появи усмивка — „да“ ли означава? — Езикът й проследи бавно пътя на пулсиращите му вени до масивната връхна точка. Поел дълбоко въздух, той кимна.
Блейз се наслаждаваше на усещането за силата, която й даваше това докосване, наслаждаваше се на удоволствието, което му доставяше, наслаждаваше се на неговата капитулация. Тя усети как пръстите му се впиха в косата й и той потръпна.
Изведнъж Хейзард я повдигна и тя се озова легнала по гръб. Копнежът му по нея се бе превърнал в инстинктивно движеща го сила. Той искаше да проникне в нея, да види лицето й в мига на своята кулминация. Само за миг желанието да я докосне бе станало толкова важно, колкото и тя да го докосва. Той я притисна яростно към себе си, плъзгайки се в нея като в уютно, познато място. Първичният стремеж към притежание го завладя, този път изцяло. Той никога не се бе чувствал така преди и ако този факт бе достигнал до съзнанието му, това едва ли би го зарадвало.
Тя му отвърна със същия изумителен плам, който го поразяваше еднакво силно всеки път. Блейз се изпъваше страстно, за да го усети по-дълбоко в себе си, вкопчила потрепващите си пръсти в основата на гърба му, така че да може да го задържи поне секунда повече при всяко проникване. Телата им се бяха слели в делириум, светът и вселената им принадлежаха.
Без вино, рози, скъпи подаръци или бижута, без възбуждащи средства или страстна поезия, без престорена свенливост или елегантна размяна на остроумия. Само чувства. Една разголена, сляпа искра между две диаметрално противоположни души, възбудила копнеж така силен, така взаимен, както и сливането на телата им. Това се бе случило й с двама им, без да го очакват, бе ги помело диво, неудържимо, отхвърляйки всичко останало встрани като ненужно, в тази осветена от огъня колиба, на върха на покрития с борове хълм, на три хиляди метра надморска височина.
Двамата любещи се наближаваха стратосферата и продължаваха да се изкачват.
— Де ауа-гий-шик — прошепна той отново до обърканите къдрици зад ухото й, — де ауа-гий-шик.
— Сега, Джон. Сега. — И тя извика накрая, от нея се изтръгна нежна, стенеща въздишка на любовно облекчение.
Те лежаха много топли и доволни на бизонските кожи, осветени от огъня. Изпънал се по гръб, Хейзард държеше Блейз в лека прегръдка, а тя се бе отпуснала върху гърдите му.
— Де ауа… де ауа гий — каза насечено тя, без да произнася правилно думите, а дъхът й докосна на леки вълнички кожата му. — Какво означава това?
Очите му се разшириха от изненада. Макар и оформена наполовина, той разпозна фразата „Обичам те“. Не си спомняше да я бе казвал. Той сви рамене едва-едва.
— Любовни думи, това е. Нежни обръщения.
Блейз не можеше да види очите му. Тя само видя и почувства свиването на рамената.
— Разбирам, но какви точно любовни думи? — Пръстът й се спусна но очертанията на ребрата му.
— От тия, които жените обичат да чуват — каза той колебливо под напора на нейната настойчивост.
— Преведи ми ги. — Този път тя опря брадичката си върху гърдите му и се вгледа в него с оная прямота, която винаги му напомняше за любопитно десетгодишно дете.
Той докосна съвършено, изваяно той носле с върха на пръста си.
— Биа кара — каза той с усмивка, — това е една от ония засукани разговорни фрази, които се губят при превода.
