Роуз погледна Хейзард и изражението й се проясни.
Повдигайки вежди, Хейзард погледна към дългите си ръце. След това тъмните му очи и се вдигнаха и той кимна в знак на съгласие.
— Това няма да ти се размине — заяви Роуз. Леденият й поглед изразяваше отвращение. — Някои от златотърсачите не си падат по твоите бабаитски маниери.
— Млъквай, кучко, или ще ти срежа гърлото.
Никой не бе говорил така на Роуз, откакто бе избягала от Начез. Накърненото й достойнство накара гърба й да се вдърви и само тихият шепот на Хейзард успя да пробие през пагубната вълна, надигнала се в съзнанието й.
— Спокойно, скъпа. Намери писалка и хартия.
Тя се взря в Хейзард за няколко секунди, преди да успее да фокусира погледа си и да регистрира тихите думи, проникнали през неудържимото отвращение. И само Роуз, тъй като го познаваше толкова добре, успя да долови контролираната ярост, прозираща зад безстрастния му тон. Той се усмихна окуражаващо и й намигна, усещайки топлината на канията на ножа по кожата си. Пръстите му се свиха леко в несъзнателен жест.
Тя кимна и между тях премина вълна на взаимно разбиране. После отвори чекмеджето на бюрото си и извади от напарфюмираната с лавандула хартия.
Когато Хейзард седна на масата в центъра на стаята, той избра стол, насочен към вратата и Янси. След това зачака с писалка, насочена към хартията.
— Напиши датата — заповяда му Янси.
Хейзард изписа датата. Тежкият му почерк остави върху ароматизирана хартия следи като от удар на меч. След това зачака отново.
— Съгласен съм да продам своите участъци… — Янси се поколеба. — Изпиши верните номера — добави той после.
Хейзард ги написа.
През вратата се дочу глас:
— Добре ли си, шефе?
С всяка частичка от тялото си Хейзард се молеше Янси да отговори — нямаше да има никакъв шанс срещу няколко души.
— Всичко е наред — провлачи Янси с тържествуващ глас.
Хейзард благодари безмълвно и възстанови дишането си.
— …на Янси Страхан, С-Т-Р-А-Х-А-Н — повтори той буква по буква. — След това си напиши името. — В южняшкия акцент на Янси се долавяше намек за главозамайване.
Проклето алчно копеле, помисли си Хейзард, знаейки, че „Бул Майнинг“ са изкупили всички други участъци. Очевидно Янси се канеше да подхлъзне работодателите си. Някои хора са толкова тъпи, че не могат да преценят кога водят в резултата, реши той и изпусна писалката на пода с привидно непохватно движение.
— Несръчно копеле — заяви Янси леко смутен. Всичко си идваше по местата с безупречна точност и той се чувстваше доволен от тазвечершното си постижение. Този Хейзард, от който се бояха всички, се оказа само един тъп индианец. Той се поизправи и зачака Хейзард да вдигне писалката.
Хейзард се наведе бавно, усетил писалката с ръката си, още преди да е навел ловко глава, за да погледне под масата, с балансирано движение, което бе някак независимо от мислите му. Гравираната златна писалка бе оставила следа от черно мастило по килима на Роуз, отбеляза той между другото, докато адреналинът му вече се покачваше. „Къде точно да го ударя“, мислеше той бързо, зарязал вече наблюденията върху килима в полза на логиката. В корема, в слабините, в гръдния кош? Всяка една от възможностите беше премислена, след това отхвърлена. Ако не успееше да убие Янси с първия удар, което не беше лесна работа с нож, то той поне трябваше да остане безмълвен. Гърлото, реши Хейзард. Ударът можеше да се окаже и смъртоносен, но във всеки случай щеше да му попречи да извика. Той почувства как дъхът му напуска гърдите, освободен от напрежението на преценката.
Пресягайки се привидно за писалката, смуглите стройни пръсти на Хейзард докоснаха удобната рогова дръжка на ножа. Измъкнал наточеното острие от канията в дланта си, той се изправи от приведената си позиция с мощно, гъвкаво движение. Стоманеният връх, стиснат между пръстите му, сочеше право към гърлото на Янси. Бляскавото острие улови светлината и просветна ослепително миг преди да потъне в неговата плът. Янси разтвори широко очи и по зачервеното му лице се изписа ужас. От зиналата му уста се разнесе ужасяващ къркорещ хрип и той сграбчи гърлото си с две ръце.
От изпускането на писалката до отвратителния задавен звук бяха изминали само няколко секунди. Миг по-късно Янси Страхан се свлече на земята.
Роуз и Хейзард погледнаха едновременно тялото и тя проговори първа:
— Върви, побързай. — Думите бяха произнесени тихо.
Хейзард не помръдна.
— А ти ще се оправиш ли? Имам предвид тялото.
— Шегуваш ли се? Та при нас сбивания стават всяка нощ. Освен това съдията Фарадей ми е ужасно признателен за двадесет и петте хиляди долара, които дадох за избирането му през миналата година.
— Може и да е мъртъв. — Хейзард посочи кървящото тяло.
— Ужасно се надявам да е. Сега върви — изсъска Роуз, побутвайки го.
— Ако си сигурна, че си в безопасност.
— Хейзард!
— Бала-ба-ахт-чилаш (желая ти късмет) тогава — каза той, усмихвайки се, нарами кожената торба, взе пушката си и внимателно се измъкна през брокатените драперии, Остана за миг между завесите и балконската врата, за да огледа улицата. Група мъже бяха блокирали главния вход, но на балкона нямаше никой, отбеляза той с облекчение. Отвори вратата само колкото да може да се провре, той излезе навън. Завесите се заклатиха леко от течението и след това Роуз чу тихото щракване на бравата.
Тя погледна златния часовник на бюрото си, после кървящия Янси на пода. Ако пазачите не влезеха, тя щеше да изкрещи след пет минути. Дотогава Хейзард щеше да е напуснал градчето и със сигурност щеше да е излязъл извън обсега на всички насочени към него пушки.
С гръб, опрян на стъклото на вратата, Хейзард спря за миг, за да даде време на очите си да привикнат с тъмнината. Той огледа съседния покрив. На него нямаше никой. По натегнатите му сетива се разля успокоение. Прехвърли карабината си на гърба, провери дали кожената торба е сигурно завързана и безшумно се покачи на балконските перила. От този миг нататък, докато достигнеше до комина на Малмстрьом, всеки, който би погледнал нагоре можеше да го види. Той пое дълбоко въздух и се пресегна към покрива. Напипал един жалък сантиметър от каменния му ръб, за който да се захване, Хейзард се откъсна от перилата. Залюля се свободно миг преди единият му крак да се добере до покрива, и след това увисна така за секунда, събирайки силата, която му беше необходима, за да изтегли тялото си изцяло на покрива. Торбата само усложняваше нещата, беше тежка и лесно забележима. Събрал целия си запас от сили, той се вкопчи в несигурната опора, напрегна мускулестите си рамена и бавно се набра през тесния корниз. Прилепнал към покрива, той зачака неподвижно, напрягайки се да чуе дали са го забелязали. Нищо. Само нормалните за едно миньорско градче нощни звуци — пианото в салона, приглушеното ръмжене на мъжки гласове, ужасно разстроеното скрибуцане на цигулки и банджо, разгулност, ограниченост и дежурното сбиване в добавка. Изправил се внимателно на колене, той погледна на север и на юг, където бяха разположени постовете. Видя няколко наемни главорези, да пушат и говорят, събрани на малки групички, но никой от тях не се оглеждаше. Добре. Той напрегна крака, за да скочи около три метра по-долу на съседния покрив, оправи торбата и хвана карабината. След това скочи.
Той беше все още във въздуха, когато чу писъка на Роуз.
Вече се изкачваше по покрива на магазина на Шандлинг, когато балконската врата се отвори с трясък.
Той се прехвърляше през ръба на покрива, когато първият куршум изсвистя над главата му.
Обръщайки се леко по време на скока си от далечната страна на покрива на Шандлинг, Хейзард забеляза за част от секундата силуета на мъж, насочил надолу цевта на пушката си, очертан от светлината,
