сладко тя с весела усмивка.
— И ти придържаш ли се към тоя впечатляващ правилник? — промърмори нежно той, приближавайки се към нея.
— Разбира се — натърти пресилено скромно тя, съблече роклята и я пусна в краката си.
Тъмните очи на Хейзард се бяха разгорели. Блейз се изправи леко възбудена, а прекрасните й гърди се бяха вирнали нагоре като дар, който очаква да бъде докоснат.
— Ела тук — прошепна той.
— В никакъв случай не бих нарушила правилата, сър — отвърна комично тя с дяволита гримаса. — Смятам да поплувам. — Тя се обърна и побягна към езерото. Доставяше й удоволствие да дразни Хейзард. Той се впускаше в любовната игра без никакво напрежение, като в забавление, привикнал да доставя удоволствие на жените.
Тя беше вече във водата, когато се обърна и му извика:
— Ще се състезавам с теб до другия бряг. Победителят печели…
Хейзард освобождаваше ловко връзките на препаската си, докато тя вече се гмуркаше.
— Какво печели победителят? — извика той на преплувалата вече няколко метра Блейз.
— Теб! — извика му тя в отговор, загребвайки спокойно във водата, напомняща му за езерните феи.
— Ами ако аз спечеля? — попита той, докато събуваше мокасините си.
Усмивката бе ясно различима, независимо от разстоянието.
— Няма да спечелиш! — извика тя, плъзна се под повърхността с грациозно движение и се скри от погледа му. Когато след няколко секунди се показа задъхана отново над водата, тя вече имаше половин езеро преднина пред Хейзард, който се носеше по повърхността с мощните движения на роден атлет. Тя плуваше превъзходно, както забеляза той, и въпреки че Хейзард непрекъснато скъсяваше разстоянието между тях, разликата в уменията им не беше огромна. Тя пореше водата като копринена връв и едва когато наближиха другия бряг, той се изравни с нея.
— Ще загубиш — каза Хейзард, отмятайки косата от лицето си.
Тя не отговори, а само се усмихна и после рязко се гмурна, напредвайки към брега със силно загребване на краката, което остави зад нея следа от пенести мехурчета. Той се изви и също се гмурна и загребвайки мощно с крака, пристигна няколко учтиво поднесени секунди след Блейз, за да се отпусне по гръб до нея върху мъхестия бряг.
— Ти загуби — обяви възторжено тя, поемайки си дъх. Бе легнала по корем, с лице обърнато към него и той си помисли, че брадичката й, заровена в мъха, е досущ като коприна, опряна до кадифе.
— Ти си страшно добра, бостънче — отбеляза той усмихнат, дишайки накъсано. — За жена. — Думите му, произнесени с усмивка, бяха пропити с весела закачливост.
Блейз седна рязко, слънчевите лъчи се плъзгаха по тялото й като течно злато, а гърдите й трепнаха от изненадващото движение. Хейзард почувства как възбудата му започва да нараства и да се притиска към студената скала.
— За жена ли? — повтори тя. — Скъпо ще си платиш за това, миличьк.
— Колко — попита той с невинна приветливост — ще ми струва? — Хейзард постави ръцете си под главата и я погледна с хищна усмивка.
— Облогът беше такъв, че който спечели, получава теб. Аз спечелих. Сега си мой.
— Че това било ли е някога под съмнение? — каза той със задоволство.
— Ще трябва да правиш всичко, което поискам — обясни жизнерадостно тя.
— Удоволствието е изцяло мое, мадам — промърмори той, докато погледът му се разхождаше бавно по тялото й, а възбудата му нарастваше.
— За начало, ела и ме целуни — заповяда тя. Хейзард се изправи леко, опря се на лакът и го направи.
— Не беше зле — отбеляза замислено тя миг по-късно, сякаш преценяваше целувката по някакъв свой справочник по съвършенство. Устните й се разтегнаха в лека усмивка и тя изкомандва: — Направи го пак.
Той отново я целуна продължително, но този път почти целомъдрено. Все още не беше я докосвал с ръце.
— Дали с практикуване бихме могли да постигнем подобрение? — поинтересува се безгрижно тя.
— Можем само да се надяваме, мадам — лукаво отвърна Хейзард. — Ако, разбира се, мадам благоволи да помогне.
— Дори и да реша да не ти помагам — каза меко тя, — трябва да правиш каквото ти кажа. Всичко. — Дяволитата й усмивка запали златисти искрици в очите й.
— Колко мило — каза той. — Никога преди не съм го правил.
— Ти си моя собственост, Хейзард.
Очите му се разшириха одобрително.
— А ще имам ли и аз свой ред в тази очарователна игра? — попита той.
— Не, скъпи, това е право само на победителя. Сега стани.
Той стана.
— Отиди до онова дърво.
Миг по-късно, облегнат на ствола, той я погледна въпросително.
— Докосни се — каза тя.
— Трябва ли?
— Трябва — настоя натъртено тя. — Ти си моя собственост.
Той сви леко рамене, усмихна се и го направи. Сключи палеца и пръстите си и с леко движение плъзна силната си ръка към своята възбуда. Блейз гледаше неговия красив, избуял символ на пола и усещаше как по гърба й преминават горещи тръпки. След това той се изпъна, прокара ръка през влажната си коса и го огъна назад, съзнавайки, че е наблюдаван, подобно на гладиатор или красив дворцов страж, който е бил забелязан и оценен заради своята надареност.
— Харесва ли ти? — попита той, прокарвайки грациозно ръка по цялата му дължина.
— Мисля, че сега аз искам да го докосна — каза Блейз гърлено и задъхано. — Ела тук. — Той тръгна към нея като голяма черна пума, с ясно очертани мускули по стройното му тяло. Застана наблизо в очакване, включвайки се в нейната игра с познатия изкусителски чар. Но когато устните й се сключиха около него, а топлото й езиче се задвижи внимателно, самообладанието му се пропука и той потрепна леко.
Поглеждайки след миг нагоре, тя попита меко:
— Да те целуна ли отново? Ще се хареса ли това на моя васал?
Тъмните очи на Хейзард бяха с натежали клепачи, когато той погледна надолу към нея.
— Това удоволствие ми допада не по-малко от дишането, мадам — прошепна той и прокара отново пръсти през косата си, за да я отметне назад. Не след дълго страстта на Блейз се изравни по сила с разтърсващото желание у Хейзард и тя усети как пареща като пламък тръпка се понася към самия център на нейната същност. Тя се отдръпна и повдигна натежалия си поглед.
— Мисля, че бих искала да те усетя в мен — каза тя бавно, с поруменяло от огъня, който я бе обзел, лице.
— Мислех си, че бихте могли да го поискате — каза Хейзард, докато сърцето му подскачаше бясно в гърдите. — Ще пожелаете ли да се изправите, мадам, или ще го направим там… където сте?
— Тук — прошепна тя с полупритворени очи, опряна назад на ръце.
Хейзард коленичи пред нея и нежно разтвори краката й.
— Много сте мила със своя прислужник, мадам — каза той тихо, плъзгайки топлите си ръце по нейните стройни крака. Смуглите му длани се открояваха на фона на бледата й плът.
— Размислих — заяви тя, когато пръстите му докоснаха бедрата й, въпреки че дишането й се бе ускорило. — Вече не желая това.
— Бостънска принцесо — каза Хейзард много бавно, сякаш осмисляше значението на всяка дума, — ще трябва да се оправяте с бунт на робите, ако не размислите.
Блейз повдигна леко едното си рамо.
— Е, тогава може би мъничко — съгласи се великодушно тя, сякаш правеше услуга.
