— Можеш да разбереш доколко един мъж обича жена си по начина, по който той се грижи за нея. При моя народ е така. Вгледай се в косата на коя да е жена и ще разбереш докъде се простира любовта на съпруга й.
— Това е много мила традиция и изненадваща за народ от воини. Не бих могла да си представя бял мъж, който да се грижи за косата на жена си.
— Животът на военна нога не изключва чувствителността. А аз не бих могъл и да си представя бял мъж, който да се държи по друг начин освен като варварин, какъвто си е. Виж — каза той леко усмихнат, — ние също имаме своите закостенели предразсъдъци. — Той й обу и втората мокасина, изправи се и пое ръката й. — Хайде, закъсняваме. Половината лагер вече ни е изпреварил. Като един от вождовете, аз трябваше да съм там по-рано.
— Ще трябва ли да танцувам? — Това беше първото й голямо обществено събитие тук и тя се чувстваше странно несигурна.
— Лесно е — отвърна простичко Хейзард. — Ти умееш да танцуваш. Видях те във Вирджиния Сити.
— Там беше по-различно.
— Ще ти покажа как — отговори й той и я издърпа през входа.
И така, под пълната луна, увиснала като златен орнамент в мрачното небе на лятната нощ, Блейз Брадок, доскоро жителка на Бостън, постави ръцете си на силните рамене на своя любим и нерешително го последва в бавните, плавни движения на по’пейте дису а, танцът на совата.
Над главата на Блейз Хейзард улавяше от време на време погледа на Орлов дух, младока, когото бе споменала Малка луна. Той не танцуваше, а беше застанал сам в полумрака, на няколко метра от кръга на танцуващите, без да откъсва поглед от Блейз. Хейзард разбираше, че младостта е като огъня, неукротима и опасна. Разбираше също така, че Орлов дух се надпреварва за мястото на вожд. Трябваше да го държи под око, Блейз също, особено ако той наистина възнамеряваше да я отвлече.
Биещите барабаните учестиха ритъма, задълбочиха ниските тонове и засилиха естествените високи трептения на своите най-малки инструменти, като по този начин обявиха прехода към нов танц, донесен съвсем наскоро от племето хидатса. Тръпка на възбуда премина по групата танцуващи. Речните абсароки бяха видели този танц за пръв път по време на посещението си при хидатсите, а танцът бе станал широко известен само преди няколко години. Воините от племето останаха изумени, когато го видяха за пръв път, защото в него участващите жени и мъже се целуваха на показ. Но той бе горещо одобрен от младите жени, особено за летния лагер, защото измежду воините имаше много красиви мъже. Би-ра и гуе дису, редицата от участнички, водена от две девствени момичета и включваща всички добре изглеждащи жени, омъжени и свободни, започна да се оформя с ускоряването на барабанния ритъм.
— Какво става? — попита Блейз, видяла как редицата се оформя и стресната от рязкото движение на тълпата.
— Това е друг танц, но ти стой тук.
— Но всички други жени…
— Ти не знаеш стъпките — отвърна той неопределено и обгърна собственически талията й. Обръщайки за малко глава, Хейзард каза на застаналия до него Изправен вълк: — Дръж Орлов дух под око. Искам го на разстояние, ако се насочи насам.
Кратката заповед бе промърморена на абсарокски. Изправен вълк кимна едва забележимо в знак, че е разбрал.
По това време жените вече бяха оформили кръг около група мъже и танцуваха, плъзгайки се по посока на часовниковата стрелка. Водещият танца отиде в центъра на кръга и извика:
— Млади мъже, идете при жените, които харесвате, и ги целунете. Ако сърцето ви копнее по тях толкова силно, че да се ожените, подарете на любимата си кон и тя няма да избяга от вас.
Един млад воин с красива препаска, вече беше огледал жените и първи прегърна едно красиво младо момиче. Той й подаде украсено одеяло и я целуна. Скоро всички останали се включиха. Някои от мъжете подаряваха боядисани пръчици, заместващи конете, и ако момичето приемеше, те ставаха семейство. Някои от жените отхвърляха подаръците и предложенията, изчаквайки мъжете, които желаеха. Няколко стари жени се разхождаха наоколо и потупваха младите жени и мъже, които не се бяха включили в танца, а групичка зяпачи наблюдаваше всичко. Скоро почти всеки млад и добре изглеждащ член на племето танцуваше и се целуваше, очевидно наслаждавайки се на забавлението.
Хейзард беше обект на сериозни задиряния, хубостта му бе прочута, но не танцуваше. Блейз също бе заглеждана от не един и двама младежи с дръзки погледи, но ръката на Хейзард, прокарана около талията й, охлаждаше по-нататъшните им намерения. Много скоро обаче към тях се приближиха две стари лечителки, които не приемаха възражения, въпреки че Хейзард се опитваше да им откаже. Блейз не разбираше думите, но схващаше смисъла на заплашителните жестове на стариците и учтивия отпор на Хейзард.
Изправен вълк каза бързо нещо на Хейзард, а той поклати глава и промърмори кратък отговор, в който Блейз разпозна името си.
— Върви — каза му тя, — това е твой дълг. — После се усмихна на двете възрастни жени, които все така настоятелно продължаваха да дърдорят. Блейз беше в отлично настроение, склонна да приеме задълженията на Хейзард, като един от водачите на клана си, и все още бе потънала в спомените за съвършенството на прекарания в затулената, обрасла с растителност долчинка следобед. Пък и всичко изглежда така безобидно, помисли си тя.
— Значи нямаш нищо против? — запита я меко Хейзард, загледан в Блейз със сериозните си тъмни очи. Той добре познаваше неукротимия й характер и се стараеше да бъде благоразумен.
— Не. Наистина. Нямам. Върви. Там те чакат.
Вече бе пристигнала и трета старица и трите заедно убеждаваха Хейзард с яростни жестове и извисяващи се във фалцет фрази.
— Сигурна ли си? — попита я отново той, съзнаващ, че това влиза в задълженията му, но твърдо решен да избегне всякакви караници с Блейз.
— Върви.
Изправен вълк каза няколко думи и Хейзард отвърна набързо на мелодичния абсарокски, преди да позволи да го отведат.
— За какво беше всичко това? — обърна се Блейз към Изправен вълк.
— Казах му да се откаже, нали сме стари приятели, но той каза, че ще настоява да целуне девственица, за да избегне всякакви намеци — сви рамене Изправен вълк, изнервен като момче, което иска да предотврати някаква грешка. — Не искаше да те обиди, но както сама виждаш, той винаги е бил измежду най-търсените.
— Няма да се обидя, наистина. А и не са ми нужни повече обяснения. — Блейз чувстваше в душата си благотворния повей на толерантността. — Всеки иска да го зарадва, нали така — продължи тя.
— Той е най-добрият — отвърна спокойно Изправен вълк. — И винаги е бил.
След това алтруисткият поглед на Блейз проследи Хейзард, който свали от врата си една изкусно изработена огърлица от мечи нокти и я постави на нежното вратле на едно учудващо красиво младо момиче. Едно малко стройно момиче, което гледаше към Хейзард с лъчезарно обожание и копнеж. Точно този страстен поглед оформи първата пукнатина в безкрайната и добронамерена толерантност на Блейз. Тя почувства първата тръпка на темперамента си, която се разпръскваше като вълна в спокойно езерце.
Чернокосата глава на Хейзард се наведе, за да целуне момичето, и по навик плъзна едната си ръка по талията й, докато другата придържаше леко главата й. Това второ наблюдение срина още по-сериозна част от доброжелателната фасада на Блейз. А когато момичето обви ръцете си около врата на Хейзард и прилепна към мускулестото му тяло, полираният мрамор на християнското й милосърдие се разби на парчета. Целувката беше дълга, недопустимо дълга, според обагрените с горещи изблици на раздразнение представи на Блейз. Стотиците вперени в тях погледи просто спираха дъха й.
— Кое е това момиче? — тросна се Блейз, а очите й зашариха наоколо, търсейки нервния поглед на Изправен вълк.
— Ние не говорим за мъртвите — заусуква го той.
— Направи едно изключение — каза сърдито Блейз. Тонът й не позволяваше никакви
