Хейзард присви очи.
— Толкова… малко ли, мадам? — попита внимателно той, движейки се напред, за да докосне центъра на нейното удоволствие.
— Ммм.
— А така? — Той се плъзна в нея на още един разтърсващ сантиметър. Тя затвори очи, след като твърдото му тяло я повали върху мъха и след това я последва. Тя почувства, че той я усеща, и удоволствието, подобно на опиумен сън, заля сетивата й.
— А сега, мадам — проточи лениво той, отдръпвайки се леко, — това достатъчно ли е?
Очите на Блейз се разтвориха рязко.
— Не! — възмути се тя и се протегна към него, Той й се подчини и потъна обратно, прониквайки дълбоко, Хейзард усети как тя се притисна плътно към него и чу сподавения й стон.
След това отново се отдръпна.
— Ще желаете ли още, мадам? — дрезгаво се поинтересува той, като наблюдаваше лицето й.
— Да… — Тя помръдна бедрата си, за да го усети отново така прекрасно в себе си. — О, да!
— Ето сега, биа кара — прошепна той, докосвайки устните й със своите, — робът се превръща в господар. Не мисля, че ми се иска да продължавам. Може би по-късно. — И той се отдръпна още малко.
— Хейзард! Ще те застрелям, окаян неблагодарнико!
— Не, точно сега не — отвърна спокойно той и отново проникна.
— Тогава след това — прошепна задъхано тя.
— Тогава какво ще прави Ваше Височество утре — подразни я той, — когато тялото ви започне да се пробужда… припомняйки си за усещането да съм в него… припомняйки си какво съм правил с него? Какво ще правите тогава?
— Ще си намеря някой друг — изстреля кисело Блейз.
— Но дали той ще знае как да ви докосне тук? — той проникна леко навътре. — А там? — Хейзард сякаш следваше центъра на тръпнещото й желание и тя изстена. — Дали ще знае, че зърната ви потреперват, когато ги захапя точно толкова силно? Не прекалено силно… — каза той миг по-късно, обхващайки с устни другото й настръхнало зърно, — но достатъчно — И зъбите му нежно притиснаха розовото връхче.
— Моля те, Джон, не ме дразни. Искам да те усетя.
— Така ли? — попита той.
— Да — въздъхна тя.
— А така?
— О, Господи, да… — Светът започна да й се изплъзва.
— А така? — Ръцете му се озоваха отдолу и повдигнаха тялото й, за да срещне неговото. Екстазът я помете.
— В такъв случай, бостънче, ще трябва да правиш това, което ти се казва, или няма да ти дам това, което искаш. — Богатият му мелодичен глас се обви около нея.
— Хейзард — запита го меко тя, — да те умолявам ли искаш?
— Бога ми, не — весело отвърна той. — Просто ми поднеси гърдите си, за да ги целуна. Така не са ми достатъчно близко.
Тя не помръдна.
— Мисля, че ще отида да поплувам. — Той се отдръпна и седна.
Ръцете на Блейз се повдигнаха и притиснаха закръглените й, вирнати нагоре гърди и те застанаха в своята връхна точка, с ярко открояващи се зърна.
— Така е по-добре, принцесо — прошепна одобрително Хейзард. — Да видим дали все пак можеш да изпълняваш заповеди. Коя от двете да целуна най-напред?
Очите й не искаха да срещнат неговите.
— Погледни ме, сладурче. Тази ли? — попита меко Хейзард, наведе се леко и бързо докосна с пръст едно от настръхналите връхчета. Гърдите й се раздвижиха и Блейз изстена, повдигайки се нагоре, за да срещне изгарящото удоволствие. — Или пък тази? — И устните на Хейзард се сключиха около другото набъбнало зърно и го засмукаха леко. Едната му ръка се спусна между бедрата й, изследвайки ги, докато другата възбуждаше свободното й зърно. Той я гали така, докато от леко отворените й устни се изплъзна вик — тих, приглушен гърлен звук, и тя се пресегна, за да се вкопчи в раменете му, забивайки ноктите си в неговата кожа.
— Готова ли си за мен, любима? — прошепна той, отмести внимателно ръцете й от раменете си и ги свали долу.
Тя погледна към него с тлеещи очи.
— Открита ли си за мен? Прокарай пръст по пухкавата си розова плът и ми кажи.
Тя се поколеба.
— Трябва да го направиш, скъпа, иначе няма да знам — каза той с мек и едновременно твърд глас.
Блейз затвори очи, прокара пръст по своята овлажнена сладост и изстена под напора на главозамайващата страст, която това движение предизвика. След това тя потръпна.
— Мисля — каза той много нежно, вдигайки ръката й, за да пъхне навлажнения й пръст в устата си, — че си готова. — Вкусът й бе като на див, пикантен плод и Хейзард не можеше да чака повече.
Той я целуна и тя му отвърна необуздано, без да усеща нищо друго освен чувството, стигащо отвъд границите на търпимост. Нейните мънички експлозии започнаха, след като той проникна внимателно в нея и остана там неподвижно и търпеливо, докато отшумяха и последните тръпки на невероятното удоволствие. След това я целуна нежно, както пролетното слънце целува първите зелени стръкчета, и силното му сърце, кънтящо още от ритъма на неговата любов и възбуда, ги отнесе заедно в рая.
По-късно, когато всички игри бяха приключили и сладостните удоволствия бяха отстъпили на задоволеното спокойствие, Хейзард се изтъркаля встрани и седна. Блейз лежеше до него в сънна отнесеност. Косата й бе изсъхнала в разпуснат, заплетен безпорядък. Очите й бяха затворени. Той седеше безмълвен и я наблюдаваше омагьосан, със странно объркани чувства — отчасти плътски, отчасти приятелски топли, някак необичайно закрилнически, сякаш в тази непринудена поза нейната невинност го поразяваше още по-силно.
Той се пресегна и улови нежно в дланите си една пеперуда, което му напомни за безбройните часове в младостта му, прекарани в упражнения, за да успее най-накрая да хване пеперуда напълно безшумно. Пренесе я в затворените си длани и внимателно я постави върху нежния бял корем на Блейз. Очите й се отвориха от едва доловимото усещане и тя видя прекрасното творение, балансиращо като златен отблясък. Големите й крехки крилца бяха оцветени в жълто, кафяво и черно.
— Дарявам ти съкровищата на света, биа кара, съпруго моя — прошепна Хейзард и погали златистото ефирно крилце толкова леко, че нежното същество не трепна. Това бяха същите ръце, които бяха насекли бизона преди броени часове с такава сила и мощ, помисли си Блейз. Същите ръце, които убиваха и я даряваха с неописуемо удоволствие.
— Аз искам само теб — отвърна меко тя. Очите им се срещнаха. Пеперудата отлетя.
— Твой съм — каза тихо той, с нежно изражение на красивото си лице. — Завинаги.
ГЛАВА 27
По времето, когато Блейз и Хейзард се завърнаха в лагера, барабаните бяха започнали да бият, цветовете на залеза се бяха разпръснали по небето като огън на фона на далечните сиви планини, а миризмата на готвено бизонско от огнищата дразнеше апетита дори на птиците, накацали по дърветата.
Те се облякоха набързо, тъй като бяха закъснели — Хейзард в окичена с пера риза, а Блейз с една от новите си рокли, украсена с морски миди и мъниста. Той отдели специално внимание на косата й, подреждайки я в блестящи вълни.
— Не е нужно ти да правиш всичко — запротестира Блейз, когато той се наведе и й обу една украсена наскоро мокасина.
Хейзард погледна към нея, припомняйки си за коприненото удоволствие, което тя му дари при езерото днес следобед и отбеляза ведро:
