Страх от летене

— Защото ти всъщност искаш точно това.

— Имаш много здраве! Това, което всъщност искам, е да си легна с теб и да оставиш клетия ми мозък на мира.

Ала знаех, че лъжа.

— Мадам, щом искате да бъдете начукана, ще бъдете. — Подкара колата. — Знаеш ли, харесва ми да те наричам „мадам“.

Но аз не си бях взела диафрагма, а той нямаше ерекция и докато стигнем най-накрая до неговия пансион, бяхме вече абсолютно изцедени от автомобилните главоблъсканици из града.

Легнахме на неговото легло и се прегърнахме. С нежност и почуда проучвахме голотата си. Най- хубавото нещо на правенето на любов с друг мъж след всичките изминали брачни години е преоткриването на мъжкото тяло. Тялото на собствения ти мъж е практически като твоето собствено. Всичко в него ти е известно. Всичките му миризми, вкусове, бръчки, косми, бенки. Докато Ейдриън беше като непозната страна. Езикът ми направи по нея обиколка без гид. Започнах от устата му и тръгнах надолу. Якият му загорял врат. Гърдите му, покрити с къдрави, рижи косми. Коремът му, малко затлъстял — за разлика от тъмния, стегнат корем на Бенет. Клюмналият му розов пенис с привкус на урина, който отказваше да щръкне в устата ми. Яркорозовите му, космати ташаци, които поемах в устата си един по един. Мускулестите му бедра. Загорелите колене. Краката му. (Тях не целунах.) Мръсните им нокти. (Също.) После започнах всичко отначало. От хубавата му мокра уста.

— Откъде се взеха тези малки, остри зъбки?

— От белката, която беше моя майка.

— От какво?

— Белката.

— О! — не знаех, какво значеше това, а и не ми пукаше. Вкусвахме се един друг. Бяхме в поза 69. Езикът му изпълняваше сложни музикални фрази в путката ми.

— Имаш прекрасна путка — рече той — и най-великия задник, който някога съм виждал. Жалко, че нямаш цици.

— Благодаря.

Продължавах да го смуча, но пенисът му, щом се втвърдяваше, веднага пак спадаше.

— Всъщност и така, и така не искам да те чукам.

— Защо?

— Не знам защо! Просто не ми се ще.

Ейдриън предпочиташе да бъде обичан само заради самия себе си, а не заради рижавата си коса. (Или заради розовия си кур.) Всъщност беше трогателно. Той не желаеше да го използват като машина за ебане.

— Мога да начукам най-страшните мацки, ако ми се ще — рече англичанинът предизвикателно.

— Разбира се, че можеш.

— А сега вече извади тъпия си глас на социален работник — застреля ме той.

Била съм социален работник в леглото на няколко пъти. Веднъж с Брайън, когато го бяха пуснали от психиатрията и беше прекалено натъпкан с торазин (и прекалено шизоиден), за да чука. Цял месец си лежахме в кревата и се държахме за ръце. „Като Хензел и Гретел“, както казваше той. Беше много умилително. Нещо подобно на това, което вероятно предполагате, че е правил Доджсън с Алиса в лодка по Темза. Изпитах голямо облекчение след маниакалната фаза на Брайън, когато почти ме беше удушил. Но дори преди да откачи, неговите сексуални предпочитания бяха някак си странни. Обичаше само минетите, не и чукането. По онова време бях прекалено неопитна, за да разбера, че не всички мъже са такива. Бях на двадесет и една, а Брайън — на двадесет и пет години и като си спомнях чутото за мъжете, които достигали сексуалния си връх на шестнадесет, а жените на тридесет години, стигнах до извода, че вината е във възрастта на Брайън. Беше в залеза си, преминал върха, мислех си. Обаче станах добра в минетите.

Играх ролята на социален работник и с Чарли Филдинг — диригента, чиято палка непрекъснато спадаше. Той ми беше трогателно благодарен. „Ти си истинска находка“ — повтаряше непрекъснато през нашата първа нощ (искайки да каже, че е очаквал да го изхвърля навън на студа, а аз не съм го направила). Ала той си го навакса по-нататък. На него не му ставаше само на премиерите.

Но Ейдриън? Сексуалният Ейдриън! Който трябваше да бъде моят безцип-ебач. Какво се случи? Смешното беше, че аз всъщност нямах нищо против. Беше толкова хубаво да лежим двамата, а тялото му миришеше толкова хубаво. Мислех си за всичките онези векове, през които мъжете са обожавали жените заради техните тела и са презирали ума им. В миналото, когато боготворях семействата Улф и Уеб, това ми се струваше немислимо, но сега вече го разбирах. Защото много често изпитвах подобни чувства към мъжете. Умовете им бяха безнадеждно тъпи, а телата им — толкова хубави! Идеите им бяха непоносими, но пенисите им — от коприна. Била съм феминистка цял живот (началната дата на моя „радикализъм“ е нощта в метрото през 1955 г., когато слабоумният Хорас Ман, момчето, с което излизах, ме попита дали смятам да стана секретарка), но големият проблем беше как да съвместиш феминизма си с неутолимия си глад за мъжки тела. Не бе лесно. Освен това колкото повече остарявах, толкова по-ясно ми ставаше, че мъжете в дълбоката си същност се страхуват до смърт от жените. Някои — тайно, други — явно. Каква по- покъртителна гледка от еманципирана жена лице в лице с клюмнал кур? Всички велики исторически проблеми бледнеят в сравнение с тези два квинтесенциални обекта: вечната жена и вечният клюмнал кур.

— Плаша ли те? — попитах аз Ейдриън.

— Ти?

— Добре де, някои мъже твърдяха, че се страхуват от мен.

Ейдриън се засмя.

— Ти си сладурана — рече той, — котенце, както казвате вие, американците. Но не там е работата.

— Имаш ли обикновено такъв проблем?

— Nein, фрау доктор. И въобще не желая да ме разпитват повече. Това е абсурдно. Нямам проблеми с потенцията — просто благоговея пред поразителния ти задник и не съм в настроение да чукам.

Окончателно сексуално поражение: кур, който е полегнал, вместо да работи. Последното оръжие във войната между половете: клюмнал кур. Знамето в противниковия лагер: полувдигнат фалос. Символът на апокалипсиса: самоунищожаващ се кур с атомна бойна глава. Това беше първородна несправедливост, която никога не можеше да бъде поправена: не обстоятелството, че мъжкарят има прекрасна допълнителна примамка, наречена пенис, а това, че женската има прекрасна путка за вечни времена. Ни буря, ни сняг, ни нощна тъмнина можеха да я помръднат. Тя беше непоклатима — винаги там, винаги готова. Доста ужасяващо, като си помислите. Нищо чудно, че мъжете ненавиждаха жените. Нищо чудно, че измислиха мита за женската непълноценност.

— Отказвам да бъда набучен на карфица — рече Ейдриън, разбира се, без да осъзнава асоциацията, която предизвикваха в съзнанието ми тези думи. — Отказвам да бъда категоризиран. Когато най-накрая седнеш да пишеш за мен, няма да знаеш дали съм герой или антигерой, дали съм копелдак или светец. Няма да бъдеш в състояние да ме категоризираш!

И в този миг аз лудо се влюбих в него. Неговият мек кур беше проникнал дотам, където и най-коравият не можеше да достигне.

6.ПАРОКСИЗМИ НА СТРАСТТА, ИЛИ МЪЖЪТ ПОД ЛЕГЛОТО

Измежду всички форми на абсурдна смелост смелостта на момичетата е извънмерна. В противен случай би имало малко бракове и още по-малко диви авантюри, които надхвърлят всичко, дори брака…

Колет

Да се влюбя лудо не беше чак толкова необичайно за мен. Влюбвах се почти всяка година, и то в различни типове. Влюбвала съм се в един ирландски поет, който отглеждаше прасета в някаква ферма в