разстоянието между два небостъргача с цел да спася нечий живот. Чий? Моя? Този на Бенет? На Клое? Сънят не казваше. Но беше ясно, че ако се провалях, щеше да свърши и моят собствен живот. В друг сън бърках в себе си, за да си махна диафрагмата, а там, върху цервикалния канал, се намираше голяма контактна леща. Утроба със зрение. Цервикалният канал наистина беше око. И при това — късогледо око.

После си спомням съня, в който бях отново в колежа и се готвех да си получа дипломата от Милисент Мак’Интош. Изкачвах се по дълго стълбище, което изглеждаше повече като стъпалата, водещи към мексикански храм, отколкото като тези на Правната библиотека. Клатушках се на много високите си токчета и се притеснявах да не си застъпя роклята.

Когато приближих катедрата и мисис Мак’Интош ми подаде свитъка, аз разбрах, че освен дипломата щях да получа и някакво специално отличие.

— Трябва да ви кажа, че факултетът не одобрява това — рече мисис Мак’Интош.

И тогава разбрах, че отпуснатата ми стипендия ми даваше правото да имам трима съпрузи едновременно. Те седяха сред публиката, облечени в черни тоги и шапки. Бенет, Ейдриън и още един господин, чието лице не се виждаше. Всичките чакаха, за да ме аплодират, като получа дипломата си.

— Само вашите високи академични постижения не ни позволяват да оттеглим тази почест — продължи мисис Мак’Интош, — ала факултетът се надява, че вие ще я отклоните по собствена воля.

— Но защо? — запротестирах. — Защо не мога да ги имам и тримата?

След което започнах дълга реч, в която разсъждавах на тема брак и моите сексуални нужди и как аз бях поет, а не секретарка. Стоях на катедрата и държах високопарно слово пред препълнената аудитория. Мисис Мак’Интош гледаше сериозно и неодобрително. След това поех пътя си надолу по стръмните стъпала, полупревита и ужасена, че ще падна. Гледах към морето от лица и изведнъж осъзнах, че съм забравила да взема свитъка си. Паникьосах се, разбирах, че ми се отнемаше всичко: дипломата, стипендията и харемът ми от тримата съпрузи.

Най-странен от всичките сънища, които си спомням, е заключителният. Вървях отново нагоре по стъпалата на библиотеката, за да си искам дипломата. Този път не беше мисис Мак’Интош на катедрата, а Колет. Само че тя беше негърка, с къдрава червена коса, проблясваща като ореол около главата й.

— Има само един начин да се дипломираш — рече Колет — и той няма нищо общо с броя на съпрузите.

— Какво трябва да направя? — попитах отчаяно, готова да изпълня всичко.

Колет ми подаде книга с моето име на корицата.

— Това беше просто едно много слабо начало — и допълни, — ала поне си поставила някакво начало.

Схванах, че искаше да каже, че имам още много да почакам.

— Един момент! — рече тя, разкопчавайки блузата си. И аз разбрах внезапно, че истинското дипломиране се състоеше в това да правим любов пред публика — и в този миг идеята й ми изглеждаше като най-естественото нещо на света. Приближих се към нея, обзета от силна възбуда. Точно тогава сънят увехна.

18.

КЪРВАВА СВАТБА, ИЛИ SIC

Най-сериозният проблем на жените е, че те винаги трябва да опитват да се пригодят към мъжките теории за жените.

Д. Х. Лоурънс

[# Sic transit gloria mundi — Така преминава световната слава. Плиний Стари, Естествена история, 2, 68. — Б. пр.]

Събудих се по обяд, за да открия, че кръвта блика измежду краката ми. Ако се разкрачех дори съвсем малко, тя щеше да рукне и да изплеска дюшека. Макар да бях объркана и полузамаяна, знаех, че трябва да стискам бедра. Исках да стана и да потърся тампони, ала беше трудно да се измъкна от хлътналото легло, без да променя поне малко позата си. Изправих се изведнъж и тъмночервени вадички започнаха да се стичат надолу по плътта ми. Алено петно кръв блесна на пода. Притичах до куфара, оставяйки зад себе си искряща диря. Усещах познатото тежко придръпване в долната част на корема си.

— Да ти го начукам! — рекох си, докато тършувах за очилата, та да мога да изровя после и тампоните. Но така и не откривах шибаните си очила. Бясна, започнах да трупам дрехите на пода.

— Да пукнеш дано! — изкрещях. Подът взе да изглежда като след автомобилна катастрофа. Как изобщо щях да изчистя всичката тази кръв? Нямаше да я чистя! Щях да се чупя от Париж, преди управата да се усети.

И каква купчина непотребни боклуци имах само в куфара си! Можех например да използвам стихотворенията си като дамски превръзки, нали? Очарователна символика! Но за съжаление не особено абсорбираща.

А! Какво е това? Тишърт на Бенет. Нагънах го на нещо като пелена и му забучих една безопасна игла, та да мога някак си да го закрепя на себе си. Как щях да се махна от Париж с тази препаска? Трябваше да вървя с обърнати навътре колене. Всички щяха да мислят, че ми се пикае. О, Господи! Престъплението в крайна сметка не си струваше! Идиотска работа — в момента, в който се чудех дали моето наказание заради бягството ми с Ейдриън щеше да се заключи в това, да изкарам цяла една бременност, без да знам какъв цвят ще бъде бебето ми, и ето ме самата мен цялата омотана в пелени! Защо поне страданията ми нямаха достойнство? Когато другите автори страдат — техните мъки са епични, космични или авангардни, но когато страдам аз — излиза само шутовщина!

Изкуцуках навън в коридора по шлифер и със стиснати колене, за да крепя пелената си. Тогава се сетих изведнъж, че всичко, което ме делеше от нищетата, се намираше в чантата ми: паспорт, карта на Америкън Експрес, травелър-чекове. Закуцуках обратно към стаята. След това — пак в коридора, с обърнати навътре колене, боса и с чанта под мишница. Хванах топката на вратата на тоалетната и започнах да тропам.

— Un moment, s’il vous plait — долетя притеснен мъжки глас. Американски акцент. Бе август все пак и вероятно в Париж и околностите не бе останал жив французин.

— Добре де — рекох, като придържах пелената си с бедра.

— Pardon? — не ме беше чул. Опитваше се да извади някоя френска фраза, докато изсираше последното лайно.

— Всичко е наред! — извиках. — Аз съм американка.

— Je viens, je viens — изломоти оня.

— Je suis Americaine!

— Pardon?

Започваше да става неловко. Ако я карахме така, никой от нас нямаше да знае какво да прави, когато най-после оня изплуваше от клозета. Реших да се смъкна на долния етаж и да пробвам в другата тоалетна. Така че закуцуках пак по витата стълба. Тоалетната на долния етаж не беше заключена, но вътре пък нямаше тоалетна хартия, така че — още един етаж надолу. Всъщност започнах да свиквам и се справях доста добре. Каква адаптивност показваме само в моменти на стрес! По същия начин навремето, когато си бях счупила крака, бях изобретила всичките онези гениални пози за ебане с огромния гипс.

Ето! Хартия! Но каква ужасна хартия! Сещай се за историята на света през призмата на тоалетните! Тази приличаше на oubliette, а хартията, изглежда, имаше и вградени дървеници вътре в себе си. Заключих вратата,

[# Момент, моля. — Б. пр. Идвам. Идвам. — Б. пр. Аз съм американка. — Б. пр. Душегубка (фр.). — Б. пр.]

отворих миниатюрния прозорец и метнах окървавената фланелка на Бенет в двора (моментално се сетих за магиите и за племенните обичаи, упоменати в „Златният клон“… Щеше ли някой зъл магьосник да намери Тишърта на Бенет, просмукан с моята кръв, и да направи магия и на двама ни?). После седнах на

Вы читаете Страх от летене
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату