продължи към плоския корем, тесните хълбоци и широкия гръден кош. Лицето й пламна. Тя прибра иглата и конеца в кошничката си и приготви лапа от билки.
— Как допуснахте да ви нападне?
— Става по-бързо, отколкото си мислим. Дивите животни са коварни и непредвидими.
— Ловът е опасно удоволствие — заключи тя и наложи върху раната билковата каша. После я превърза здраво с парчета лен. — Недоумявам как мъжете го харесват. — Сейдри се стараеше да се съсредоточи върху работата си, защото много й се искаше да помилва мускулестото му бедро.
— Опасността е, която ни привлича като с магия — обясни с усмивка той.
Сейдри потръпна под настойчивия му поглед.
— Мисля, че е детинско да доказваш мъжествеността си по този начин — отговори пренебрежително тя.
— Обвиняваш ме, че съм мъжествен, така ли? — попита тихо той. Чувственият шепот ускори биенето на сърцето й. Тя вдигна поглед и видя как членът му набъбна. Сведе смутено клепачи, а той се усмихна самодоволно.
— Явно е, че не страдате от силни болки — установи делово тя, стана и се обърна да си върви. Той хвана ръката й.
— Остани още малко.
— Готова съм. — Тя се принуди да го погледне.
— Остани — повтори той. — Много ме боли.
— Знам какви са тези болки — промърмори иронично тя.
— Можеш да ги облекчиш, стига да пожелаеш.
— Нека го направи съпругата ви!
— Ах, така ли? — Той вдигна едната си вежда. — Тя не може, само ти си в състояние да го сториш.
— Престанете! — изсъска тя. — И ме пуснете да си ида.
— Само ако обещаеш да дойдеш пак. Трябва да ми смениш превръзката.
— Това може да го свърши и…
— Ти си длъжна да се грижиш за мен. Няма да допусна друг човек до раната си.
Сейдри въздъхна нетърпеливо.
— Кога ще дойдеш пак? — Тя се поколеба.
— Утре.
— Тази вечер. Ще дойдеш тази вечер. Може да ме втресе. — Той се усмихна.
Сейдри не се опасяваше от треска и възпаляване на раната.
— Щом приключа домашните си задължения, ще дойда да ви видя.
Лицето му потъмня, сините очи засвяткаха опасно.
— Задължения! Сигурно към съпруга ти? Вероятно той всяка нощ изисква да ги изпълняваш? — попита с режещ глас Ролф. — Отговори ми. Липсваше ли ти през последните две нощи?
Сейдри го погледна слисано и не намери думи за отговор.
— Тази вечер… — изсъска през зъби той — ще изпълниш дълга си към своя господар. И не забравяй кой съм — понижи глас той. — Аз те дадох на Гай, но мога и да те отнема от него.
Самодоволният начин, по който се разпореждаше с живота й, я вбеси. Обстоятелството, че правото беше на негова страна, засили гнева й. Волята и думата му бяха закон в Елфгар; той можеше да й заповяда да се разведе, можеше да прави с нея каквото си иска.
— Готова съм. Мога ли да си отида?
— Можеш да си отидеш — отговори с неочаквано мек глас той. — Но не вярвам, че си готова. — Усмивката му беше студена. Мисля, че ние с теб още не сме свършили един с друг.
43
Макар че болката пулсираше в ранения му крак, Ролф стана от леглото, докуцука до камината и се загледа в пламъците.
Острият му слух долавяше всеки шум пред вратата, която нарочно беше оставена открехната. Чакаше напразно. Сейдри не идваше.
Той се гневеше на себе си. Беше я обидил с похотливите си забележки. При това съвсем не беше в характера му да говори по този начин на жените. Тази синеока и червенокоса красавица бе объркала напълно ума му. Защо я унижи по този безвкусен начин? Може би защото не я беше виждал цяла седмица? А може би причината беше в нежните й докосвания, които го възбуждаха въпреки раната…
Все пак това не беше основание да се подиграва с нея в присъствието на чужди хора, и то пред Гай и съпругата му.
Ролф знаеше, че не може да заповядва на телесните си реакции, но е господар на думите си. Нямаше извинение за безсрамното му държание. Бледото лице на Алис и треперещите й устни му дадоха достатъчно ясно да разбере, че е чула тихо произнесените думи и е била дълбоко засегната. Толкова по-учудващо беше поведението на Гай, който не изглеждаше особено впечатлен от дързостта на господаря си. Или прелестите на Сейдри го бяха оставили студен, или притежаваше завидно самообладание и сила на волята. На негово място Ролф щеше да се превърне в убиец. Разбира се, трябваше да се има предвид, че Гай уважаваше дълбоко своя господар; може би именно това му даваше сила да запази самообладание.
Ролф съжаляваше, че й е заповядал да дойде при него, но беше безкрайно разочарован, когато тя не се появи.
Вероятно в този момент беше в обятията на съпруга си… Но след секунди чу стъпките й.
Той се обърна рязко към вратата и се вслуша напрегнато в леките й крачки. Тя застана на прага, прекрасна и дръзка, както винаги, стиснала пълните си устни. Теменуженосините очи бяха пълни със светли искрици.
— Както виждам, треската още не ви е отнесла, милорд — поздрави иронично тя. — Значи мога спокойно да си отида.
Ролф се усмихна, докуцука до леглото и седна.
— Трябва да прегледаш крака ми.
Тя се подчини с неохота. Ролф беше само по риза, която стигаше до средата на бедрата му. Без да се колебае, Сейдри вдигна ризата и откри бедрото му. Явно беше съвсем добре, защото още при първото й докосване членът му щръкна величествено.
— Това е комедия! — извика възмутено тя и се отдръпна.
— Не съм виновен, че упражняваш толкова силно въздействие върху мен.
— Отказвам да мамя съпруга си.
В гърдите му пламна гняв.
— Ти да не мислиш, че ти заповядах да дойдеш, за да изневериш на съпруга си? Да не мислиш, че искам да сложа рога на най-верния си спътник?
Тя се сви под ледения му поглед.
— Не само го мисля, милорд, знам го.
Той я сграбчи за китката и я хвърли на леглото. За да не докосне ранения му крак, тя не посмя да окаже съпротива.
— Ти си много самонадеяна, Сейдри — изскърца със зъби той.
— А вие сте чудовище!
— Аз няма да сложа рога на най-добрия си рицар.
— Тогава ме пуснете да си ида.
Той я хвана с другата ръка под брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Каква е тази внезапна промяна? Обичаш ли го?
— Какво? — Напълно объркана, тя се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Напразно.
— След толкова кратко време? — попита рязко той. — Само след няколко нощни прегръдки си решила да му останеш вярна? Чакам отговора ти!
Тя мълчеше упорито. Но очите й бяха пълни със сълзи.
— Толкова ли щастлива те прави той, Сейдри? — изръмжа раздразнено Ролф.
