— Това изобщо не ви засяга — процеди през зъби тя.
— Отговори!
— Да! — изкрещя тя и сълзите потекоха по бузите й. Никога нямаше да му каже истината — а тя беше, че съпругът й не я намираше привлекателна и предпочиташе да се забавлява с Лети и Бет. Никога нямаше да му разкрие тайната си.
— Няма да ти причиня болка, няма да те докосна, няма да те насиля — затова изтрий сълзите си и стани — заповяда рязко той и я блъсна. Сейдри политна и едва не се строполи на пода.
— Върви си! — заповяда с тих глас той. — Размислих. Вече не се нуждая от теб.
Сейдри изтри сълзите си и изпъна рамене. Не можеше да се откъсне от злия му поглед.
— Върви при съпруга си — изфуча той. — Върви и го приласкай. И повече не ми се мяркай пред очите.
Тя стоеше като парализирана, не бе способна да се помръдне.
— Какво чакаш? Или пак ще си играеш на изкусителка? Да не мислиш, че ме впечатляваш кой знае колко с тази медноцветна коса и с красотата си… и с това треперене? Онова, което ми предлагаш, съм го имал хиляди пъти. Ти си само жена, и въздействаш върху мен точно колкото другите жени.
Жестоките думи я улучиха като удар в лицето. Замаяна, тя се обърна към вратата.
— Кажи на Алис да дойде при мен — извика подире й той. — Кажи й, че ми трябва веднага.
Сейдри изхвърча навън.
44
След седмица Ролф и Гай потеглиха към имението Дъмстънбъроу, за да огледат земите. Кракът на Ролф беше излекуван, раната беше напълно зараснала, само се чувстваше малко скован и се надяваше, че дългата езда ще освежи мускулите му. Водеше със себе си дузина мъже, за да бъде подготвен за възможни нападения от страна на шотландците. Остави Елфгар под заповедите на Белтен и знаеше, че верните му хора щяха да го пазят като своя земя. След ден и половина път малкият отряд стигна до селото, разположено на северната граница. Завършиха огледа още същата вечер.
Мъжете запалиха огън и налягаха наоколо за нощувка. Ролф се опитваше да раздвижи скованите си крайници. Кракът го болеше, духът му бе обзет от странно безпокойство. В селото всички спяха, макар че пристигането на рицарите бе предизвикало голяма възбуда сред селяните. Толкова далече на север хората твърде рядко виждаха господаря си и хич не ги беше грижа дали той е саксонец, или норманин. Гостите получиха богата вечеря и големи количества бира. Гай си намери удобно местенце за къща и го отбеляза с колчета. Щом Ролф си намереше друг заместник, той щеше да дойде в Дъмстънбъроу и да започне строежа. И в един недалечен ден Сейдри щеше да се установи като господарка в новия си дом.
Не че Ролф се вълнуваше от проблемите й. От сърце й желаеше да си живее добре в Дъмстънбъроу със съпруга, когото обичаше! Може би тя щеше да дойде с Гай още следващия път и щеше да живее тук дори когато той се върнеше в Елфгар, за да поеме отново службата си. Трябваше да бъде доволен от развитието на нещата. Гай беше смел рицар; да знае, че той охранява северната му граница, щеше да бъде голямо облекчение за него. Ролф вече беше решил да наеме още хора и да разположи на север голям гарнизон.
Сейдри. Дали сега копнееше за съпруга си? Болка гризеше вътрешностите му, задавяше го горчивина. Той стана и се отдалечи от лагерния огън, опитвайки се да прогони необяснимото си безпокойство.
Тя се бе влюбила в Гай. Лекомислена, това беше точната дума. Тази жена беше лекомислена и непостоянна. Как беше възможно това? Той съзнаваше, че е невъзможно да спечели сърцето й с едно изнасилване. Но нима след първия буен изблик не беше проявил нежност и внимание? Ролф изпухтя презрително. Какво го беше грижа за чувствата й? Любовта беше за глупаците — за жените и невръстните хлапета. В действителност любовта не съществуваше, тя беше само деликатно описание на плътската страст. Дали в обятията на Гай Сейдри изпитваше същата страст, както в неговите? Той си повтори за хиляден път, че повече не се интересува от нея, че може свободно да избира между красавиците на страната, които в тъмнината надали се различаваха много една от друга.
Той беше стигнал почти до селото и вече се готвеше да се връща, когато до ушите му внезапно достигна дрезгав смях. Това беше Гай! Ролф напрегна очи и се взря в мрака.
Под един дъб, слабо осветен от бледата луна, седеше любовна двойка. Любопитството му се събуди. Трябваше да разбере дали това наистина е Гай. Той се приближи безшумно и най-после ги видя.
Гай се беше облегнал на едно дърво, жената седеше на слабините му, полите й бяха усукани на кръста. Двамата се движеха ритмично и стенеха задавено. Ролф усети нарастващ гняв.
Той застина неподвижен и почака, докато двамата свършиха. Жената се надигна, изкиска се и приглади полите си. Гай също стана, вдигна панталона си и я плесна по задника. В този миг видя Ролф и се стресна. Момичето също го бе забелязало и в погледа му блесна възхищение. Но Ролф не й обърна внимание и тя се отдалечи разочаровано.
— Търсите ли ме, милорд?
— Не, минах случайно. — Двамата закрачиха бавно към лагера.
— Ти не си верен на съпругата си — заговори без заобикалки Ролф. Това беше твърдение, но прозвуча като начало на разпит.
Гай се покашля смутено.
— Не. И не мисля, че е нужно. Още съм твърде млад, за да се задоволя с една-единствена жена, още повече пък с вещица.
— Тя не е вещица — отговори гневно Ролф.
— Съжалявам, забравих, че вие сте на друго мнение. — Гай изведнъж загуби самоувереността си.
— Учудвам се — продължи замислено Ролф, — че след като веднъж си я държал в обятията си, изпитваш желание да се любиш с други жени. — Искрящият му поглед прониза младия рицар.
Гай мълчеше потиснато. Ролф не можеше да разбере дали се е смутил от неприкрития му намек, че той, а не законният съпруг, е спал пръв със Сейдри. Най-сетне Гай проговори едва чуто:
— Аз съм още млад и не мога да се откажа от тези неща. — Той сведе глава и продължи пътя си.
Ако аз бях женен за Сейдри, каза си Ролф, нямаше да имам нито енергия, нито желание да се забавлявам с друга жени. Той гледаше приятеля си и се питаше какво ли щеше да изпита Сейдри, ако узнаеше, че съпругът й безгрижно се люби с други жени.
— Арестувайте я! — изкрещя Алис.
Сейдри, която палеше факлите по стените на голямата зала, се обърна стреснато. Двама нормани се втурнаха към нея, единият хвана ръката й. Белтен стоеше с мрачно лице до Алис.
— Какво искате от мен? — попита възмутено тя.
Лицето на Алис се изкриви в грозна, жестока гримаса.
— Ти отново извърши предателство, но това ти е за последен път, Сейдри. В отсъствие на господаря аз съм задължена да пазя живота и имуществото му. Арестувайте я!
— Какво предателство? — попита смаяно Сейдри. — Нищо не съм сторила.
Белтен пъхна под носа й парче пергамент.
— Една слугиня го е намерила в стаята ви — произнесе обвинително той.
Сейдри погледна бегло изписания лист.
— Нямам представа какво е това.
— Адресирано е до вас. Написано е от брат ви Едуин.
Сърцето и спря за миг и продължи да бие с удвоена бързина.
— Това е лъжа! Нямам нищо общо с това. Никога не съм го виждала! Повярвайте ми!
Лицето на Белтен помрачня още повече.
— Адресирано е до вас, подписано е от брат ви и беше намерено в стаята ви. Някой ви го е дал. Кой?
— Никой — извика гневно тя, потресена от нелепото обвинение. — Това е фалшификация. Искат да ми припишат вина. Не съм предала никого!
— Веднъж вече извършихте предателство — отговори невъзмутимо Белтен. — Преди да ви омъжи за
