отново — красотата й я караше да се изчервява много лесно и твърде често. Вдигна брадичка и с голямо усилие на волята се постара да не обръща внимание на безсрамния му оглед. Проблемът беше, че тялото й си имаше свое мнение по въпроса и сърцето едва не изскочи от гърдите й.
— Детето е само на шест, а не на шестнадесет години. Какви бръчки може да има то? Моля ви, не я карайте да става по-суетна, отколкото е сега.
— И защо не? — попита непринудено Рейд. — Тя е прекрасно дете и ще стане чудесна жена. Да не би да имаш нещо против ласкателствата, Грейс?
Мускулите на лицето й се стегнаха. Погледът му сякаш проникваше дълбоко в нея. Стори й се, че той се опитва да се добере до най-съкровените й тайни.
— Не ласкателствата ми създават неприятности — отвърна студено тя.
При тези думи трапчинките му станаха още по-дълбоки.
— Добре — каза той, без да отделя очи от нея. Погледът му стана съвсем сърдечен. Ръката му се приближи бавно. Поразената Грейс разбра, че той посяга към очилата й. Отстъпи назад и се облегна на стената.
— Искам да махна тези грозни очила и да погледна в очите ти — промълви той, а показалецът му докосна лицето й. — А после ще ти опиша колко хубава изглеждаш сега.
Грейс буквално подскочи.
— Моля ви — извика тя и усети, че се задушава, — спестете ми безогледното си ухажване.
— Безогледно ухажване?
Мъже като този бяха виновни за тежкото положение на съвременните жени — тези мъже ги интересуваше само хубавичкото личице и горещото тяло, с което да задоволят похотта си. Тя почувства, че в нея се надига сладостното усещане на победата, тъй като го бе надхитрила.
— Не ми е нужно да ме ласкаете нито вие, нито който и да е друг мъж.
— А, разбирам, ние сме независими, а?
Тя се изчерви и сви устни.
— Да.
Той я изгледа. После се усмихна леко.
— Боиш ли се от мен, Грейс?
Гневът и възмущението й бяха толкова силни, че тя не успя да промълви и дума.
— Или се боиш от един напълно заслужен комплимент?
Тя ахна.
— Сър, не се боя от никой мъж, а от думи със сигурност не се страхувам — или поне от думите във вашия речник! Позволете ми, ако обичате, да ви задам един въпрос — тя сияеше тържествуващо. Продължи да говори, вече готова да нанесе удар. — Всъщност, какво познавате по-добре — ласкателствата или жените?
Той се подсмихна.
— И двете, сладурче, и двете.
Челюстите й моментално се стегнаха от нахалството му.
— Сър, докато мъже като вас се отнасят към жените като към по-долни, куклоподобни същества, докато ни ласкаят, за да бъдем просто едни приятни обекти за разглеждане, никога няма да възвисим духа си, така че да се радваме на всичко, с което бог ни е благословил.
Той я погледна, примигна и се разсмя отново.
— О, не — промълви той. — Не си от онези луди агитаторки, нали?
Тя не му обърна внимание, макар че вече цялото й лице бе станало червено.
— Именно мъже като вас, сър, са виновни за унизителното положение на жените днес!
— Унизителното положение… та аз само се опитвах да ви накарам да се почувствате добре, Грейси — прошепна той.
— Ласкателството не кара ли и мъжете да се чувстват добре? — предизвика го тя.
— Ако е за въпрос, и на кучето му е приятно, когато го похвалят. Не знам защо, но харесвам кучетата, които се цупят — изгледа я той изпитателно.
Тя се изчерви.
— Говорим за мъжете и жените, не за кучетата.
Той се засмя.
— Да говорим за мъжете и жените тогава — каза той, а гласът му се снижи изкусително. — Макар че рано или късно разговорът става отегчителен.
Тя изпъшка обезсърчено.
— Сър, харесва ли ви да ви ласкаят или не ви харесва?
— Грейси, ласкай ме всеки ден по всяко време или още сега, ако ти се иска.
— Боя се, че задачата, която ми възлагате, е непоносима, прекалено тежка и неосъществима.
Той се изсмя дръзко. Очевидно се забавляваше.
— А аз си мислех, че няма да устоиш на молбата ми.
— Не всички жени са безсрамни и наивни глупачки — отсече Грейс.
— Имаш интересно мнение за жените, но не много ласкателно.
— Не съм лицемерка.
Той се усмихна.
— Грейс, изобщо не смятам, че си заплашена от вероятността да те обявят за такава.
Той никога нямаше да се държи сериозно. Тя му обърна рязко гръб.
— Трябва да си вървя.
— Чакай малко — едрата му ръка обви лакътя й и я задържа. Обърна глава към него, изгледа го гневно и стисна устни. Той беше непоносим. Пак се усмихваше.
— Хей, Грейси, какво ще кажеш да се поразходим край реката?
Тя го загледа ужасено.
Той се приближи. Тя отстъпи назад. Трапчинките му се появиха. Сърцето й заби лудо.
Белите му зъби блеснаха. Гърбът й се допря до стената. Ръцете му, които още държаха куклата, се озоваха на рамената й.
— Ще рискуваш ли да дойдеш? — промълви той. — Ти си хубава дори с тези смешни очила.
Тя нямаше сили да отвърне.
— И знаеш ли какво? — устните му май се приближаваха.
Тя се вгледа в сините му очи. За миг забрави за всичко друго на света и виждаше само мъжа пред себе си. Докосна я дъхът му, в който се усещаше лъх на тютюн и бренди. Той я гледаше съсредоточено. Трапчинките му бяха изчезнали.
Тя отвори уста, за да проговори.
Той се наведе напред. Очите му се вгледаха в устните й.
— Устните ти… устните ти са прекрасни… и молят за мъжка целувка.
Ще ме целуне, каза си Грейс Нямаше сили да помръдне.
— Рейд? Скъпи? Къде си?
Той се усмихна, поклати глава и присви рамене, но не помръдна.
— По дяволите — изрече тихо той.
— Рейд?
Той отстъпи назад, като придържаше куклата под ръката си.
— В детската стая съм, Луиза.
Очите му все още съзерцаваха сърдечно нейните. Прекалено сърдечно. Грейс усети, че цялата е почервеняла.
На завоя се появи Луиза, погледна ги, без да спира, и щом стигна до Рейд, притисна свободната му ръка до гърдите си.
— Скъпи, Джон ми каза, че си тук. Толкова се надявах, че ще дойдеш да вечеряш с нас. Какво правиш тук, на горния етаж?
— Дойдох да се видя с момичетата — каза Рейд и се усмихна на Луиза. — И да утеша Маргарет Ан. Тя си счупи куклата.
