Все още си спомнеше с гняв за последния си арест. Беше действала, без да се страхува от последствията. Да, тя удари мъжа, той я бе сграбчил за най-интимните части и проклета да е, ако не го удари пак, ако има тази възможност! Тя успя да прогони повечето клиенти от магазина. Навън две жени раздаваха листовки, с които канеха мъжете да посетят събранието на жените, които се бореха за право да гласуват. Искаха да поучават и просвещават минувачите. За щастие само я глобиха и тя съумя да вземе пари назаем, за да плати. Но вече беше твърде късно. Бедата не й се размина. Главният интендант на държавните училища в града я уволни. Кариерата й като учителка в Ню Йорк приключи.
Едно зло не идва само. През последните две години Грейс виждаше как майка й става все по-бледа и слаба, и същевременно по-фанатична. Тя се страхуваше, че майка й се пресилва прекалено много. Преди шест месеца се случи непоправимото — лекарите заявиха, че майка й има туберкулоза.
Грейс не се надяваше да намери работа. Майка й се нуждаеше от специални грижи. Такива можеха да й осигурят само най-модерните болници в града. А в Ню Йорк сега й се носеше славата на побъркана агитаторка за женски права, благодарение на заглавията по вестниците, в които се споменаваше нейното име във връзка с последния й арест. Не само че бе загубила работата си в държавните училища, но както скоро откри, никое частно училище не искаше да я наеме. Не успя да си намери работа дори като домашна учителка. Никой не искаше да я наеме даже като чиновничка.
— Омъжена ли си, скъпа? — попита Марта и прекъсна мислите й.
Грейс си спомни за скъпия си приятел Алън Кенеди.
— Не.
Прочете мислите на Марта, сякаш тя ги бе произнесла на глас, почувства нейното съжаление. „Бедната“, мислеше Марта, „тя е стара мома.“
Устните на Грейс се стиснаха и образуваха тясна линия. Тя мразеше тези думи,
Алън.
Милият Алън й се притече на помощ. Грейс притисна силно до гърдите си чантичката с писмото в нея. Алън също беше учител. Те се запознаха преди три години по време на общоградското събрание на Националната асоциация. Гост-лектор беше Виктория Уудхъл. Грейс беше първата, която вдигна ръка на заседанието след това, на което се задаваха въпроси и се получаваха отговори. Беше сърдита на лекторката, въпреки че се удържа и не разкри гнева си. Грейс беше напълно убедена, че сестрите Уудхъл нанасят невъзстановими щети на женското движение със своята защита на свободната любов. Те отблъскваха по този начин мнозина потенциални поддръжници. Вместо да зададе въпрос на Виктория, Грейс се възползва от удобния случай, за да й поиска сметка, че отклонява движението от целта му. Алън се опита да намери след това Грейс. Той не само се съгласи, че е неуместно да се защитава свободната любов, но също като нея възразяваше на тази идея по морални причини. Двамата разговаряха дълго и въодушевено и бързо станаха приятели.
Алън напусна Ню Йорк миналата година преди последния й арест и започна работа в едно от новите държавни училища в Мисисипи, където обучаваше децата на наскоро освободените роби. Той я помоли да се омъжи за него за втори път тъкмо преди да тръгне, но Грейс му отказа. Макар че обичаше Алън и го уважаваше много, тя не пожела да се омъжи за него. Въпреки отказа си тя го считаше за най-просветения мъж, който една жена би могла да намери. Алън не разбра отказа й, а и Грейс всъщност недоумяваше защо постъпва така. Обяснението, което даде и на него, и на себе си, бе, че просто не желае да встъпва в брак.
Грейс въздъхна и отново улови погледа на Марта Граймс. Какво има толкова да му мисля за миналото, каза си тя, щом желаният случай ми се предоставя сам?
— Мога ли да седна до теб, Марта? — попита тя и посочи мястото, което Чарлс Граймс току-що бе освободил.
Марта се съгласи с удоволствие и Грейс се плъзна в седалката до нея, зарови пръсти в чантичката си и извади една брошура.
— Обичаш ли да четеш? — запита тя. Сега лицето й поруменя, а очите й блеснаха.
— Разбира се — отвърна Марта. Грейс вече й бе връчила листовете. — Това е текстът на чудесната реч на Елизабет Кади Стантън — каза ентусиазирано Грейс. — За брака. За развода.
Марта се вторачи в нея и Грейс отвърна на погледа й.
— Знаеш много добре — заяви Грейс с приглушен и напрегнат глас, — че когато мъжете влязат в съдружие, ако то не е взаимноизгодно, от тях се очаква да разтрогнат това съдружие и всеки да си върви по своя път.
Марта прехапа устна и притисна силно листовете до закръглените си гърди. Грейс продължи.
— Защо само ние, жените, да страдаме търпеливо? Когато едно дете стигне определена възраст, изчезва подчинението му на родителския авторитет. А защо подчинението на жената да е вечно? Знаеш ли, че има страни, в които вдовиците ги изгарят на погребална клада с умрелите им мъже?
Очите на Марта се разшириха от удивление.
— Защо — каза Грейс, а гласът й се повиши и няколко глави се обърнаха към тях, — жените са обречени да робуват, докато са живи?
— Не знам — прошепна нерешително Марта.
Грейс стисна ръката й.
— Марта, аз ще организирам местна женска организация в Начез, ако такава още не съществува. Моля те, ела да ни чуеш. Просто ни изслушай. Искам да ти помогна.
Тя свали очилата си, които се бяха смъкнали надолу по носа от възбудата й и се вгледа внимателно в очите на Марта.
— Не мога — отвърна Марта. — Чарлс…
— Той не трябва да знае — изрече разпалено Грейс.
Марта премигна и се поколеба.
— Не знам.
— Ще ти съобщя кога ще се проведе първото ни събрание — каза Грейс, докато я стискаше за ръката. — Всички жени сме в това положение. Всички.
2
Алън я чакаше на железопътната гара в Начез. При вида на познатата му фигура Грейс почувства прилив на обич. Тя се обърна към Граймсови и стисна дланите на Марта.
— Пази се, а аз с нетърпение ще очаквам да те видя пак.
Марта погледна виновно към Чарлс и стисна в отговор ръцете на Грейс.
Грейс се обърна, за да махне на Алън. Той беше внушителен, почти едър мъж, който наближаваше четиридесетте. Бакенбардите му сивееха, а очите му бяха топли и кафяви.
— Грейс! Грейс! — По лицето му личеше колко се вълнува.
Тя светна от радост и слезе, за да се здрависа с него.
— Чудесно е, че те виждам — заяви Алън, докато я държеше здраво за ръцете.
— Как си? — попита Грейс.
— Много добре — отвърна Алън, но тя забеляза сенките, които минаха бързо по лицето му. — Или поне сега съм много добре.
Грейс се намръщи, когато се сети какво има предвид той.
Алън плати на един носач негър да отнесе чантите й до очакващия ги кабриолет. Той се качи след Грейс и дръпна поводите. Тя се извърна, за да обхване с поглед разпрострелия се на всички страни град. Бели дъсчени къщи с разкъртени огради и грижливо гледани градини украсяваха този район на града.
На отдалечен хълм се виждаха високите комини на една фабрика. Те изпускаха сиви облаци към хоризонта.
— Къде е река Мисисипи?
Алън й посочи.
— От другата страна на града — той докосна връхчето на носа й. — Какво е това?
