вкара в леглото си, без да се ожени за нея и той, без да му мисли много, бе направил точно това.
Тя беше умна, пресметлива вещица. Не само че се бе оженил за нея, а и бе обещал да се грижи за ужасното й семейство до края на живота им.
И през цялото време тя го бе гледала с онези големи сиви, невинни очи. Доколкото можеше да съди, тя дори не бе девствена, въпреки че твърдеше противното. Това можеше да е част от хитро измислен план да го вкарат в капана на брака. Беше ли Моли толкова невинна, колкото го бе накарала да повярва? Щеше да разбере съвсем скоро.
Такава несигурност не му бе присъща. Това положение изобщо не му харесваше. Улф хвърли документите в най-горното чекмедже и го затвори с трясък. Женитбата бе вече факт. Не трябваше да живее постоянно с нея. Нищо не се бе променило. Щеше да се връща в Ню Йорк, когато му се приискаше, а Моли щеше да остане тук. Щеше да чака, докато той благоволеше да се върне.
Нищо не трябваше да се променя!
Улф не бе свикнал със съмнения от никакъв вид, мразеше несигурността както у себе си, така и у другите. Просто преследваше целта си и получаваше това, което искаше. Всичко бе много просто. Но когато свещеникът бе произнесъл тържественото „Можете да целунете булката“, той бе погледнал в очите на Моли и там бе видял нещо, което беше невъзможно.
Надежда.
Това трябваше да е някакъв вид преструвка.
С чаша бренди в ръка, Улф застана до прозореца, наблюдавайки как денят постепенно си отива.
Един ден ще свали маската и ще открие истинската Моли Кинкейд… истинската Моли Тревелиън. Моли добре се прикриваше, но Улф знаеше, че и двамата си приличат, че Моли бе същата като него. Имаше в нея някаква пресметливост, както и у него, и когато и двамата искаха нещо, просто го вземаха.
През този ден за пръв път лицето му се озари от усмивка. Със сигурност този брак щеше да предизвика вълна от изненада в Ню Йорк, която можеше да затъмни дори печалната слава на първия, Фостър добре щеше да се посмее само при мисълта, че Улф Тревелиън се бе оженил за едно сладко, бедно, обикновено момиче. Сигурен бе, че Адел щеше да побеснее, но пък той не бе й обещавал нищо. Не бе необходимо връзката им да приключва само защото той бе вече женен.
За разлика от Моли, Адел можеше да бъде купена. Щеше да й подари някаква дрънкулка и всичко щеше да бъде забравено и простено.
Всъщност Моли също можеше да бъде купена. Цената й обаче бе изключително висока, но точно сега тя го чакаше, той бе сигурен в това. Майка й и баба й ще бъдат осигурени до края на живота им, а и Моли няма да изпитва нужда от нищо.
Улф си наля още едно бренди и бързо го изпи. Моли чакаше.
Къщата бе съвсем тиха. Преди изгрев — слънце бе настъпила голяма суматоха: готвене, чистене, подреждане на цветя, приготвяне на спалнята, която бе избрал за себе си и Моли. Намираше се точно до неговата, между двете имаше свързваща врата.
Сега бе останал само икономът, който стоеше неподвижно в подножието на стълбите.
— Лягай си, Ларкин — каза Улф, като мина покрай него.
— Да, сър.
Ларкин не показа никакви признаци, че има намерение да се премести от мястото си. Улф се усмихна горчиво, докато изкачваше стълбите, обърнал гръб на иконома. Вероятно Ларкин щеше да стои там през цялата нощ, в случай че втората мисис Тревелиън решеше, че смъртта е за предпочитане пред брака.
Вратата към стаята на Моли бе леко открехната и Улф я отвори рязко. Вратата се блъсна в стената, а Улф пристъпи в стаята на жена си.
Моли наистина го чакаше, седнала в огромното легло. Светлината на свещите осветяваше лицето й и водопада от червени къдрици, бялата нощница и синята завивка. Улф затвори тихо вратата зад себе си.
— Помислих си, че може би няма да дойдеш — каза тихо Моли.
Улф започна да разкопчава ризата си и се усмихна.
— В никакъв случай, Червенокоске.
— О!
Гласът й бе тих и мек, но тя не изглеждаше изплашена. Сивите й очи бяха широко разтворени, но не от страх, докато го наблюдаваше как окачва сватбения си костюм. Ръцете й, почиващи в скута, изобщо не трепереха, докато той не застана пред нея напълно гол, но и тогава през тялото й премина само едва доловима тръпка. Моли го гледаше смело, с любопитство, погледът й се плъзна от усмихнатото му лице към твърдата му мъжественост.
— Господи! — прошепна тихо тя. — Какъв… — Моли вдигна рязко поглед, срещайки неговия. — Няма значение.
Когато той коленичи от едната страна на леглото, отметна завивките и ги хвърли на пода, Моли не запротестира, само бавно облиза устни, което усили нетърпението му да я почувства под себе си, обвила крака около кръста му. Улф нямаше намерение да й позволи да го извади от контрол с такова просто средство.
— Страхуваш ли се, Червенокоске? — Той изхлузи нощницата през главата й, като го направи бавно, много бавно, плъзгайки дългите си пръсти по меката кожа на краката й.
— Не — прошепна тя, като го погледна в очите. — Знам, че ти никога не би ме наранил.
Ръцете му застинаха, въпреки желанието му да не се поддава на преструвките й. Улф се наведе напред и целуна очакващите го устни.
Тя докосна нежно страните му и разтвори устни, за да приеме целувката му. По дяволите, тя беше права. За нищо на света не би я наранил.
В съпруга й имаше някаква мощна, странна красота. Дори на светлината на свещите чертите му изглеждаха груби, погледът му бе остър… но ръцете му я галеха нежно, а устните му се движеха върху нейните толкова нежно, че й се искаше да се разплаче.
Улф бавно събличаше нощницата й, докато накрая загуби търпение и махна бързо дрехата, която му пречеше. Сега Моли можеше да почувства топлината на тялото му до своето.
Тялото му бе толкова твърдо, мускулите нервно играеха под бронзовата кожа, ръцете и гърдите му бяха покрити с тъмни косъмчета. Моли бе трябвало да се чувства слаба и безсилна, но не бе така. В себе си чувстваше повече сила, откогато и да било.
— Червенокоске? — прошепна той.
— Да.
— Не искам да те нараня, но без да искам, бих могъл…
Моли затвори устата му с целувка.
— Не, няма — долетя тихият й шепот.
— По дяволите, Червенокоске — изръмжа той. — Първия път…
Той се отмести леко от нея, погледна я със странен израз в очите. Желание, неудовлетворение, може би дори малко объркване.
— Майка ти нищо ли не ти каза?
— Опита се, но плачеше толкова силно, че не можах и дума да разбера от това, което се опита да ми каже. — Не бе смешно, но кой знае защо Моли се засмя. — Наистина успях да доловя някои думи. „Затвори очи и лежи неподвижно.“ Това ли искаше да чуеш?
Улф зарови лице в рамото й и простена дълбоко.
— Страхувам се, че първия път наистина боли, Червенокоске. Не мога да направя нищо друго, освен да бъда внимателен, а това ще бъде трудно.
— Защо?
Той вдигна глава и я погледна.
— Защото те желая твърде много.
— Това е добре, нали?
Улф се засмя криво.
— Все още не съм решил.
Моли вдигна глава и целуна съпруга си. Усмивката й се стопи, когато той разтвори устни и я целуна
