протегна ръце и ги положи върху главата му. След миг го обля мраз. Никога не го питаше! Понякога се държеше, все едно че още е Премъдрата в Емондово поле, а той утре заранта ще се върне във фермата.
— Не си болен — промълви тя облекчено.
Развалената храна носеше какви ли не болежки на слугите, някои от които — сериозни. Хората щяха да измрат, ако не беше Цярът, който им даваха Аша’ман и Айез Седай. Не искаха да харчат оскъдните пари на господаря си, като изхвърлят храна, въпреки всички предупреждения на Кацуан, на Нинив и другите Айез Седай, и се хранеха с неща, които отдавна трябваше да идат на сметището. За кратко около двойната рана на левия си хълбок усети ново ощипване.
— Тази рана не се оправя — каза Нинив намръщено. Беше се опитвала да я Изцери, но без повече успех от Флин. И никак не й харесваше. Нинив приемаше всеки свой неуспех като лично оскърбление. — Как изобщо можеш да стоиш прав? Сигурно умираш от болка.
— Пренебрегва я — каза сърдито Мин. О, да, щеше да има приказки тази вечер.
— Не боли повече като стоя, отколкото като съм седнал — отвърна той на Нинив и леко отмести дланите й от главата си. Самата истина. Както и казаното от Мин. Не можеше да позволи болката да го превърне в свой пленник.
Едното крило на вратата изскърца и се показа белокос мъж с изтъркано жълто палто, обшито с червено и синьо, провиснало на мършавата му фигура. Поклонът му беше колеблив, повече заради болките в ставите, отколкото от неуважение.
— Милорд Дракон. — Гласът му бе също толкова скърцащ като пантите на вратата. — Лорд Логаин се върна.
Логаин не изчака да го поканят, а влезе направо по петите на слугата. Висок, с тъмна къдрава коса до раменете и доста мургав за геалданец. Жените сигурно го смятаха за чаровен, но у него се долавяше и някаква мрачна жилка. Носеше черното си палто с Меча и Дра-кона на високата яка, меч с дълга дръжка на лявото бедро, но имаше и една добавка — кръгла емайлирана тока на рамото, с три златни коронки на синьо поле. Герб ли си беше избрал този човек? Косматите вежди на стареца подскочиха от изненада и той хвърли поглед към Ранд, сякаш питаше дали да изгони Логаин.
— Новините от Андор са съвсем приемливи — рече Логаин, докато затъкваше металните си ръкавици зад тежкия си колан. Поклони се съвсем сдържано на Ранд. — Елейн продължава да държи Кемлин, а Аримила продължава да го държи под обсада, но Елейн има предимство, тъй като Аримила не може да й спре продоволствието, нито подкрепленията. Няма нужда да се мръщиш. Останах извън града. Черните палта там бездруго са нежелани. Пограничниците са си на същото място. Изглежда, беше умно от твоя страна да останеш настрана. Според мълвата с тях имало тринайсет Айез Седай. Пак според слуховете търсели теб. Башийр върна ли се вече? — Нинив го изгледа намръщено, отстъпи от Ранд и подръпна плитката си. За нея обвързването на Аша’ман от Айез Седай си беше съвсем добре, но не и обратното.
Тринайсет, и търсели него? Беше стоял настрана от Пограничниците, защото Елейн отказваше помощта му — наричаше го „намеса“ и той започваше да разбира, че е права: Лъвския трон трябваше да си го спечели сама, а не той да й го дава — но май наистина беше добре. Всички владетели на Граничните земи бяха в тесни връзки с Бялата кула, а Елайда безспорно все още жадуваше да го хване. Както и онази нейна безумна прокламация, че никой нямал право да се обръща към него, освен чрез нея. Ако си вярваше, че ще го принуди да иде при нея, значи беше глупачка.
— Благодаря, Етин, свободен сте. Лорд Логаин? — попита той учудено, докато старецът се измъкваше от стаята с поклони и хвърли за сетен път сърдит поглед към Логаин. Сигурно щеше да се опита да го измъкне навън, ако Ранд му беше казал.
— Титлата му си е по рождение — каза Кацуан, без да вдига очи от гергефа си. Тя трябваше да знае; беше помогнала да го пленят, още по времето, когато се наричаше Прероденият Дракон — него, както и Таим. Дрънкулките по косата й заподскачаха, щом поклати глава и замърмори, повече на себе си: — Фу! Дребно лордче, с едно парче земя в планините, повечето — стръмнина и чукари. Но крал Джоанин и Висшият дворцов съвет му отнеха имотите, след като стана Лъжедракон.
По бузите на Логаин избиха червени петна, но тонът му си остана хладен и сдържан.
— Могат да ми отнемат имението, но не могат да отменят това, което съм.
Привидно съсредоточена върху иглата и бродерията си, Кацуан тихичко се изсмя. Куките на Верин бяха спрели да плетат. Гледаше Логаин, както охранен врабец гледа някое насекомо. Аливия също бе изместила напрегнатия си поглед към него, а Харилин и Енайла на пода като че ли тъкмо бяха започнали да движат ръцете си в играта. Мин уж продължаваше да чете, но беше сложила ръце една върху друга. Криеше ножове в ръкавите си. Никоя от тях не му вярваше.
Ранд се намръщи. Логаин можеше да се нарича както си ще, стига да върши онова, което се очаква от него, но Кацуан го ръчкаше като всеки друг, облякъл черното палто, почти колкото самия него. Самият той не беше сигурен дали можеше да вярва на Логаин, ала все пак трябваше да борави със сечивата, които имаше подръка.
— Стана ли?
Щом Логаин беше влязъл, Лоиал бе отвъртял капачката на мастилницата.
— Над половината от Черната кула са в Арад Доман и Иллиан. Изпратих всички мъже с обвързани Айез Седай освен тия, дето вече са тук, както заповяда. — Докато говореше, Логаин се приближи до масата, взе една гледжосана в синьо кана, в която все още имаше вино, и си напълни гледжосана в зелено чаша. Малко сребро имаше в къщата. — Трябваше да ми разрешиш да доведа повече мъже. Броят твърде много клони към Айез Седай, не ми харесва това.
— Това отчасти е заради теб, тъй че ще трябва да се примириш — изсумтя Ранд. — Другите — също. Продължавай.
— Добрайн и Руарк ще пратят Боец да ни съобщи веднага щом намерят някой, който да управлява нещо повече от село. Съветът на търговците твърди, че крал Алсалам още е на власт, но не искат или не могат да го покажат, нито да кажат къде е, като че ли са се хванали за гърлата, а Бандар Еваан е наполовина опустял или под властта на тълпата. — Логаин се намръщи над чашата вино. — Банди разбойници въдворяват малкото ред, който съществува, и прибират храната и парите на хората, които уж пазят, и всичко друго, което им скимне, включително жени. — Връзката изведнъж се нажежи до бяло, а Нинив изръмжа гърлено. — Руарк се е захванал да сложи край на това. Когато тръгнах, вече отиваше на бой — завърши Логаин.
— Разбойниците няма да удържат дълго срещу айилци. Щом Добрайн не може да намери управител, ще трябва да стане той засега.
Ако Алсалам беше мъртъв, както изглеждаше най-вероятно, трябваше да назначи Стюард на Лорд Дракона в Арад Доман. Но кого? Трябваше да е някой, когото доманците ще приемат.
Логаин отпи и продължи:
— Таим не беше много доволен, че взех толкова хора от Кулата, без да му кажа къде отиват. Помислих, че ще ти скъса заповедта. Опита какви ли не номера, за да разбере къде си. О, изгаря да го разбере. Очите му направо горяха. Не бих се изненадал, ако се беше опитал да ме подложи на разпит, стига да бях толкова глупав, че да се срещна с него без придружители. Само едно го зарадва обаче: това, че не взех нито едно от приятелчетата му. Четеше се на лицето му. — Усмихна се, но мрачно, без капка веселие. — Между другото, вече са четиридесет и един. През последните няколко дни е дал иглата на Дракона на дузина мъже и държи още над петдесет в „специалните“ си класове, повечето — приети наскоро. Замисля нещо този човек и се съмнявам, че ще ти хареса.
„Казах ти да го убиеш при първата възможност — изкикоти се с безумен смях Луз Терин. — Казах ти. Вече е много късно. Мноого късно“.
Ранд издуха ядосано облаче синкавосив дим.
— Стига вече. — Каза го колкото на Логаин, толкова и на Луз Терин. — Таим изгради Черната кула дотолкова, че по численост вече почти не отстъпва на Бялата, и расте с всеки ден. Ако беше Мраколюбец, както твърдиш, защо щеше да го прави?
Логаин срещна погледа му невъзмутимо.
— Защото не може да спре. Според това, което чух, още в началото е имало мъже, можещи да Пътуват, които не са били негови блюдолизци, и няма никакво оправдание да върши сам целия набор. Но вътре в
