Нож от блянове

Майка му стоеше пред една от тухлените камини, жена с волево лице, разперила извезаните си на лозници поли, за да може огънят да ги изсуши. Лоиал въздъхна облекчено, като видя, че не е толкова мокра, колкото бе очаквал. Наметалата им против дъжд трябваше да са протекли. С времето протичаха, щом анасоновото масло се изхабеше. А и май не беше чак толкова ядосана, колкото се опасяваше. Белокосият старей Хаман, с тъмни мокри петна по бухналото палто, оглеждаше една от брадвите, окачени на стената, и поклащаше глава. Дръжката й беше дълга колкото ръста му. Правена бе по време на Тролокските войни, ако не и по-рано; в стаята имаше две такива, инкрустирани със злато и сребро, а до тях висяха и два дълги ножа за кастрене. Ножовете за кастрене, с наточени ръбове от едната страна и назъбени като трион от другата, винаги имаха дълги дръжки, разбира се, но жлебовете и тъмночервените ивици по тях подсказваха, че са били използвани и като оръжия. Едва ли най-подходящият избор за окачване на стената в стая, предназначена за четене, за кротка беседа или за тих вглъбен размисъл.

Но погледът на Лоиал се плъзна покрай майка му и старея Хаман към другата камина, пред която Ерит, мъничка и крехка, сушеше полите си. Устата й бе като права резка, носът — къс и добре окръглен очите — точно с цвета на разцъфнало сребрениче. С две думи, беше красива! А ушите й, щръкнали изпод лъскавата черна коса, спускаща се по гърба й… Извити и пълнички, с нежни туфи, меки и пухкави като власинки на глухарче — най-прелестните уши, които бе виждал. Не че щеше да е толкова груб да й го каже. Тя му се усмихна, с много загадъчна усмивка, и собствените му уши помръднаха смутено. Не можеше да е разбрала какво си е помислил. Нали? Ранд твърдеше, че жените понякога го можели, но то беше за човешките жени.

— А, ето те най-после — каза майка му и опря юмруци на кръста си. Никакви усмивки откъм нея. Беше свила вежди и стиснала челюсти. — В много весела гонитба ме вкара, трябва да кажа, но вече си ми в ръцете и не мисля да те оставям да ми избягаш… какво е това на устната ти? И по брадичката! Е, можеш да го обръснеш набързо. И не ми криви така лице, сине.

Той опипа притеснено наболото по горната си устна и се опита да не смръщи вежди — нарече ли те майка ти „сине“, значи работата е станала дебела — но се оказа трудно. Искаше си брада и мустаци. Някои можеха да сметнат, че е претенциозно заради младостта му, но все пак…

— Много весела гонитба, как не — каза сухо стареят Хаман, докато окачаше брадвата на куката. Той, виж, имаше дълги провиснали бели мустаци и дълга тясна брада, стигаща до гърдите му. Вярно, беше доста над триста години, но все пак беше нечестно. — Мноого весела. Първо отидохме в Кайриен, като чухме, че си там, само че те нямаше. Отбихме се в стеддинг Цофу и отидохме в Кемлин, а там младият ал-Тор ни уведоми, че си бил в Две реки, и ни пренесе там. Но тебе и там те нямаше. За Кемлин, явно. — Веждите му се вдигнаха чак до косата. — Взех да си мисля, че си играем на „гоненка в долчинката“.

— Хората в Емондово поле ни разказаха какъв герой си бил — рече Ерит с тънкото си като музика гласче. Ушите й затрепкаха и като че ли всеки миг щеше да заподскача от възбуда. — Разказаха ни как си се бил с тролоци и мърдраали и как сам си излязъл сред тях да запечаташ Портала на Манедерен, та да не могат да идват повече.

— Не бях сам — възрази Лоиал и размаха ръце. Ушите му все едно Щяха да отхвърчат от главата му, толкова силно мърдаха от притеснение. — Гаул беше с мен. Заедно го направихме. Не съм стигал до Портала без Гаул. — Тя му сбръчка нежното си носле — много важно, че и Гаул участвал в геройството.

Майка му изсумтя. Виж, нейните уши се бяха изопнали от неприязън.

— Глупост. Ще се бие той. В битки. Ще се излага на опасност. Комар ще ми играе. Това повече да го няма.

Стареят Хаман се окашля, помръдна раздразнено уши и стисна ръце зад гърба си. Не обичаше да го прекъсват.

— Тъй че се върнахме в Кемлин, разбрахме, че те няма, после — хайде пак до Кайриен, и се оказа, че пак си заминал нанякъде.

— А в Кемлин пак си се изложил на опасност — прекъсна го майка му и размаха пръст. — Капка ум ли нямаш в тая глава?

— Айилците казаха, че си бил много храбър при Думайски кладенци — тихичко промълви Ерит и го погледна изпод дългите си мигли, а той едва преглътна. Погледът й му стягаше гърлото. Знаеше, че трябваше да извърне очи, но как да се сдържи, щом го погледнеше така?

— В Кайриен майка ти реши, че не може да страни повече от Великия пън, макар че не мога да кажа защо, след като едва ли ще стигнат до някакво решение до година-две, тъй че се отправихме обратно към стеддинг Шангтай с надеждата, че ще те намерим по-късно. — Всичко това стареят Хаман го каза много бързо, като местеше ядосано очи от едната към другата, все едно се боеше, че отново ще го прекъснат. Брадата и мустаците му бяха настръхнали.

Майката на Лоиал отново изсумтя, този път по-рязко.

— Очаквам да се стигне до решение много бързо, до месец-два, иначе изобщо нямаше да спра да търся Лоиал, макар и временно. След като вече го намерих, можем да приключим нещата и да се връщаме без повече бавене. — Погледна намръщения старей, изопнал назад уши, и посмекчи тона си. Беше старей все пак. — Извинете ме, старей Хаман. Исках да кажа, ако благоволите, бихте ли извършили церемонията?

— Мисля, че ще благоволя, Корвил — кротко отвърна той. Твърде кротко. Когато Лоиал чуеше този тон от учителя си, а пък ако и ушите му бяха изопнати, винаги разбираше, че е направил голяма беля. Стареят Хаман бе известен с това, че не се колебае да замери с парче тебешир ученик, когато заговореше с този тон. — След като си оставих учениците, да оставим настрана говоренето пред Великия пън, за да тръгна с теб в тази луда гонитба, мисля, че ще благоволя, и още как. Ерит, ти си много млада.

— Вече е над осемдесет, достатъчно голяма е за женитба — сопна се майката на Лоиал и скръсти ръце пред гърдите си. Ушите й зашаваха нетърпеливо. — Двете с майка й се споразумяхме. Ти лично беше свидетел, когато подписахме годежа и зестрата на Лоиал.

Ушите на Хаман се изопнаха още повече, а раменете му се изгър-биха, сякаш много силно беше стиснал ръцете си зад гърба. Очите му не се откъснаха от Ерит.

— Зная, че искаш да ожениш Лоиал за себе си, но сигурна ли си че си готова? Да си вземеш съпруг е тежка отговорност.

Лоиал съжали, че никой не задава на него този въпрос, но такъв беше обичаят. Майка му и майката на Ерит си бяха сключили споразумението и тепърва само Ерит можеше да го спре. Ако поиска. А той самият искаше ли? Не можеше да престане да мисли за книгага си. Не можеше да престане да мисли и за Ерит.

Погледът й беше определено сърдит.

— Тъканите ми се продават добре и съм готова да си купя нов стан и да си взема чирачка. Но сигурно не това имате предвид. Готова съм да се грижа за съпруг. — Изведнъж се ухили — прелестно ухилване. — Особено за съпруг с такива красиви дълги вежди.

Ушите на Лоиал потръпнаха, а също и на старея Хаман, макар и не чак толкова. Чувал беше, че жените помежду си са много свободни в приказките, но обикновено се стараеха да не засрамват мъжете с това. Обикновено. Ушите на майка му направо запърхаха от смях!

Старецът се окашля.

— Това е сериозно, Ерит. Хайде, ела. Щом си сигурна, хвани го за ръцете.

Без колебание, тя пристъпи и застана пред Лоиал, вдигна очи към него и той хвана ръцете й. Малките й длани бяха много топли. Неговите — схванати и хладни. Преглътна. Наистина щяха да го оженят.

— Ерит, дъщеря на Айва, дъщеря на Алар — заговори стареят Хаман, с ръка с дланта надолу над главите на двамата, — ще вземеш ли Лоиал, син на Арент, син на Халан, за съпруг и ще се закълнеш ли под Светлината и в името на Дървото да го цениш и да го обичаш, докато е жив, да се грижиш за него и да го отглеждаш, и да напътстваш стъпките му по пътя, който трябва да следва?

— Под Светлината и в името на Дървото, заклевам се. — Гласът на Ерит бе твърд и ясен, а усмивката й сякаш бе станала по-широка от лицето й.

— Лоиал, син на Арент, син на Халан, ще приемеш ли Ерит, дъщеря на Айва, дъщеря на Алар, за своя съпруга и ще се закълнеш ли под Светлината и в името на Дървото да я цениш и обичаш, докато е жива, да се грижиш за нея и да се вслушваш в напътствията й?

Лоиал вдиша дълбоко. Ушите му потръпнаха. Искаше да се ожени за нея. Искаше го. Просто не