седлото, после друг. Трети изгуби главата си от Стрела на Огън, сред взрив от кипнала кръв и плът, но продължи да язди напред — размахваше меча си, все едно не разбираше, че е мъртъв. Ранд ги търсеше. Ако всички мърдраали бъдеха убити, тролоците като нищо щяха да се обърнат и да побягнат.
Луз Терин вече запридаше само Порти на смърт и Стрели на Огън — тролокската сган се бе приближила твърде много до имението за Цветя. Някои от ашаманите явно не го осъзнаха веднага. Стаята се разтърси от грохот, цялата къща се разтърси като под ударите на тежки ковашки чукове, разтърси се все едно щеше да се разпадне, а после взривовете секнаха, освен там, където не избухнеше някое огнено кълбо или земята не изригнеше, за да изхвърли във въздуха тролоци като счупени кукли. От небето заваляха мълнии. Сребристосините им камшици плющяха толкова близо до къщата, че космите по ръцете и гърдите на Ранд настръхнаха, а косата му щръкна.
Няколко тролока успяха да отворят вратите на един плевник и нахлуха вътре. Ранд измести ръцете си и посече онези, които все още бяха отвън, с примигващите червени жилки. Някои все пак успяха да нахълтат, но с тях салдейците трябваше да се справят сами. На друг плевник и на една конюшня пламъците вече започваха да ближат сламата; мъжете кашляха от лютивия дим и стреляха с лъковете.
„Чуй ме, Луз Терин. Огънят. Трябва да направиш нещо!“
Луз Терин не отвърна нищо, само предеше паяжините си и избиваше тролоци и мърдраали.
— Логаин! — изрева Ранд. — Огньовете! Загаси ги!
Логаин също не му отвърна, но Ранд видя сплитовете, които изсмукаха топлината от пламъците и ги изгасиха. Те просто изчезнаха, по почернялата слама дори не се вдигаха струйки дим. Смърт газеше сред тролоците, но те вече бяха съвсем близо…
Изведнъж пред прозореца изникна мърдраал с бяло безоко лице, спокойно като на Айез Седай. Черният меч вече замахваше към Ранд. Две къси айилски копия се забиха в гърдите му и един нож прониза гърлото му, но съществото само се олюля и не спря удара. Ранд събра пръстите си и точно преди острието да го достигне, сто Стрели на Огън пронизаха мърдраала, отхвърлиха го на двайсет разтега и го проснаха на земята сред локва черна кръв. Мърдраалите рядко умираха веднага, но този повече не помръдна.
Ранд припряно затърси с очи нови цели, ала усети, че Луз Терин е престанал да прелива. Все още беше настръхнал, което му подсказа, че Кацуан и Аливия още държат Силата, все още усещаше сайдин у Логаин, но той също бе престанал да плете мрежи. Земята отвън беше застлана с тела и части от тела, от нивята почти до стените на имението. На крачки от тях. Няколко коня на мърдраали все още стояха на място, един бе вдигнал крак, сякаш беше счупен. Обезглавен мърдраал се въртеше на място и размахваше дивашки меча си, тук-там тролоци потръпваха, опитваха се да се надигнат и падаха, но иначе всичко беше стихнало.
„Свърши се — помисли той. — Свърши се, Луз Терин. Вече можеш да пуснеш сайдин“. Харилин и Енайла стояха на масата, забулени и с копия в ръце. Мин стоеше до тях, навъсена, с ножове в ръцете. Връзката бе изпълнена със страх. Страх не заради нея самата, подозираше той. Бяха спасили живота му. Но сега трябваше сам да си го спаси.
— На косъм беше — промърмори Логаин. — Ако бяха нападнали, преди да дойда… на косъм. — Тръсна глава и освободи Извора. — Тези нови сплитове за своите фаворити ли смяташе да ги пазиш? Като Таим. Порталите имам предвид. Къде ги пратихме онези тролоци? Само копирах точно сплита ти.
— Все едно къде са отишли — отвърна разсеяно Ранд. Беше съсредоточил цялото си вмнимание върху Луз Терин. Безумецът, проклетият глас в главата му, привлече още по-дълбоко от Силата. „Пусни го!“ — Твари на Сянката не оцеляваха при преминаване през Портал.
„Искам да умра — проплака Луз Терин. — Искам да се събера с Илиена“.
„Ако искаше да умреш, защо убиваше тролоците? — помисли Ранд. — Защо уби онзи мърдраал?“
— Ще намират групи мъртви тролоци и сигурно по някой мърдраал, без белези по тях — рече на глас.
„Като че ли помня как умирам — промълви Луз Терин. — Помня как го направих“. Привлече още по- дълбоко и болката в слепоочията на Ранд се усили.
— Не не чак много на едно място. С всяко отваряне на Порта на смъртта изходът се мени. — Ранд потърка слепоочията си. Болката беше предупреждение. Трябваше да спре до толкова сайдин, колкото можеше да удържи, без да умре или да изгори. „Все още не можем да умрем — заговори той в ума си на Луз Терин. — Трябва да стигнем до Тармон Гай-дон, или светът загива“.
— Порта на смъртта — повтори Логаин с отвращение и изведнъж попита: — Защо още държиш Силата? И толкова много. Ако се опитваш да ми доказваш, че си по-силен от мен, вече го знам. Видях колко огромни бяха твоите… Порти на смъртта, сравнени с моите. И ми се струва, че държиш сайдин до последната допустима капка.
Това определено привлече вниманието на всички. Мин затъкна ножовете си и скочи от масата, и връзката изведнъж се изпълни с толкова страх, че сякаш запулсира. Харилин и Енайла се спогледаха тревожно и продължиха да се взират през прозорците. Аливия пристъпи към него и се намръщи, но той поклати глава и тя отново се извърна към прозореца, но си остана намръщена.
Кацуан се плъзна през стаята — лицето й беше безизразно — и строго попита Мин:
— Какво чувства той? Само не си играй с мене, момиченце. Знаеш какво може да ти струва това. Знам, че си свързана с него, и ти знаеш, че го знам. Страх ли го е?
— Него никога не го е страх — отвърна Мин. — Освен за мен или за… — Стисна упорито зъби и прикова с гневния си поглед Зелената сестра. От смесените чувства, от страх до срам, че се бе опитала да се отдели от връзката и не бе успяла, Ранд имаше някаква представа какво й струва това.
— Под носа ти съм — каза Ранд. Ако искаш да разбереш как се чувствам, питай мен. — „Луз Терин?“ Отговор така и не последва, а изпълващият го сайдин не намаля. Слепоочията му запулсираха.
— Е? — попита нетърпеливо Кацуан.
— Чувствам се бистър като кладенчова вода. — „Луз Терин?“ — Но имам едно правило за теб, Кацуан. Повече не заплашвай Мин. Всъщност просто я остави на мира.
— Виж ти! Момчето показва зъбки. — Тя поклати глава и златните птиченца, рибки, звездички и лунички се залюляха. — Само не показвай чак толкова много. И би могъл да попиташ младата дама дали иска да я защитаваш. — Странно, Мин вече гледаше него намръщена, а връзката се изпълни с раздразнение. Светлина, не стига че не й харесваше, че се тревожи за нея. Сега като че ли искаше сама да се оправи с Кацуан, нещо, за което той самият не гореше от желание.
„Можем да умрем в Тармон Гай-дон“, каза Луз Терин и Силата изведнъж се отцеди от него.
— Освободи я — промълви Логаин, взел като че ли страната на Кацуан.
— Знам — отвърна тя и Ранд рязко извърна глава от изненада.
— Мин да се оправя с тебе сама, щом иска — подхвърлим и закрачи към вратата. — Но няма да я заплашваш.
И си помисли: „Да. Можем да умрем в Тармон Гай-дон“.
Глава 20
Златният жерав
Вятърът беше замрял и дъждът бе отслабнал, но небето все още бе скрито зад сиви облаци. Но ситният ромон бе достатъчен, за да намокри косата на Ранд и да се просмуче в извезаното му със злато черно палто, докато крачеше между мъртвите тролоци. Логаин беше запрел щит от Въздух, тъй че дъждовните капки отскачаха от него и привидно се хлъзгаха по нищо и се стичаха наоколо му, но Ранд реши да не рискува Луз Терин отново да привлече сайдин. Казал бе, че може да изчака с умирането до Последната битка, но колко можеше да се разчита на един луд за каквото и да било?
„Луд ли? — прошепна Луз Терин. — Да не би да съм по-луд от теб?“ И се изкиска в главата му.
Нандера от време на време се обръщаше през рамо да го погледне. Висока и жилава, прибрала прошарената си коса под кафявата шуфа, тя беше предводителката на Девите, поне отсам Драконовата стена, но бе решила лично да командва охраната му. Зелените й очи — единственото, което можеше да види от загорялото й от слънцето лице над черното було, бяха почти безизразни, но все пак Ранд бе сигурен, че се безпокои, че не се пази от дъжда. Девите забелязваха всичко, което изглежда необичайно. Дано само да не вдигнеше шум.
„Трябва да ми се довериш — каза Луз Терин. — Довери ми се. О, Светлина, долавям някакъв глас в
