нижеше безумните си истории за земи оттатък Айилската пустош, за някакъв си огромен пристанищен град, в който не разрешавали на чуждоземци да го напускат, освен на борда на корабите им, а пък на жителите му изобщо не давали да го напускат. Мат съжаляваше, че не играят на някоя друга игра. Всеки път щом разпънеха червения плат с плетеницата черни черти по него, се сещаше за обещанието, което бе дал на Том, за проклетите Еелфи-ни, които неясно как се бяха напъхали в главата му, а и за скапаните Аелфини също. Айез Седай се върнаха от потока и Джолайн спря да поприказва с Блерик и Фен. Бетамин и Сета, които ситнеха зад тях, се поколебаха, докато Зелената не ги прикани с махване на ръка да застанат зад дънера, на който вече седяха Теслин и Едесина, колкото може по-далече една от друга, и четяха малки, подвързани с кожа книжки. Бетамин и Сета застанаха зад Едесина.
Русокосата бивша сул-дам се беше справила по забележителен, макар и болезнен начин. Болезнен както за нея, така и за Сестрите. Когато първия път ги помоли колебливо да учат и нея, след яденето предната вечер, Сестрите отказаха. Учеха само Бетамин, защото тя вече преливаше. Сета била твърде стара за новачка, не била преливала — и точка. Затова тя повтори каквото там правеше Бетамин и ги накара и трите да заподскачат около огъня сред дъжд от разхвърчали се искри, докато можеше да задържи Силата. Тогава вече се съгласиха да я учат. Поне Джолайн и Едесина се съгласиха. Теслин продължаваше да не желае да има каквото и да било общо с никоя сул-дам, все едно бивша или не. И трите обаче я напердашиха поред и тя цяла сутрин се чудеше как да седне в седлото, та да не я боли. Все още изглеждаше уплашена, от Единствената сила и може би от Айез Седай, но странно, лицето й в същото време изглеждаше… доволно, също така. Това Мат не можеше да разбере.
Самият той би трябвало да се чувства доволен. Беше избегнал обвинение в убийство, при това го бе избегнал, като бе влязъл слепешка-та в сеанчански капан, което можеше да убие Тюон, а и остави голама зад гърба си. Създанието щеше да проследи трупата на Лука и Мат го беше предупредил — не че това щеше да помогне особено. Той обаче след по-малко от две недели щеше да е прехвърлил планините и да е в Муранди. Необходимостта да измисли как да върне Тюон жива и здрава в Ебу Дар, вече съвсем не лека задача, особено след като се налагаше да я пази и от Айез Седай, да не я отвлекат, го принуждаваше да се вглежда по-задълго в лицето й. И да се мъчи да отгадае какво се върти зад големите й красиви очи. Трябваше да е щастлив като коза в пълна със зърно ясла. Ала съвсем не беше щастлив.
Първо, всичките рани от меч, които бе получил в Мадерин, го боляха. Някои бяха забрали, макар че дотук беше успял да го скрие от всички. Мразеше да го обсипват с грижи почти толкова, колкото мразеше да му прилагат Силата. Лопин и Нерим го бяха закърпили, колкото можаха, и беше отказал Цяра въпреки опита и на трите Айез Седай да го изтормозят. Беше се изненадал, че точно Джолайн, не коя да е, се опита да настои и накрая вдигна отчаяно ръце, след като той отказа да се предаде. Другата изненада беше Тюон.
— Не бъди глупав, Играчко — каза тя. Стоеше над него със скръстени на гърдите ръце, докато Лопин и Нерим бодяха с иглите и той стискаше зъби. Тази нейна собственическа осанка, досущ на жена, която зорко следи собствеността й да се поправи както трябва, бе достатъчна, за да го накара да заскърца със зъби повече от болката от иглите. Или пък това, че лежеше по долни гащи? Тя просто нахълта и отказваше да излезе, освен ако не я изхвърлеше насила, а не виждаше как ще изхвърли насила жена, за която подозираше, че може да му счупи ръката. — Този Цяр е чудесно нещо. Моята Милен го знае, а съм научила и другите ми. Разбира се, повечето хора се отнасят глупаво към докосването на Силата. Половината ми слуги биха припаднали, ако им се предложи, а и повечето от Кръвта също, не бих се изненадала. Но от тебе не го очаквах. — Ако имаше и четвъртина от опита му с Айез Седай, щеше да го очаква.
Бяха тръгнали нагоре по пътя от Мадерин, уж че поемат за Лю-гард, а после бяха навлезли в горите, веднага щом и последните ферми се скриха от очите им. И в мига, в който навлязоха след дърветата, заровете пак почнаха да тропат в главата му. Това бе второто, което огорчаваше настроението му, проклетите зарове, които трополяха в главата му вече от два дни. Едва ли имаше начин да могат да спрат тук, в гората. Що за важно събитие можеше да се случи сред пущинаците? Въпреки това гледаше да заобикаля отдалеч селцата, които подминаваха. Рано или късно обаче заровете щяха да спрат и той можеше само да го очаква.
Тюон и Селусия тръгнаха към потока да се умият, шаваха си бързо с пръсти. Сигурен беше, че си говорят за него. Щом две жени си съберат главите, можеш да си сигурен, че…
Аматера изпищя и всички рязко се извърнаха към нея. Мат забеляза причината толкова бързо, колкото и Джюилин — черна люспеста змия, дълга цели седем стъпки, бързо пълзеше по шумата — беше излязла от дънера, на който бе седял Джюилин. Лейлвин изруга, скочи и извади меча си, но не по-бързо от Джюилин, който измъкна късия си меч от канията и се втурна след влечугото толкова бързо, че коничната му шапка падна.
— Остави я, Джюилин — викна му Мат. — Бяга от нас. Остави я да си иде. — Тварта сигурно си имаше леговище под дънера и се беше изненадала, като се е върнала и е заварила хора. За щастие „черните пики“бяха самотни змии.
Джюилин се поколеба за миг, след което реши, че да утеши разтрепераната Аматера е по-важно, отколкото да гони змия.
— Що за вид е, между другото? — попита той и скръсти ръце на гърдите си. Градски човек си беше в края на краищата. Мат му обясни и за миг хващачът на крадци като че ли отново бе готов да я подгони. Но благоразумно се отказа. Черните пики бяха бързи като мълнии, а с късия меч щеше да се наложи много да я доближи. Все едно, Аматера се беше вкопчила в него толкова силно, че щеше да му отнеме време, докато се освободи.
Мат откачи шапката си от дръжката на ашандарей, който бе забил с острието надолу в земята, и я намести на главата си.
— Губим дневна светлина — рече той, без да вади лулата от устата си. — Време е да продължим. Не се моткайте там, Тюон. Достатъчно са ти чисти ръцете. — Беше се опитвал пак да я нарича „Миличко“, но след твърдението й, че е победила в Мадерин, тя се правеше, че изобщо не го чува, когато я наречеше така.
Тюон, разбира се, изобщо не се разбърза. Докато се върне — бършеше малките си ръце в кърпа, която Селусия след това окачи на седлото си да съхне — Нерим и Лопин бяха запълнили с пръст ямата за боклук, увили бяха останките от храната и ги бяха прибрали в дисагите на Нерим, и бяха угасили огъня с вода, донесена с мехове от поточето. С ашандарей в ръка Мат беше готов да яхне Пипс.
— Странен човек, да оставя отровни влечуги да си идат — рече Тюон. — Ако съдя по реакцията му, разбирам, че „черна пика“ е отровна все пак?
— Много — увери я той. — Но змиите не хапят нищо, което не могат да изядат, освен ако не ги застрашиш. — Пъхна стъпало в стремето.
— Можеш да ме целунеш, Играчко.
Мат се сепна. Беше го казала доста високо и очите на всички се извърнаха към него. Лицето на Селусия беше толкова сковано и безизразно, че неодобрението й едва ли можеше да е по-очевадно.
— Сега? Като спрем да пренощуваме, можем да се поразходим сами…
— До довечера може да съм премислила, Играчко. Наречи го прищявка, заради мъж, който оставя отровни змии да си идат. — Да не би да беше видяла в това някоя от поличбите си?
Той смъкна шапката от главата си, заби отново черното копие в земята, извади лулата от устата си, наведе се и положи целомъдрена целувка на пълните й устнички. Не бива да си груб при първа целувка. Не искаше да си помисли за него, че е напорист или грубиян. Не беше някое кръчмарско слугинче, да го подплеснеш и погъделичкаш. Пък и почти усещаше върху себе си напрегнатите погледи на всички. Някой се изкикоти. Селусия завъртя очи.
Тюон скръсти ръце под гърдите си, изгледа го изпод дългите си мигли и попита със заканителен тон:
— Да не би да ти напомням за сестра ти? Или за майка ти може би?
Някой се изсмя. Повече от един всъщност.
Навъсен, Мат изчука пепелта в петата на ботуша си и пъхна горещата лула в джоба на палтото си. И окачи пак шапката си на ашандарей. Щом искаше
