Нож от блянове

и още нещо.

— Ти си предала къртиците. Всички ли са долу, в подземните килии?

Очите на Беонин пробягаха по коридора. Мелавейр говореше със Стражника си, който беше наклонил глава към нея. Трътлест беше, но все пак по-висок от Мелавейр. Терваил на Беонин я гледаше притеснено. Разстоянието беше твърде голямо, за да могат да ги чуят, но Беонин се приближи и сниши глас.

— Елайда нареди да ги следят, но Аджите според мене пазят за себе си каквото видят. Малко Сестри й казват повече, отколкото трябва. Разбираш, наложи се. Трудно можех да се върна в Кулата и да ги опазя в тайна. Рано или късно щяха да ги открият.

— Тогава ще трябва да ги предупредиш. — Егвийн не можа да скрие презрението в гласа си. Тази жена търсеше под вола теле! Възползвала се бе от най-малкия повод, за да реши, че клетвата й вече не е в сила, а след това беше предала същите жени, на които бе решила да помогне. Кръв и кървава пепел!

Беонин помълча, опипваше нервно ресните на шала си, и накрая изненадващо каза:

— Вече предупредих Мейдани и Дженет. — Бяха двете Сиви сред „къртиците“. — За тях направих каквото мога. Другите трябва да затънат или да изплуват сами. Сестри са били нападани само защото се доближават прекалено до отсеците на други Аджи. Няма да се връщам в покоите си покрита само с шала си и цялата в отоци, за да…

— Мисли за това като за наказание — прекъсна я Егвийн. Светлина! Нападани Сестри? Нещата се оказваха още по-лоши, отколкото си беше мислила. Трябваше да си напомни, че семената ще поникнат по-лесно в добре наторена почва.

Беонин отново се огледа и Терваил понечи да дойде при тях, но тя поклати глава. Лицето й беше спокойно въпреки червените петна по бузите, но отвътре сигурно й кипеше.

— Знаеш, че мога да те пратя при Наставницата на новачките, нали? — каза тя прегракнало. — Чувам, че половината ти ден минава в писъци при нея. Мисля, че повече визити няма да ти харесат, нали?

Егвийн се усмихна. Няма и преди два часа бе успяла да се усмихне в мига, в който камшикът на Силвиана спря да я пердаши. Това сега беше по-трудно.

— И знае ли човек какво мога да изпищя? За някои клетви навярно? — Беонин пребледня. Не, никак не държеше това да се разкрие. — Може да си се самоубедила, че вече не съм Амирлин, Беонин, но е време отново да се убедиш, че съм. Ще предупредиш другите, каквото и да ти струва това. Кажи им да стоят настрана от мен, освен ако не заповядам друго. Вече бездруго са привлекли достатъчно внимание. Но отсега нататък ще ме търсиш всеки ден, да не би да имам нови указания за тях. Вече имам някои.

Бързо й изреди нещата, които държеше да се подхвърлят в разговори, това за лишаването на Шемерин от шала, за вината на Елайда в провалите при Черната кула и Думайски кладенци, всички семена, които досега посяваше сама. Вече щяха да се посяват не едно по едно, а да се хвърлят с шепи.

— Не мога да кажа за другите Аджи — отвърна Беонин, след като Егвийн приключи, — но в Сивата Сестрите често говорят за тези неща. Очите и ушите са доста заети напоследък. Излизат наяве тайни, които Елайда се е надявала да затаи. Сигурна съм, че така трябва да е и при другите. Може би не е нужно аз да…

— Предупреди ги и им предай заповедите ми, Беонин. — Егвийн отново сложи кобилицата на рамото си и я намести да изравни тежестта. Две-три от Белите можеха като нищо да я наложат с четката или с чехъла и пак да я пратят при Силвиана затова, че се бави. Да прегърнеш болката, дори да я приемаш още не значеше, че трябва да я търсиш ненужно. — Запомни. Това е наказание, което съм ти наложила.

— Ще направя каквото казваш — отвърна Беонин с явна неохота. Изведнъж погледът й се втвърди. — Приятно ще е да видя Елайда свалена — добави тя злостно и забърза към Мелавейр.

Тази смайваща среща, завършила с победа, накара Егвийн да се почувства много добре през деня, нищо, че Ферейн наистина реши, че се бави. Бялата Заседателка бе пухкава, но ръката й бе силна поне колкото на Силвиана.

Същата нощ се домъкна до откритите килии, въпреки че ужасно й се искаше да си легне. Освен уроците и воя под камшика на Силвиана — този път малко преди вечеря — повечето от деня й беше минал в носене на вода. Гърбът и раменете я боляха. Ръцете я боляха, краката. Залиташе от умора. Странно, главоболието й, откакто я плениха, беше изчезнало, нямаше ги и мрачните сънища, от които се събуждаше разстроена, макар да не ги помнеше, но вече си мислеше, че тази нощ я чака силно главоболие. Това значеше, че трудно ще различи верните сънища, а напоследък я бяха споходили няколко хубави — за Ранд, за Мат, за Перин и даже за Гавин, макар че повечето сънища за него винаги си бяха такива.

Леане я пазеха три Бели сестри, които познаваше бегло: Нагора, слаба светлокоса жена, прибрала косата си на тила, която седеше винаги с изправен гръб, за да компенсира ниския си ръст; Норайн, хубавичка, с големи светли очи, но често разсеяна, досущ като Кафява. И Мияси, висока и пълничка, със стоманеносива коса, строга жена, която не търпеше глупости и виждаше глупости навсякъде. Нагора, обкръжена от светлината на сайдар, държеше щита над Леане, но трите спореха над някакъв логически проблем, който Егвийн така и не можа да схване от малкото, което чуваше. Не можеше дори да отгатне дали спорът е двустранен, или тристранен. Не повишаваха гласове, нито размахваха юмруци, лицата им си оставаха гладки като айезседайски маски, но хладината в гласовете им не оставяше съмнение, че ако не бяха Айез Седай, щяха да си крещят, ако не и да се скубят. Все едно че изобщо не съществуваше, толкова внимание й обърнаха, щом влезе.

Без да изпуска трите Сестри от поглед, тя се приближи колкото може по-близо до желязната решетка и се вкопчи в нея с две ръце. Светлина, колко беше уморена!

— Днес видях Беонин — рече тихо. — В Кулата е. Твърди, че клетвата й към мен вече не е в сила, тъй като вече не съм Амирлинският трон.

Леане ахна и пристъпи толкова близо, че забърса железните решетки.

— Тя ни е предала значи?

— Априорната невъзможност на симулирани структури е даденост — заяви твърдо Нагора. Гласът й звучеше като леден чук. — Даденост.

— Тя го отрича и й вярвам — прошепна Егвийн. — Но си призна, че е предала къртиците. Елайда засега само е заповядала да ги следят, но казах на Беонин да ги предупреди и тя каза, че ще го направи. Каза, че вече била предупредила Мейдани и Дженет, но защо е трябвало да ги предаде, а после да им го каже? И каза също, че би искала да види Елайда свалена. Защо ще бяга при Елайда, като иска да бъде свалена? И почти ми сподели, че никоя друга не е изоставила каузата ни. Нещо ми липсва в цялата картина, но съм толкова уморена, че не мога да разбера какво е. — Прозявката, която едва успя да прикрие с шепа, накара челюстта й да изпука.

— Симулираните структури се допускат в четири от петте аксиоми за шестстепенната рационалност — отвърна Мияси също толкова категорично. — Твърдо се допускат.

— Тъй наречената шестстепенна рационалност е отхвърлена като анормалност от всяка с малко повече интелект — намеси се малко рязко Норайн. — Но симулираните структури са основни за всяка възможност да се разбере какво се случва точно тук, в Кулата, всеки ден. Самата реалност се измества, променя се от ден на ден. Леане хвърли поглед към Белите.

— Някои през цялото време вярваха, че Елайда има шпионки сред нас. Ако Беонин е била една от тях, то клетвата трябва да я е сдържала, докато е могла да се убеди, че вече не си Амирлин. Но ако приемът й тук не се е оказал онова, което е очаквала, вероятно е сменила предпочитанията си. Беонин винаги е била амбициозна. Ако не е получила онова, което смята, че й се дължи… — Леане разпери ръце. — Беонин винаги е очаквала това, което й се дължи според нея, а може би и малко повече.

— Логиката винаги е приложима за реалния свят — каза пренебрежително Мияси. — Но само някоя новачка би могла да си въобрази, че реалният свят е приложим към логиката. Идеалите трябва да са първите принципи. Не тленният свят.

Нагора я изгледа сърдито, все едно че й бе взела думите от устата.

Норайн се изчерви, стана и се плъзна към Егвийн. Другите две я проследиха с поглед и неловко занаместваха шаловете си, първо едната, после — другата.

— Изглеждаш ми уморена, Чедо. Иди си легни веднага.

Егвийн нищо повече не искаше, освен да си легне. Но първо трябваше да зададе още един въпрос. Само