Нож от блянове

вдиша дълбоко, преди да пристъпи с каната, и в мириса й се прокрадна нотка страх. Високата смугла жена явно я плашеше.

— Няма да отрека, че ще се зарадвам на всяка възможност да нанеса удар на Бели плащове — заговори Балвер със сух като пясък глас, — но всъщност чувствам, че дължа благодарност на този Галад Дамодред. — Ненавистта му сигурно беше лично към Валда. — Все едно, тук моят съвет не ви е нужен. Събитията в Малден са в ход, а и да не бяха, съмнявам се, че ще се забавите и ден повече. Нито бих ви дал такъв съвет, милорд. Ако мога да си позволя такава дързост, аз много обичам лейди Файле.

— Можеш — отвърна Перин. — Флаг-генерал, казахте, че новините са две?

Сеанчанката пое чашата с вино от Бреане и го изгледа толкова съсредоточено, че явно не искаше да погледне останалите в шатрата. После тихо попита:

— Може ли да поговорим насаме?

Берелайн плавно пристъпи по килима и отпусна ръка на рамото му.

— Двете с Анура нямаме нищо против да излезем.

Светлина, как бе възможно някой да повярва, че между нея и него може да има нещо? Красива беше както винаги, безспорно, но онзи неин мирис, който му беше напомнял за хищна котка толкова отдавна, се беше махнал от миризмата — едва си го спомняше. В основата на миризмата й сега беше търпението и решимостта. Най-сетне бе приела, че той обича Файле и само Файле, и като че ли бе толкова решена Файле да бъде освободена на всяка цена, колкото и самият той.

— Можете да останете — отвърна й той. — Каквото имате да кажете, флаг-генерал, можете да го кажете пред всички.

Тилий се поколеба и плахо погледна към Анура.

— Две големи групи айилци се приближават към Малден — промълви после с неохота. — Едната е на югоизток, другата — на югозапад. Морат’ракен преценяват, че до три дни ще са там.

Изведнъж в полезрението на Перин сякаш всичко се закъдри. Стори му се, че самият той се размива като мъгла. Бреане изпищя и изтърва каната. Светът се закъдри, а Берелайн се вкопчи в рамото му. Тилий сякаш беше замръзнала в онзи странен жест, с палеца и показалеца, извити в полумесец. Всичко се замъгли на вълни за трети път и на Перин му се стори, че самият той е мъгла, че целият свят е като мъгла, която прииждащият бурен вятър всеки миг ще разнесе. Бере-лайн потръпна и той я прегърна през кръста да я успокои. Тя се вкопчи в него, разтреперана, а шатрата се изпълни с тишина — и с миризма на страх. Той чу гласове отвън: и те звучаха уплашено.

— Какво беше това? — най-сетне попита Тилий.

— Не знам. — Лицето на Анура си остана ведро, но гласът й бе изпълнен с тревога. — Светлина, представа нямам.

— Все едно какво беше — каза им Перин. Зяпнаха го, но той не им обърна внимание. — До три дни всичко ще свърши. Всичко важно.

Само Файле беше важна. Само тя.

Слънцето все още не беше достигнало до зенита си, но Файле вече се чувстваше измъчена. Водата за сутрешната баня на Севанна — тя вече се къпеше по два пъти на ден! — се оказа недостатъчно топла и я набиха с всички останали, макар че двете с Алиандре бяха там само за да й изтъркат гърба. Малко след разсъмване над двайсет влагоземци гай-шайн се бяха помолили да им позволи да й се закълнат във вярност. Трима намекнаха за бунт, като изтъкнаха, че във всички тези шатри има повече гай-шайн, отколкото Шайдо. Май се вслушаха в здравия разум, щом им посочи, че почти всички айилци умеят да боравят с копията, докато повечето влагоземци си бяха селяци и занаятчии. Малцина от тях изобщо бяха хващали оръжие, а още по-малко можеха да боравят с него. Уж се вслушаха, но това бе първият ден, в който някой бе предложил такова нещо веднага щом се закълне. Обикновено бяха нужни няколко дни, докато се сетят. Напрежението се усилваше. И щеше да доведе до касапница, освен ако не успееше да го предотврати. А сега и това…

— Това е само игра, Файле Башийр — каза извисилият се над нея Ролан, докато вървяха по една от разкаляните улички, извиваща между шатрите на Шайдо. Каза го шеговито, а на устните му се бе изписала лека усмивка. Красив си беше, несъмнено.

— Игра на целувки, каза. — Файле намести дългата кърпа, сгъната на ръката й, да му привлече вниманието. — Имам си работа, нямам време за игри. Особено за игри на целувки.

Мяркаха се тук-там и айилци, няколко мъже се олюляваха пияни още в този ранен час, но повечето хора по улиците бяха влагоземци в мръсни роби на гай-шайн или деца, цопащи весело из калните локви, останали след проливния нощен дъжд. Уличките гъмжаха от мъже и жени в оплескано с кал бяло — носеха кошове, ведра и котли. Някои наистина си бяха по работа. В стана имаше толкова много гай-шайн, че не можеше да се намери достатъчно работа за всички. Това обаче нямаше да спре някой Шайдо да ти намери нещо за вършене, ако те види с празни ръце, дори работата да е измислена. За да не ги карат да копаят безсмислено дупки из калните ниви или да търкат котли, кои-то вече са чисти, много гай-шайн се бяха хванали да носят по нещо, уж че си имат работа. Това не помагаше да избегнеш истинската рабо-та, но донякъде можеше да те отърве от измислената. С повечето Шайдо Файле нямаше причина да се безпокои от това, докато носеше веригите от масивно злато на кръста и шията си, но герданът и коланът не можеха да спрат Мъдрите. Търкала беше чисти котли за някои от тях. И понякога я бяха наказвали затова, че я няма, когато Севанна я поиска.

— Можем да започнем с детската игра на целувки — заговори той. — Макар че залозите в нея са малко смущаващи. В играта, която играят големите, залозите са забавни. Загубата може да е толкова приятна, колкото и спечелването.

Не можа да се сдържи да не се разсмее. Този човек наистина беше настойчив. Изведнъж видя Галина — тичаше през тълпата към нея, вдигнала високо белите поли да не ги окаля, и се оглеждаше. Файле беше чула, че от тази сутрин са й разрешили отново да се облича, Разбира се, никога не излизаше без големия гердан и широкия колан от злато с огнекапки. Косата й бе дълга само половин пръст и на всичко отгоре беше накичена с голяма червена панделка. Едва ли беше по неин избор. Само лицето, на което не можеше да се припише възраст, убеждаваше Файле, че тази жена наистина е Айез Седай. Като се махне това, за нищо не беше сигурна при нея — освен че е опасна. Галина я зърна, спря и ръцете й замачкаха бялата роба. Гледаше колебливо Ролан.

— Трябва да си помисля, Ролан. — Нямаше да го пропъди, докато не се увери в Галина. — Трябва ми време да си помисля.

— Жените винаги искат време да си помислят. Помисли как ще забравиш неприятностите в удоволствието на една невинна игра.

Пръстът, с който лекичко я погали по страната, преди да си тръгне, я накара да потръпне. За айилците да докоснеш публично някого по бузата беше почти равносилно на целувка. И тя определено го усети като целувка. Невинно ли? Нещо се съмняваше, че една игра, в която Ролан целува, ще свърши само с целуване. За щастие нямаше да й се наложи да го открива — или да скрива нещо от Перин, — ако се окажеше, че Галина е искрена. Ако.

Айез Седай затича към нея веднага щом Ролан я остави.

— Къде е? — попита нетърпеливо Галина и я сграбчи за ръката. — Кажи ми! Знам, че си я взела. Трябва да е у теб! — Гласът й бе почти умолителен. Дресировката на Терава беше разбила прословутата айез- седайска сдържаност.

Файле дръпна ръката си.

— Първо ми повтори, че ще вземеш със себе си мен и приятелите ми, когато си заминеш. Кажи ми го точно. И ми кажи кога ще тръгнеш.

— Не смей да ми говориш така — изсъска Галина.

Искри засвятката пред очите на Файле, преди да осъзнае, че й бяха ударили шамар. Само се изненада, щом и тя зашлеви Галина толкова силно, че я накара да залитне. Сдържа се да притисне с длан зачервената си страна, но Галина потърка бузата си, ококорила стъпи-сано очи. Файле се вцепени — очакваше да я ударят със Силата или нещо още по-лошо, но не последва нищо. Някои от минаващите наоколо гай-шайн ги зяпваха, но никой не се спираше, нито забавяше. Всяко струпване на гай-шайн щеше да привлече вниманието на Шайдо и да последват наказания за всички.