големи редки дървета и ниска скална издатина. Перин се приведе над врата на Стъпко и премина. Порталът зад него примига и угасна и той подкара през дърветата, докато не излезе на широката поляна, където беше лагерът, близо до някогашното селце Британ, купчина гъмжащи от бълхи съборети-ни, които нямаше да изкусят човек дори и в най-мократа нощ. Часовите по дърветата не нададоха предупредителни сигнали, разбира се. Познаха го.
Точно в този момент нищо повече не искаше от това да може да се пъхне под завивките. Е, Файле, несъмнено, но след като я нямаше, искаше му се да е сам в тъмното. Сигурно сънят пак нямаше да го споходи, но щеше да изкара нощта както толкова пъти досега в мисли за нея, в спомени за нея. Но на десетина крачки от широкото лагерно заграждение със заострени колове дръпна юздите. Един ракен лежеше свит на земята край коловете, отпуснал дългия си сив врат, а жена с кафяво палто с качулка го чешеше по сбръчканата муцуна. Качулката и се беше свлякла на гърба и се виждаше късо подстриганата й коса и дребничкото й лице. Тя погледна Перин, все едно че го познаваше, но продължи с чесането. Седлото на гърба на странното същество по-бираше двама души. Изглежда, бе дошъл вестоносец. Перин обърна, влезе през един от тесните входове, оставени за конете, и продължи по тясната уличка. Но без да бърза. Почти всички вече си бяха легнали. Долови движение при коневръзите, в центъра на лагера, сигурно кайриенски коняри или налбанти, но кърпените платнени шатри и колибките, вдигнати от сплетени борови клони, бяха притъмнели и тихи. Никакво движение нямаше между ниските айилски шатри; само няколко стражи крачеха в най-близкия — майенския — участък на лагера. Майенците и геалданците не разчитаха много на мъжете от Две реки по дърветата. Във високата му шатра обаче светеше и човешки сенки играеха по стените й. Когато слезе пред шатрата, се появи Атан Чандин, пое юздите, чукна се с юмрук по челото и се поклони. Атан беше добър стрелец, инак нямаше да е тук, но беше прекалено раболепен. Перин влезе и откопча токата на наметалото си.
— Ето те и теб — каза ведро Берелайн. Сигурно се беше облякла набързо, защото дългата й черна коса изглеждаше все едно, че четката само я е близнала, но пък сивата й рокля беше чиста и огладена. Слугините й никога не й даваха да облече нещо, което не е минало под ютията. Протегна сребърен бокал с вино към Бреане, да го допълни от каната с високото гърло, и кайриенката го направи с гримаса. Слугинята на Файле изпитваше страстна неприязън към Берелайн. Самата тя обаче като че ли не го забелязваше. — Прощавай, че влязохме в шатрата ти, но флаг-генералът поиска да те види и реших да й правя компания. Разправяше ни тук за някакви Бели плащове.
Балвер стоеше, без да се натрапва, в един ъгъл — дребният като птиченце мъж можеше да стане незабележим като гущер на клон, ако поиска — но мирисът му се изостри, щом се спомена за Бели плащове.
Тилий се поклони, без да прегъне крак, а и без да изпуща от око Анура. Като че ли вярваше, че Айез Седай всеки момент ще почне да бълва змии и гущери. На Перин му се стори, че мирише отчаяно, но смуглото й лице не го издаде.
— Милорд, имам за вас две новини и реших, че трябва да ви ги донеса незабавно. Започнахте ли да слагате вилняка във водата на града?
— Започнах — отвърна той уморено и хвърли наметалото върху един от обкованите с месинг сандъци. Тилий въздъхна. — Казах ти, че ще го направя. Щях да съм го направил преди два дни, ако онази глупачка в Алмизар не се мота толкова. Какво се е случило?
— Извинете ме — заяви Лини, — но ме вдигнаха от постелята и искам да си легна. На някой трябва ли му още нещо тази нощ? — Никакви реверанси и никакви „милорди“ нямаше от страна на крехката на вид жена с бялата, разрошена от спането коса. За разлика от Берелайн, беше навлякла кафявата си рокля набързо, нещо необичайно за нея. Миризмата й беше настръхнала от неодобрение. Беше от онези, които вярваха в нелепата клюка, че Перин е спал с Берелайн същата нощ, в която беше пленена Файле. Избягваше да го погледне.
— Аз ще искам още вино — заяви Ейрам и вдигна чашата си. Мрачен и мършав, с дълго палто на червени ивици и с празни очи, той се опитваше да се отпусне в един от сгъваемите походни столове, но мечът, стегнат на гърба му, му пречеше да се облегне на позлатения гръб. Бреане понечи да тръгне към него.
— Той пи достатъчно — сопна се Лини и Бреане спря. Лини държеше много изкъсо слугите на Файле.
Ейрам изруга под нос, скочи и хвърли чашата си на килима на пода.
— По-добре да се махна някъде, вместо да ми досажда някаква бабичка, докато си пия пиенето. — Погледна унило Перин и се изниза от шатрата. Явно за да иде в лагера на Масема. Беше се помолил да го включат в групата за Малден, но на буйната му глава не можеше да се разчита.
— Можеш да си ходиш, Лини — каза Берелайн. — Бреане може да се погрижи за нас съвсем добре. — За благодарност Лини изсумтя — направи го почти деликатно, — преди да излезе с широки крачки навън, стегнала гръб и воняща на неодобрение. И все така без да погледне Перин.
— Простете, милорд — провлече предпазливо Тилий, — но ми се струва, че управлявате домакинството си по-… хлабаво… отколкото съм свикнала.
— Така е при нас, флаг-генерал — отвърна той и вдигна чашата на Ейрам. Защо да цапа друга. — Тук никой не е собственост. — И да прозвуча остро, все едно. Тилий беше започнала да му допада донякъде, но тия сеанчанци имаха някои обичаи, от които и коза щеше да се задави. Взе каната от Бреане — тя дори се опита да я задържи в първия миг и го погледна намръщено, сякаш се канеше да му откаже пиене — и си наля, след което й я подаде. Тя направо я дръпна от ръката му. — Е, и какво се е случило? Какви са тези Бели плащове?
— Малко преди съмване пратих ракен на разузнаване, докъдето могат да стигнат, и още веднъж след залез-слънце. Една от летците се върна по-бързо, отколкото очаквах. Видяла е седем хиляди Чеда на Светлината на път, няма и на петдесет мили от лагера ми.
— На път към вас? — Перин се намръщи над виното. — Седем хилди? Много точно число за такава тъмница.
— Тези мъже, изглежда, са дезертьори — намеси се Анура. — Така поне смята флаг-генералът. — В сивата коприна изглеждаше една такава чистичка, все едно цял час се беше чистила. Издаденият й нос й придаваше вид на врана с плитки с мъниста, щом се извърнеше към Тилий; флаг-генералът, изглежда, бе много интересно парче мърша. Държеше чаша вино, но като че ли не я беше докосвала. — Чух слухове, че Педрон Ниал е загинал в битка със сеанчанците, но Еамон Вал-да, заместникът на Ниал, явно е положил клетва за вярност към императрицата на Сеанчан. — Тилий измърмори тихичко „дано да живее вечно“. Перин се съмняваше, че го чу някой друг освен него. Балвер също отвори уста, но бързо ги затвори, без нищо да каже. Белите плащове за него бяха кошмар. — Но някъде преди малко повече от месец — продължи Жълтата сестра — Галад Дамодред е убил Валда и е повел седем хиляди Бели плаща срещу сеанчанската кауза. Жалко, че се забърка с Белите плащове, но от това може да излезе нещо добро. Всеки случай, изглежда, има изрична заповед всички тези мъже да бъдат убити веднага щом бъдат намерени. Добре го резюмирах, нали, флаг-генерал?
Ръката на Тилий трепна, сякаш се канеше да направи един от ония знаци „зло да бяга“.
— Беше резюмирано точно — отвърна тя. На Перин, не на Анура. На сеанчанката май й беше трудно да говори на Айез Седай. — Освен за доброто, което можело да излезе от това. Нарушаването на клетва и дезертьорството не могат никога да се нарекат добро.
— Разбирам, че не са тръгнали към вас, иначе щяхте да го кажете. — Перин вмъкна въпросителна нотка в думите си, макар да беше сигурен.
— На север — отвърна Тилий. — На север отиват. — Балвер пак понечи да отвори уста, но я затръшна и зъбите му изтракаха.
— Ако ще давате съвет, дайте го — каза Перин. — Но не ме интересува колко Бели плаща са дезертирали от Сеанчан. Интересува ме единствено Файле. И не мисля, че флаг-генералът ще се откаже от възможността да окаиши още три-четиристотин дамане, за да ги подгони. — Берелайн направи гримаса. Лицето на Анура остана безизразно, но пък тя удари дълга глътка вино. Никоя Айез Седай не беше особено доволна от тази част от плана. И никоя Мъдра също.
— Няма да се откажа — заяви твърдо Тилий. — Май все пак ще си поискам малко вино. — Бреане
