срещу сеанчанците. Е, повечето от тях явно са крали коне само, но с охота се отказаха от това срещу възможността наистина да се бият с тях. Мисля, че знам къде са повечето сеанчански лагери, от Теснините на Малвайд на юг дотук.
Изведнъж един от мъжете запя с дълбок глас, включиха се и други, и песента скоро закънтя от всички посоки:
Вече пееха всички в лагера, ревяха хиляди мъжки гласове:
Завършиха песента с викове, смях и тупания по раменете. Кой, в името на Светлината, беше този „Джак на Сенките“?
Играчката дръпна юздите на коня си и вдигна чудатото си копие, Само толкова, но бе достатъчно войниците да се смълчат. Значи не беше мек в дисциплината. Имаше още няколко причини войниците да обичат командирите си, но най-обичайните като че ли не бяха приложими точно за Играчката.
— Нека не им позволим да разберат, че сме тук, преди сами да пожелаем да го разберат — заговори той високо. Не викаше, само се постара гласът му да отекне. А мъжете го чуха и заповтаряха думите му през рамо, та да стигнат до хората, които бяха по-назад. — Далече сме от родния край, но смятам да се върнем. Тъй че се подгответе за тръгване и за бърз марш. Бандата на Червената ръка може да се движи по-бързо от всеки друг и сега ще го докажем. — Този път възгласи нямаше, но мнозина закимаха. Той се обърна към Талманес: — Имаш ли карти?
— Най-добрите, които може да се намерят — отвърна Талманес. — Бандата вече си има свой картограф. Майстор Ройдел вече има добри карти за всичко от Аритския океан до Гръбнака на света, а откакто прехвърлихме Дамонас, с помощниците му правят нови карти на местността, през която преминахме. Дори нахвърлиха карта на Източна Алтара с онова, което научихме за сеанчанците. Повечето от лагерите са временни обаче. Войници, тръгнали нанякъде.
Селусия помръдна в седлото си, а Тюон й подаде сигнал ТЪРПЕНИЕ, в строго заповедна форма — команда. Запази лицето си спокойно, но отвътре й кипеше. Знанието къде спират войници можеше да подскаже къде отиват. Трябваше да измисли как да се изгори тази карта. Беше толкова важно, колкото да сложи ръка на онези ръчки на арбалет.
— Искам и аз да поговоря с майстор Ройдел — каза Играчката.
Приближиха се войници да поемат конете и за миг като че ли настъпи суматоха. Един с окапали зъби пое юздите на Акеин и Тюон му даде изрични указания как точно да се погрижи за кобилата. Той й отвърна с поклон и я изгледа кисело. Простосмъртните по тези земи като че ли си вярваха, че са равни на всички други. Селусия даде същите указания на дългурестия младеж, който пое Розичка — Тюон смяташе, че името е подходящо за кон на слугиня. Младежът се вторачи в деколтето й и Селусия го зашлеви. Силно. Той само се ухили и отведе дорестата кобила, като си потриваше бузата. Тюон въздъхна. Селусия нямаше проблем, но за нея да зашлеви простосмъртен означаваше да сведе очи за месеци.
Много скоро обаче вече седеше на сгъваемо столче със Селусия зад гърба й, а дебелакът Лопин им поднесе калаени чаши, пълни с черен чай, и съвсем изискано се поклони, както на нея, тъй и на Селусия. Не достатъчно дълбоко, но все пак се постара тоя плешивец. Чаят му беше подсладен съвършено, но пък той вече им беше поднасял достатъчно и знаеше как й харесва. Хората наоколо се бяха оживили. Талманес се прегърна със сивокосия Нерим, който явно беше неговият слуга и много се радваше, че пак са се събрали. Най-малкото обикновено скръбната физиономия на мършавия мъж за миг се озари от усмивка. Тези неща беше редно да стават насаме. Лейлвин и Домон оставиха господин Чарин да отведе Олвер, за да му покаже лагера, с Джюйлин и Тера — Том и Алудра също, колкото да се поразтъпчат — след което най- преднамерено седнаха на столчета много близо до нея. Селусия лекичко изръмжа, но Тюон преглътна провокацията и махна на госпожа Анан също да придърпа столчето си до нея. Рано или късно предателите щяха да бъдат наказани, както и крадецът, собствеността щеше да се върне на законните собственици, а марат-дамане да бъдат окаишени. Но тези неща засега трябваше да изчакат, заради по-важното.
Появиха се още трима командири, млади благородници със същата червена ръка на тъмните копринени палта, и се запрегръщаха с Играчката, с много смях и тупане по раменете, което тук явно беше знак за сърдечна радост. Тюон скоро разбра кой кой е. Едорион беше смуглият мършав мъж със сериозната физиономия, освен когато се усмихнеше, Реймон — широкоплещестият, който много се усмихваше, а Карломин — високият и слабичък. Едорион беше гладко обръснат, а Реймон и Карломин имаха черни бради, лъскави, сякаш намазани с масло. И тримата отделиха голямо внимание на Айез Седай, закланяха им се дълбоко. Дори се поклониха на Бетамин и Сета! Тюон поклати глава.
— Често пъти съм ви казвала, че светът тук е много по различен от онзи, с който сте свикнали — измърмори госпожа Анан. — Но вие все не ми вярвахте, нали?
— Само заради това, че нещо е така, още не значи, че трябва да е така, дори да е било така от дълго време — отвърна Тюон.
— Човек може да каже същото и за вашия народ, милейди.
— Би могъл.
Остави нещата дотук, макар обикновено разговорите й с Анан да й бяха приятни. Госпожа Анан оспорваше окаишването на марат-дамане, както можеше да се очаква, и дори правото да имаш да’ковале, представи си, но все пак това бяха по-скоро беседи, отколкото спорове, а Тюон беше успяла да я накара да отстъпи по няколко точки. Хранеше надежди, че някой ден ще я вкара в правия път. Не и днес обаче. Днес трябваше да се съсредоточи върху Играчката.
Появи се и майстор Ройдел, кръглолик мъж с прошарена коса, туловището му бе изпънало тъмното му палто; следваха го шестима яки младежи, всеки понесъл дълъг кожен калъф.
— Донесох всички карти на Алтара, които имам, милорд — заговори той с мелодичен акцент на Талманес, докато се кланяше. Всички ли по тези земи говореха тъй, че все едно думите им се надбягват? — Някои покриват цялата страна, други — не повече от няколкостотин квадратни мили. Най-добрите са моите, разбира се, тия, дето ги направих последните няколко недели.
— Лорд Мат ще ти каже какво иска да види — рече Талманес. — Да го оставим ли на теб, Мат?
Но Играчката вече казваше на картографа какво иска — картата с отбелязаните на нея сеанчански лагери. Набързо я изпънаха на земята и Играчката клекна до нея. Майстор Ройдел прати на бегом един от помощниците си да му донесе столче. Щеше да му се пръсне палтото, ако се опитваше да направи като Играчката, а сигурно щеше и да се катурне. Тюон се вторачи жадно в картата. Как да се докопа до нея?
Талманес погледна другите и се изсмя, сякаш да те отрежат така презрително бе най-смешното нещо на света, и четиримата тръгнаха към Тюон. Айез Седай се струпаха около картата, докато Играчката не ги скастри да не надничат над рамото му. Отдръпнаха се малко, с Бетамин и Сета зад тях, и си заговориха, като от време на време го поглеждаха. Ако Играчката обърнеше капка внимание на физиономиите им, особено на Джолайн, сигурно щеше да се притесни, въпреки онзи невероятен тер-ангреал, за който госпожа Анан твърдеше, че носел.
— Ние трябва да сме тук някъде нали? — рече той и отбеляза с пръст едно място на картата. Майстор Ройдел измърмори утвърдително. — Значи това трябва да е лагерът, в който се предполага, че е ракенът? Летящият звяр? — Отново му измърмориха утвърдително. — Добре. Какъв е лагерът? Колко души има там?
