Нож от блянове

Трябва да е някъде, където няма да го намерят поне един ден. Севанна може да прати хора подир Галина да ни върнат, ако ни запо-дозрат, че сме убили една от вещите й. — Вложи в думата цялото презрение, което изпитваше. — А не вярвам, че Галина няма да им позволи да ни върнат.

Дайрейн взе да се мята, за да скъса връзките, и запъшка още по-силно. Може би беше решила да им се помоли все пак.

— Няма да я убиваме — каза Файле. Нито беше гнуслива, нито изпитваше милост. Просто нямаше къде да скрият един труп достатъчно задълго, не че щяха да могат да го изнесат, без да ги види никой. — Боя се, че плановете ни малко се промениха. Изчакайте ме тук.

Надникна навън, под утринното зарево, и веднага разбра какво е събудило подозренията на Дайрейн. Байн и Чиад бяха до шатрата в белите си роби, както се очакваше, за да ги придружат колкото може по- надалече до мястото на срещата. Ролан и приятелите му може би още не бяха привършили със закуската си — дано да не бяха; можеха да направят някоя глупост и да провалят всичко — а Байн и Чиад бяха предложили доброволно помощта си да отклонят всякакви мъже, които се опитат да се намесят. Не беше намерила сили да ги попита как точно смятат да го направят. Някои саможертви заслужаваха да си останат забулени в тайна. И цялата й сърдечна благодарност. Две гай-шайн с ракитени кошове не бяха достатъчно, за да събудят подозрение у кайриенката, но трийсет-четиридесет гай-шайн можеха, струпани в тясната уличка между шатрите на гай-шайн. Закръгленото грубовато лице на Аравайн я гледаше изпод бялата гугла, както и красивото на Лусара. И Алвон беше сред тях, със сина си Терил, в робите си от кален груб плат за шатри, и Дормин, ниският грубоват кайриенски обущар, а също и Корвила, кльощавата тъкачка оттук, от самата Алта-ра, и… Не представляваха и една десета от тези, които й се бяха врекли във вярност, но толкова голямо струпване на гай-шайн щеше да събуди подозрение и у камък. Поне ако се добавеше към това, че трите вече бяха облечени. Дайрейн сигурно беше чула кои са повикани за тази нощ от Севанна. Как бяха разбрали, че тръгва днес? Късно беше да мисли за това. Ако го беше научил някой Шайдо, вече щяха да са ги измъкнали от шатрата.

— Какво правите тук? — попита тя строго.

— Поискахме да ви видим как тръгвате, милейди — отвърна Терил.

— Много внимавахме, дойдохме по един — по двама — добави с Радост Лусара.

— Добре, сега можем да си кажем довиждане. — Нямаше смисъл Да им обяснява колко малко оставаше да развалят цялото бягство. — Докато се върна за вас. — Ако баща й откажеше да й даде войска, Перин щеше да я даде. Приятелството му с Ранд ал-Тор щеше да осигури това. Светлина, а той къде беше? Не! Трябваше да се радва, че още не се беше появил, че не се беше изложил на сигурна гибел, като се опитваше да се промъкне в стана и да я спаси. — Сега си вървете, преди някой да ви е видял и да тръгнат приказки. И не казвайте на никого за това. — Следовниците й бяха верни, иначе вече щяха да са я оковали, но сред гай-шайн имаше твърде много като Дайрейн, и не само сред държаните от дълго време в плен кайриенци. На някои хора просто им беше в кръвта да угодничат при всяка възможност.

Закланяха се, заприклякваха и започукваха с юмруци челата си, все едно че не можеше да надникне някой навън и да види, а после се пръснаха във всички посоки с огорчени лица. Наистина бяха очаквали да я видят как тръгва! Нямаше време да се ядосва. Притича при Байн и Чиад и набързо им обясни положението в шатрата.

Щом свърши, двете се спогледаха и оставиха кошовете на земята, за да освободят пръстите си за ръчния говор на Девите. Избягваше да погледне ръцете им, защото явно искаха да останат насаме. Не че щеше да разбере кой знае какво. Ръцете им се движеха много бързо. Червенокосата Байн със сините очи се извисяваше с близо половин педя над нея, а сивокосата Чиад — с един пръст повече. Бяха й близки приятелки, но се бяха сродили помежду си като първосестри, а това създаваше връзка много по-близка от приятелството.

— Ние ще се погрижим за Дайрейн Сайган — най-сетне рече Чиад. — Но това значи, че трябва да отидеш в града сама.

Файле въздъхна, но нищо не можеше да се направи. Ролан навярно все пак се беше събудил. Сигурно в този момент я наблюдаваше. Когато й потрябваше, като че ли се появяваше от нищото. Едва ли щеше да й попречи със заминаването, след като й бе обещал да я отведе със себе си, щом той си тръгне. Ала все пак хранеше някакви надежди, поне докато носи бялото. С неговите „игри на целувки“! Можеше да поиска да я задържи малко по-дълго в робите на гай-шайн. Когато мъжете поискат да ти помогнат, винаги си мислят, че техният начин е единственият.

Байн и Чиад се шмугнаха в малката островърха шатра, а Алиандре и Мейгдин излязоха. Вътре наистина нямаше достатъчно място за пет. Мейгдин отиде малко встрани и се върна с един кош като тези, дето носеха двете Деви. Отгоре бяха натрупани мръсни халати на гай-шайн, но отдолу имаше рокли, които почти им бяха по мярка, брад-вичка, прашка, върви за ловджийски примки, кремък и стомана, вързопи с брашно, храна, сол и мая, няколко монети, които бяха успели да си намерят, всичко, което щеше да им трябва, докато се доберат на запад и намерят Перин. Галина щеше да ги изведе извън стана, но нямаше как да се разбере в коя посока ще хване след това по „важната работа на Айез Седай“. Файле не изключваше да ги изостави при първа възможност.

Мейгдин застана над коша, цялата изпълнена с решимост, стиснала зъби и присвила очи. Лицето на Алиандре пък трепкаше от усмивки.

— Опитай се да не изглеждаш толкова щастлива — каза й Файле. Гай-шайн влагоземец рядко се усмихваше и никога — толкова радостно.

Алиандре се постара, но безуспешно.

— Нали ще избягаме. Трудно ми е да не се усмихвам.

— Ще спреш, ако те види някоя Мъдра и реши да разбере защо си толкова радостна.

— Едва ли ще срещнем Мъдра между шатрите на гай-шайн или в Малден — отвърна Алиандре пак с усмивка. Въпреки решимостта си Мейгдин кимна съгласна.

Файле се предаде. Всъщност и самата тя се чувстваше леко замаяна. Да, днес щяха да избягат.

Байн излезе и задържа платнището на входа за Чиад, която бе понесла стегнато на вързоп одеяло, голямо колкото да побере сгъната на две дребничката Дайрейн. Силна беше Чиад, но пак й се налагаше да се наведе под тежестта й.

— Защо е толкова неподвижна? — попита Файле. Не се боеше, че може да са я убили. Изпълняваха ревностно и строго правилата за гай-шайн, а насилието бе забранено. Но това одеяло все едно беше пълно с дърва, изобщо не се движеше.

Байн заговори тихо, с весел блясък в очите.

— Погалих я по косата и й казах, че много ще ми е неприятно, ако се наложи да я нараня. Чиста истина си е при толкова тох, колкото ще ми струва само това, че я зашлевих. — Чиад се изкикоти. — Дайрейн Сайган май си помисли, че я заплашваме. Смятам, че ще е много тиха и кротка, докато не я пуснем. — И се разтресе в безмълвен смях. Айилският хумор продължаваше да е загадка за Файле. Знаеше обаче, че жестоко ще ги накажат за това. Помагането на опит за бягство се наказваше също толкова жестоко, колкото и опитът за бягство.

— Имаш цялата ми благодарност — отвърна тя. — Ти и Чиад, сега и завинаги. Имам голям тох.

Целуна Байн леко по бузата и лицето на Девата стана червено като косата й, разбира се. Айилците се държаха почти целомъдрено сдържано пред хора. В някои отношения.

Байн хвърли поглед към Чиад и на устните й се изписа нещо като усмивка.

— Като видиш Гаул, кажи му, че Чиад е гай-шайн на един мъж със силни ръце и сърце от пламък. Той ще разбере. Трябва да й помогна да отнесем товара си на сигурно място. Дано винаги намираш вода и заслон, Файле Башийр. — И лекичко я докосна по бузата с връхчетата на пръстите си. — Някой ден ще се срещнем отново.

Отиде при Чиад, хвана другия край на одеялото и го понесоха. Гаул може би щеше да разбере, но не и Файле. Най-малкото за сърцето като пламък, а се съмняваше, че Чиад изобщо се интересува от ръцете на Мандерик. Имаше лош дъх и почваше да се напива още като се събуди, освен ако не отидише на разбойнически набег или на лов. Но избута Гаул и Мандерик от ума си и вдигна коша на рамото. Вече твърде много време бяха загубили.

Небето вече бе започнало да изсветлява и гай-шайн се раздвижваха между пръснатите безразборно