сградата отвън, преглътна, а после се разкашля Изгорелите греди се накланяха застрашително, готови всеки момент да се срутят в мазето. Третият от Лишените от братя, Джорадин синеок, риж и с лице, което почти можеше да се нарече красиво наблюдаваше Кинхуин и Ролан, но от време на време поглеждаше към сградата, сякаш очакваше да я види, че пада. Беше нисък за айилец, по-нисък от Перин, но плещест почти колкото него. На улицата трябваше да има поне сто души от хората й. Гледаха я с тревога. До един бяха оцапани със сажди, от усилията да я изровят. Сто души! Но не намери в сърцето си сила да ги укори. Особено след като Аравайн тикна пълен мях с вода в ръцете й. Първата глътка я изплю да отмие песъчинките и прахта, макар отчаяно да й се искаше да глътне, но след това вдигна високо меха и заналива водата направо в гърлото си. Натъртеното й рамо простена, но Файле не му обърна внимание, пи и пи.
Изведнъж забеляза мълниите, святкащи към земята на запад извън града, смъкна меха и се загледа натам. Много близо извън града. От безоблачно небе. И понякога не поразяваха. Много от назъбените сребристи светкавици избухваха с оглушителен рев далече над земята. Огнени топки прелитаха из небесата и понякога се пръскаха във въздуха с гръмотевичен тътен. Някой водеше битка с помощта на Силата! Но кой? Възможно ли беше Перин да е намерил достатъчно Айез Се-дай или Аша’ман, за да нападне стана? Но имаше и нещо много странно. Знаеше колко много от Мъдрите в стана могат да преливат, а мълниите и огнените кълбета в небето като че ли не бяха чак толкова много. Може би не беше Перин в края на краищата. Сред Мъдрите имаше фракции. Не само между поддръжничките и противничките на Севанна, но и между септи със стари приятелства или вражди. Може би някоя от тези фракции се биеше с друга. Изглеждаше доста невероятно, но по-малко, отколкото Перин да е намерил достатъчно Айез Седай, за да нападне, а Мъдрите да не отвърнат на удара, като впрегнат всичко, което им е подръка.
— Когато започнаха мълниите, Ролан каза, че има битка — отвърна Аравайн на въпроса й. — Това е всичко. Никой не пожела да отиде даразбере повече, докато не се убедим, че сте в безопасност.
Файле изскърца със зъби от безсилие. Дори да не й се наложеше да се оправя с Ролан, онова, което ставаше зад градските стени, можеше неимоверно да затрудни бягството им. Ако знаеше какво е, навярно щеше да успее да измисли как да го избегне. Или да го използва.
— Никой никъде няма да ходи, Аравайн. Може да е опасно.
А и неизбежно можеха да доведат Шайдо със себе си на връщане. Светлина, какво ставаше все пак там?
Мейгдин се измъкна, залитна до Кинхуин и се потърка по бедрото.
— Той ме ощипа! — викна възмутено. Файле я жегна… Не, не ревност. Не можеше да е това. Проклетникът можеше да щипе когото си ще. Не беше Перин.
Изкриви лице и подаде меха на слънцекосата жена. Мейгдин изп-лакна уста и после жадно загълта. Не беше слънцекоса в момента, къдриците й бяха полепнали от потта и също толкова прашни, колкото потното й лице. Дори не беше хубава в момента.
Арела се измъкна от развалините, като потъркваше задника си, мрачна като самата смърт, но взе нетърпеливо меха, който й подаде Алдин. Високият млад амадициец с плещести рамене — приличаше повече на войник, отколкото на счетоводител, какъвто беше — я зяпна алчно, докато пиеше. Така и отказваше да се примири, че не може да я убеди да се омъжи за него. Появи се и Ласайл — търкаше си задника! — и Джорадин й подаде друг мях, като я погали с пръст по изцапаната буза. Тя му се усмихна, преди да почне да пие. Вече си подготвяше пътя обратно към постелята му, ако Ролан се окажеше инат. Или поне Файле смяташе, че е така.
Най-сетне и Алиандре се измъкна покрай Кинхуин, и макар да не се потъркваше, леденият гняв, изписан на лицето й, говореше достатъчно ясно. Кинхуин се отдръпна от отвора и се изправи, а Ролан запълзя назад от опасната дървена грамада.
— Милейди — извика притеснено Аравайн и Файле рязко се обърна. Жената с пълничкото лице беше коленичила на калдъръма, вдигнала в скута си главата на Мейгдин. Клепачите на Мейгдин пърхаха, но така и не можеха да се отворят. Устните й се движеха немощно, от Устата й излизаше несвързано ломотене.
— Какво стана? — възкликна Файле, бързо притича и коленичи до тях.
— Не знам, милейди. Пиеше, все едно се кани да опразни целия мях, и изведнъж залитна. В следващия миг просто рухна. — Сигурно е много изтощена — отвърна Файле и погали по косата слугинята си; мъчеше се да не мисли как ще я измъкнат извън стана, като не може да върви. Но щяха да го направят, дори да се наложеше да я носят. Светлина, самата тя едва можеше да се държи на крака. — Тя ни спаси, Аравайн. — Амадицийката кимна мрачно.
— Ще ви скрия някъде на сигурно до вечерта, Файле Башийр — каза Ролан, докато стягаше последните каишки на сбруята за калъфа на лъка си. Вече беше увил около главата си кафявата шуфа. — След това ще ви отведа в горите. — Взе три къси копия от Джорадин, затъкна ги под кожените стеги на гърба си и трите дълги железни върха блеснаха над главата му под слънчевата светлина.
Файле едва не рухна до Мейгдин от облекчение. Нямаше да се наложи да крие нищо от Перин. Но не можеше да си позволи слабост, не и сега.
— Припасите ни за… — почна тя и сякаш умореният й глас се оказа последната сламка, порутената сграда за сетен път нададе отчаян стон и рухна с трясък, който за миг заглуши взривовете.
— Ще се погрижа да получите каквото ви трябва — каза Ролан, докато вдигаше над лицето си черното було. Джорадин му подаде още едно копие и кръглия щит, а той го окачи на дръжката на ножа на колана си, след което я сграбчи за китката на дясната ръка и я вдигна да стане. — Трябва да побързаме. Не знам с кого танцуваме копията, но днес Мера’дин ще танцуват.
— Алдин, ще вземеш ли Мейгдин? — Само това успя да попита, преди Ролан да я задърпа след себе си.
Погледна през рамо и видя как Алдин вдигна в прегръдката си примрялата Мейгдин. Джорадин държеше Ласайл за ръката също толкова здраво, колкото Ролан — нея. Тримата Лишени от братя поведоха шествие от облечени в бяло мъже и жени. И едно момче. Лицето на Терил беше мрачно. Файле зашари с пръсти в ръкава си — никак не беше лесно с широката длан на Ролан, стиснала я над лакътя, и те се свиха около ръбестата дръжка на камата й. Каквото и да ставаше извън градските стени, до вечерта тази кама сигурно щеше да й потрябва.
Перин затича по криволичещата между шатрите улица. Никой не се мяркаше пред очите му, ала през грохота на взривяващите се огнени кълбета и мълнии ушите му успяваха да доловят и други шумове от битка. Трясък на стомана в стомана. Викове на мъже, убиващи или издъхващи. Мъжки крясъци. По лявата му страна се стичаше кръв от рана в главата, усещаше как капе и по десния му хълбок, там, където го беше одраскало копие, кръв се цедеше и по лявото му бедро от копие, забило се по-дълбоко. Не всичката кръв по него бе негова. От отвора на ниска тъмна шатра надникна нечие лице и бързо се скри. Детско лице, при това уплашено, не първото, което беше видял дотук-Шайдо бяха притиснати толкова силно, че много деца бяха останали. Рано беше да мисли и за това. Виждаше градските поти над ниските шатри, вече на по-малко от стотина крачки. Отвъд тях беше крепостта и Файле.
Двама забулени Шайдо притичаха покрай една права шатра с мръс-нокафяво платнище, стиснали копията готови за бой. Но не за него. Гледаха към нещо наляво. Той им налетя, без да спре бяга си. И двамата бяха по-едри от него, но силата на устрема му събори и двамата и докато падаха, Перин вече бе влязъл в схватка. Чукът му се стовари под брадичката на единия, докато в същото време не спираше да мушка другия, ножът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Чукът се надигна и се стовари в лицето на първия, плисна кръв, надигна се и се стовари отново, докато Перин мушкаше с другата ръка. Мъжът с премазаното лице изрита веднъж. Перин се изправи. Другият лежеше неподвижно, зяпнал с изцъклени очи в небето.
Някакво смътно движение отляво го накара да скочи вдясно. Меч изсвистя във въздуха там, където допреди миг беше шията му. Мечът на Ейрам. Някогашният Калайджия също беше понесъл рани. Кръвта бе засъхнала на половината му лице като чудата маска, по палтото на червени ивици се стичаха вадички кръв, а очите му изглеждаха изцъклени като на труп, но продължаваше да танцува с меча в ръцете си. Миризмата му бе миризма на смърт. Смърт, която търсеше.
— Полудя ли? — изръмжа Перин. Стомана изкънтя в стомана, щом спря замаха на меча с главата на чука. — Какво правиш? — Блокира още един удар на стоманеното острие, опита се да се вкопчи в него и едва успя да отскочи — отърва се само с леко перване в ребрата.
— Пророкът ми обясни всичко. — Гласът на Ейрам прозвуча замаяно, но мечът му продължаваше да се
