върти леко и плавно и Перин едва успяваше да блокира ударите с чука и ножа, докато отстъпваше. Можеше само да се надява, че няма да се спъне в някое въже или да се прекатури в някоя шатра. — Очите ти. Ти наистина си Твар на Сянката. Ти доведе тролоците в Две реки. Той ми обясни всичко. Тези очи. Трябваше да се сетя още първия път, когато те видях. Ти и Илиас, с тези очи на Твари на Сянката. Трябва да спася лейди Файле от теб.
Перин се стегна. Не можеше непрекъснато да върти десет фунта стомана толкова бързо, колкото Ейрам въртеше меча, тежък три пъти по-малко. Трябваше някак да му влезе, да се измъкне от обхвата на вихрещото се острие. Не можеше да го направи, без да бъде посечен, и то лошо, но ако изчакаше много, Ейрам щеше да го убие. Закачи петата си в нещо, залитна назад и едва не падна.
Ейрам се втурна напред и мечът му посече надолу. Изведнъж се вцепени, очите му се опулиха и ръцете му изпуснаха оръжието. И рухна по очи. Две стрели стърчаха от гърба му. На трийсет крачки зад него двама забулени Шайдо вече пак изпъваха лъковете. Перин скочи встрани зад зелената островърха шатра и бързо се превъртя. Една стрела се беше забила в ъгъла на шатрата през платното и продължаваше да трепери. Присвит, той притича покрай шатрата, после зад една избеляла синя, и зад някаква мръснокафява; стискаше чука в едната ръка и ножа в другата. На за първи път играеше днес тази игра. Надникна предпазливо иззад ръба на кафявата шатра. От двамата Шайдо нямаше и помен. Можеше на свой ред да го дебнеха или вече бяха тръгнали по петите на друг. Успя да зърне Ейрам — лежеше неподвижно там, където беше паднал. Лекият полъх на вятъра разроши тъмните перца на стрелите, щръкнали от гърба му. Илиас беше прав. Изобщо не трябваше да позволи на Ейрам да хваща този меч. Трябваше да го отпрати с колите или да го накара да се върне при Калайджиите. Толкова много неща трябваше да направи. Твърде късно беше вече.
Портите го зовяха. Вече беше толкова близо! Все така ниско приведен, той отново затича по кривите улички, отваряше си очите на четири за двамата Шайдо или за други, които можеше да дебнат наоколо. Шумът от битката вече ехтеше някъде пред него, идеше откъм север и юг, но това още не означаваше, че в стана не са останали войници.
Щом зави на ъгъла, само на няколко крачки от широко зейналите порти, видя, че е пълно с хора. Повечето бяха облечени в мръснобели роби, но имаше и трима забулени алгай’д’сисвай, единият — висок и дългокрак, дори Ламгвин щеше да изглежда като джудже пред него. Точно този държеше Файле за китката. А тя изглеждаше, сякаш се е търкаляла по земята.
С рев, Перин се втурна напред, вдигнал чука, а грамадният мъж бутна Файле зад себе си и затича срещу него, вдигнал копието, докато откачаше щита от колана си.
— Перин! — изпищя Файле.
Едрият Шайдо като че ли се поколеба за миг и Перин се възползва от това. Чукът му се стовари в слепоочието на мъжа с такава сила, че стъпалата му се откъснаха от земята, докато падаше. Точно зад него обаче изникна още един, готов да налети и да го промуши с копието си. Изведнъж мъжът изпъшка, зелените му очи над черното було се разшириха от изненада, той се смъкна на колене и погледна през рамо към стоящата зад него Файле. Падна бавно по очи — от гърба му стърчеше дръжка на нож. Перин припряно погледна към третия и видя, че и той се е проснал по очи — от гърба му стърчаха две дървени дръжки на ножове. Ласайл се беше опряла на рамото на Аре-ла и плачеше. Явно беше разбрала, че да убие човек не е толкова лесно.
Алиандре също беше пред тълпата; Мейгдин бе до нея, носеше я висок млад мъж в бяла роба. Но Перин не можеше да откъсне очи от файле. Пусна на земята чука и ножа, прекрачи мъртъвците и я грабна в обятията си. Миризмата й изпълни ноздрите му. Изпълни главата му. Миришеше силно на изгоряло дърво, кой знае защо, ала той все пак усети
— Толкова дълго сънувах този миг…
— И аз — промълви тя на гърдите му и се притисна в него. Мирисът й беше изпълнен с радост, но потръпваше.
— Нараниха ли те? — попита той нежно.
— Не. Те… Не, Перин, не ме нараниха. — И други миризми се примесваха в радостта й обаче, миризми, заплетени на объркано и неразчленими от нея. Смътният и болезнен мирис на тъга и тежкият, мазен мирис на вина. Срам, като хиляда тънки като косъмчета бодливи игли. Е, добре, онзи мъж беше мъртъв. А една жена има право да крие тайните си, ако поиска.
— Важното е само, че си жива и че отново сме заедно — каза той. — Само това е важно на света.
— Само това — промълви тя и се притисна в него още по-силно. Толкова силно, че простена. Но в следващия миг вече го беше избутала пред себе си и оглеждаше раните му, разтваряше с пръсти разкъсаните места по палтото му, за да погледне. — Тези тук не изглеждат чак толкова зле — рече отривисто, макар всички онези чувства все още да бяха примесени с радостта й. Дръпна го за косата да се наведе, за да може да огледа раната на черепа му. — Ще ти трябва Цяр, разбира се. Колко Айез Седай си довел? Как успя да… Не, сега това не е важно. Достатъчно са, за да надвият Шайдо, и това е важното.
— Тези Шайдо… — Изправи се и я погледна отгоре. Светлина, толкова беше красива въпреки прахта и саждите. — Шест или седем хиляди копия ще са тук до… — Погледна към слънцето; като че ли трябваше да е по-нависоко. — След по-малко от два часа може би. Трябва да приключим тук и дотогава да сме тръгнали, ако може. Какво й е на Мейгдин? — Беше се отпуснала като пухена възглавница на гърдите на младия мъж. Клепките й пърхаха, без да могат да се отворят.
— Умори се от това, че спаси живота ни — отвърна Файле. Забрави за раните му и се обърна към другите в бяло. — Аравайн, всички, започнете да събирате гай-шайн. Не само онези, които ми се заклеха. Всички в бяло. Няма да оставим никой. Перин, коя посока е най-безопасна?
— На север. На север е безопасно.
— Подкарайте ги на север — продължи Файле. — Съберете коли, фургони, товарни коне и ги натоварете с всичко, което прецените, че ще ни потрябва. Бързо! — Хората се раздвижиха. Разтичаха се. — Не, ти остани тук, Алдин. Мейгдин все още трябва да я носи някой. Ти също остани, Алиандре. И ти, Арела. Ласайл има нужда от нечие рамо, на което да си поплаче.
Перин се ухили. Ако жена му се озовеше в обгърната от пламъци къща, най-спокойно щеше да се захване с потушаването на пожара. И
— Ще пратиш ли някой до крепостта, да кажат на Бан и Сеонид, че вече могат да излязат? — рече той, докато пъхаше дръжката на чука в клупа на широкия си колан.
Файле го зяпна за миг.
— Те са в
— Ализе не ти ли каза? — Трудно се беше поддавал на гняв, преди да отвлекат Файле. Сега обаче усети как яростта кипна у него. Кипна, като вода върху нажежено до бяло желязо. — Тя каза, че ще те отведе със себе си, щом си тръгне, но обеща да ти каже да идеш в крепостта, когато видиш мъгла по ридовете и чуеш вълчи вой посред бял ден. Готов съм да се закълна в това. Огън да ме гори дано, ей толкова не може да се довери човек на Айез Седай!
Файле хвърли поглед към западния рид — мъглата над него все още беше гъста — и се намръщи.
— Не е Ализе, Перин. А Галина. Стига и това да не е било лъжа. Тя трябва да е. И трябва да е от Черната Аджа. О, колко бих искала да знам истинското й име. — Раздвижи лявата си ръка и примижа от болка. Наистина беше ранена. Перин за миг съжали, че не може да убие отново високия Шайдо. Болката обаче не разколеба Файле. — Терил, ела тука. Виждам те, че надничаш от портата.
Мършавият младок се показа плахо от портата.
— Татко каза да остана тук и да ви държа под око, милейди — изломоти той почти неразбрано.
— Все едно. Тичаш до крепостта колкото може по-бързо и казваш на всички, които намериш там, че лорд Перин е заповядал да дойдат. Хайде. Бегом.
Момчето се чукна с юмрук по челото и хукна.
След четвърт час отново се появи, на бегом, следван от Сеонид, Ван и всички останали. Бан се поклони на Файле и замърмори колко бил доволен, че я вижда отново, след което бързо се разпореди мъжете от Две
