реки да се развърнат в кръг около портата, с изпънати лъкове и забити в земята алебарди. С мъжете поне говореше като нормален човек. И той беше един от онези, които искаха добият „блясък“. Селанде и останалите „следовници“ на Файле се втурнаха към нея и възбудено забърбориха колко се били притеснили, когато не се появила след вълчия вой.
— Аз отивам при Масури — заяви Кирклин с тон, който не търпеше възражения. И не изчака възражения, а извади меча си и затича покрай стената на север.
Таланвор изрева, щом видя, че Мейгдин я държи някакъв висок младеж, и се наложи да го спрат и да го убедят, че само е изтощена. Все пак я взе от ръцете му, притисна я до гърдите си и й зашепна нещо.
— Къде е Чиад? — попита навъсено Гаул. Като разбра, че тя изобщо не е била с тях, вдигна булото пред лицето си. — Девите ме изиграха. Но ще я намеря преди тях.
Перин го хвана за ръката.
— Там има много хора, които ще те вземат за Шайдо.
— Пръв трябва да я намеря, Перин Айбара. — В гласа на айилеца, в Миризмата му имаше нещо, което Перин можеше да назове само „сърдечна болка“. Разбираше тъгата от това да си помислиш, че жената, която обичаш, може да я изгубиш завинаги. Пусна ръкава на Гаул и той се втурна през кръга от стрелци с копие и щит в ръката.
— Ще отида с него — ухили се Илиас. — Може да успея да го опазя. — Извади дългия нож, който му беше дал името сред вълците — Дългия зъб, — и затича след високия айилец. Ако двамата не можеха да се справят, никой друг не можеше да ги спаси.
— Ако няма какво повече да дърдориш, може би ще се укротиш малко за Цяра — каза му Сеонид. — Както те гледам, май имаш нужда от Него. — Фурен и Терил пристъпваха зад нея с ръце на дръжките на мечовете и очите им шареха във всички посоки. Това с кръга на мъжете от Две реки — добре, говореше стойката им, но безопасността на Сеонид все пак бе техен дълг. Приличаха на леопарди, пазещи домашно коте. Само дето тя не беше домашно коте.
— Първо се погрижи за Файле — каза той. — Ръката я боли. — Файле говореше с Алиандре, и двете — толкова бесни, че ако имаха опашки, щяха да са настръхнали. Явно бяха ядосани на Ализе или Галина, или каквото там й беше името.
— Не виждам на
— Какво каза? — Мъничката Зелена се обърна към Файле. — Не спомена ли Галина Касбан?
— Не й знам фамилното име — отвърна Файле. — Кръглолика Айез Седай с пълна уста, черна коса и големи очи. Хубава донякъде, но неприятна. Познавате ли я? Мисля, че трябва да е от Черната Аджа.
Сеонид се вцепени.
— По описанието ти прилича на Галина. Червена и определено неприятна. Но защо я обвиняваш в това? Подобно обвинение не може да се предяви току-така към Сестра, дори да е неприятна като Галина.
След като Файле обясни, Перин отново кипна от гняв. Беше я изнудила, беше я заплашила, беше я излъгала, а накрая се бе опитала да я убие. Юмруците му се свиха толкова силно, че ръцете го заболяха.
— Само да ми падне, ще й счупя врата — изръмжа той, щом Файле замълча.
— Нямаш това право — сряза го Сеонид. — Галина трябва да бъде съдена пред действащ съд от Сестри, а за това обвинение трябва да са Заседателки. Целият Съвет на Кулата би трябвало да заседава за това. Ако бъде призната за виновна, ще бъде усмирена и екзекутирана, но такова правосъдие се полага само на Айез Седай.
— Ако? Чу какво каза Файле. Още ли се съмняваш?
Сигурно изглеждаше заплашително, защото Фурен и Терил се плъзнаха напред от двете страни на Сеонид и ръцете им се отпуснаха леко на дръжките на мечовете.
— Тя е права, Перин — каза кротко Файле. — Когато Джак Колин и Лен Конгар бяха обвинени за кражба на крава, ти знаеше, че са крадци, но накара господин Тейн да докаже, че те са я откраднали, преди да позволиш на Селския съвет да ги накаже с бой с камшици. Също толкова важно е и за Галина.
— Селският съвет нямаше да нареди да ги набият без съд, каквото и да бях казал — измърмори той, а Файле се засмя. Засмя се! Светлина, колко хубаво беше да чуе отново смеха й. — О, добре. Галина си е на Айез Седай. Но ако те не се заемат с нея, ще го направя аз, само да ми падне в ръцете. Не обичам да те нараняват.
Сеонид му изсумтя и в мириса й се долови неодобрителна нотка.
— Ранена ли е ръката ви, милейди?
— Първо се погрижете за Арела, моля ви.
Айез Седай завъртя раздразнено очи и хвана главата на Файле в шепите си. Файле потръпна и само въздъхна тежко. Значи раната не беше тежка, а и все едно, вече я нямаше. Тя благодари на Сеонид и я поведе към Арела.
Перин изведнъж осъзна, че вече не чува взривовете. Всъщност не помнеше да ги е чувал от доста време. Това трябваше да е добре.
— Трябва да разбера какво става. Бан, пази Файле.
Файле горещо възрази, че тръгва сам, и когато той най-после отстъпи да вземе със себе си десет души от Две реки, откъм северния ъгъл на градската стена се появи ездач с ярко боядисана броня. Трите тънки сини пискюла му подсказаха, че е Тилий. Когато се приближи, разбра, че кара някаква гола жена, метната върху високия дорчо пред седлото. Жена, вързана за глезените и коленете, китките и лактите. В дългата й златиста коса, която почти забърсваше земята, бяха вплетени накити със скъпоценни камъни и перли. Наниз големи зелени камъни и злато се хлъзна от шията й и падна в прахта, щом Тилий Дръпна юздите. Тя смъкна странния си шлем с облечените си в стоманени ръкавици ръце и го постави върху задника на пленничката.
— Забележителни оръжия са тези ваши лъкове — каза и изгледа мъжете от Две реки. — Да можехме и ние да имаме такива. Кирклин ми каза къде да ви намеря, милорд. Започнаха да се предават. Хората на Масема се държаха самоубийствено твърдо — повечето са мъртви или издъхват според мен, — а дамане превърнаха онзи рид в смъртен капан, в който само луд можеше да влезе. Най-хубавото е, че сул-дам вече надянаха ай-дам на вратовете на над двеста жени. Вашият „студен чай“ се оказа достатъчен, за да не могат повечето от тях да стоят на краката си без помощ. Ще трябва да повикам то’ракен да ги превозим всичките.
Сеонид изръмжа. Лицето й беше хладно, но гневът в миризмата й беше остър като кама. Изгледа Тилий така, сякаш се канеше дупка да издълбае в нея с погледа си. Тилий не й обърна капка внимание, освен че леко поклати глава.
— След като моите хора си заминат — каза Перин. Споразумението му беше с нея. Не искаше да го подлага на изпитание с никой друг. — Какви са загубите ни, освен от хората на Масема?
— Светлина — възкликна Тилий. — При вашите стрелци и дамане те изобщо не успяха да се доближат до нас. Никога досега не бях виждала боен план да се изпълни толкова гладко. Ако имаме стотина загинали наши, ще се изненадам.
Перин потръпна. Сигурно при тези обстоятелства сто души трябваше да са леки загуби, но някои от тях щяха да са мъже от Две реки. Все едно дали ги познаваше, или не, той носеше отговорност за тях.
— Знаете ли къде е Масема?
— С остатъка от армията си. Не е страхливец, това мога да кажа за него. С неговите двеста — е, може би стотина вече — си проби път през всички Шайдо до другия рид.
Перин скръцна със зъби. Беше се измъкнал в обкръжението на цялата си многохилядна сган. Голото обвинение срещу Масема затова, че Ейрам се опита да го убие, нямаше да издържи, а и следовниците му едва ли щяха да са склонни да го предадат на съд.
— Трябва да тръгнем, преди да са дошли другите. Ако Шайдо си помислят, че скоро ще ги освободят, могат да решат да забравят, че са се предали. Коя е пленничката ви?
— Севанна — каза хладно Файле. Миризмата й на омраза бе почти толкова силна, колкото докато
