до усмиряването и екзекутирането им. Тя, Егвийн и Нинив бяха пратени извън Кулата тъкмо за да издирят тях и другите с тях. Черната Аджа беше внедрила Мелар близо до нея, най-вероятно за да я шпионира, и тази мисъл бе смразяваща. По-лошо, отколкото се бе опасявала. И все пак това, че вече бяха разкрити, бе като довършване на кръга.
Харк я беше зяпнал с отворена уста. Господин Нори усърдно оглеждаше зацапаната лъвска опашка. Тя спря веселия си танц и скръсти ръце. Глупаци!
— Къде е сега Мелар?
— В стаята си според мен — отвърна Нори.
— Милейди, ще го махнете ли вече? — примоли се Харк. — И мога ли да си вървя? Направих каквото ме помолихте.
— Първо трябва да ни заведеш до тази къща — отвърна тя и се втурна покрай него през двете крила. — После ще говорим. — Надникна в коридора и видя Дени с още седем гвардейки, подредени от двете страни на вратата. — Дени, прати някоя да доведе лейди Биргит колкото може по-бързо, и някоя друга да събуди Айез Седай и да ги помоли също да дойдат, със Стражниците им и готови за езда. После събуждаш колкото гвардейки смяташ за нужно, за да арестуват Мелар. Не се налага да си прекалено нежна в това. Обвиненията са за убийство и затова, че е Мраколюбец. Заключете го в някой от складовете в мазето, под силна охрана. — Плещестата жена се усмихна широко и зараздава заповеди, а Елейн се прибра вътре.
Харк кършеше ръце и пристъпваше нервно от крак на крак.
— Милейди, какво искате да кажете с това „после ще говорим“? Обещахме ми да го махнете това от мене, ако го проследя, нали. И аз го направих, тъй че трябва да си спазите думата.
— Изобщо не съм казвала, че ще махна откривача, господин Харк. Казах, че ще бъдете прогонен в Бейрлон, вместо да ви обесят, но не бихте ли предпочели да останете в Кемлин?
Той се ококори, мъчеше се да гледа искрено. И не успя. Дори се усмихна.
— О, не, милейди. Мечтаех си за свежия селски въздух в Бейрлон, нали разбирате. Бас слагам, че там човек няма да се тревожи, че няма да намери гнило месо в яхнията си. Тук трябва да душиш, преди да хапнеш каквото и да било. С нетърпение го чакам, милейди.
Елейн изписа на лицето си строгата физиономия на майка си, когато въздаваше правосъдие.
— Ще избягате от Бейрлон две минути след стражите, които ви отведат там. А после ще увиснете на въжето затова, че сте избягали. Много по-добре е за вас да останете в Кемлин и да се заемете с друга работа. Господин Нори, можете ли да използвате човек с дарбите на Харк?
— Бих могъл, милейди — отвърна Нори, без изобщо да се колебае. На тънките му устни се появи доволна усмивка и Елейн разбра какво бе направила. Беше му дала инструмент, с който да навлезе в полето на госпожа Харфор. Но вече не можеше да се поправи.
— Работата няма да е толкова доходоносна като предишния ви „занаят“, господин Харк, но поне няма да ви обесят.
— Толкова
— Няма да ви се плаща толкова добре. Какво ще кажете? Бейрлон, където ще срежете някоя кесия или ще духнете и ще ви обесят за което и да е от двете, или Кемлин, където ще си имате постоянна работа, без да ви е страх от палача. Освен ако отново не я подкарате с рязането на кесии.
Харк се поколеба и потърка уста с опакото на ръката си.
— Трябва ми да пийна нещо май. — Сигурно вярваше, че „откривачът“ ще й позволи да разбере, ако е срязал кесия. Ако беше така, нямаше смисъл да го разубеждава.
Господин Нори го погледна навъсено, но щом отвори уста, тя го прекъсна:
— В малката дневна има вино. Да си налее една чаша, а после елате при мен в голямата.
Голямата дневна беше неосветена, но щом влезе, Елейн преля да запали двата светилника до облицованите с тъмно дърво стени и дървата в камините. После седна в един от столовете с ниски гърбове около масата с резбовани на спирали ръбове и отново освободи сайдар. След опита си да задържи Силата цял ден вече не я задържаше повече от необходимото. Настроението й се люшкаше от радостна възбуда към мрачна угриженост и обратно. От друга страна, беше сложила край на историята с Мелар и скоро щеше да хване две Черни сестри. Разпитът им можеше да я отведе до останалите, или поне да разкрие плановете им. А ако не, то тази Шиейн щеше да си има някакв свои тайни. Всяка, която „мъчи“ две Мраколюбки, трябваше да има тайни, които си струваше да се научат. От друга страна, какво ли щеше да направи Дуара в опита си да я принуди да я приеме за своя съветничка? Дуара Щеше да се опита да се намеси по някакъв начин, но Елейн не разбираше как. Огън да я изгори, само това й трябваше — нови трудности между нея и трона. С мъничко късмет тази нощ в клопката й щяха да попаднат не само две Черни сестри, но можеше да разкрие и трета, Десет пъти по-опасна убийца. Прехвърляше всичко това в ума си, от Фалион и Марилин до Дуара, дори след като господин Нори и Харк вече бяха дошли.
Харк, със сребърна чаша с вино в ръка, понечи да седне до масата, но господин Нори го потупа по рамото и му кимна към ъгъла. Намръщен, Харк отиде където му посочиха. Пресуши чашата на една Дълга глътка, завъртя я в ръцете си и я загледа. После изведнъж се сепна и погледна Елейн умолително. Но това, което видя на лицето й, го накара да трепне. Той заситни до дългата маса до стената, остави прекалено грижливо чашата и се върна пак ситнешком в ъгъла си.
Биргит пристигна първа; връзката бе изпълнена с умора и негодувание.
— Езда ли? — почна тя, а след като Елейн й обясни, започна да сипе възражения. Е, отчасти възражения; останалото си бяха просто обиди.
— За какви безразсъдни, тъпи и безумни планове говориш, Биргит? — попита Ванин, щом влезе в стята. Роклята й висеше като на закачалка. Беше на сестра й и щеше да стои идеално на Аделиз, докато беше жива, но белокосата жена беше изгубила тегло. Нейният Джа-ем, жилав мъж, изгледа изпод вежди Харк и застана така, че да може да го държи под око. Харк понечи да се усмихне, но усмивката му повяхна, след като физиономията на Джаем си остана твърда като желязо. Побелелият Стражник беше поолисял, но у него нямаше и трошица мекота.
— Кани се да залови тази нощ две Черни сестри — отвърна Биргит и хвърли ядосан поглед към Елейн.
— Две Черни сестри ли? — възкликна Сарейта, докато влизаше през вратата. И придърпа тъмното си наметало, сякаш думите я бяха смразили. — Кои? — Нейният Нед, висок широкоплещест младеж с жълта коса, изгледа Харк и опипа дръжката на меча си. И също си избра място, удобно да го следи изкъсо. Харк помръдна неловко. Сигурно си мислеше как да драсне навън.
— Фалион Бода и Марилин Гемалфин — отвърна Елейн и Сарейта стисна устни.
— Какво, Фалион и Марилин? — попита Кареане, щом се плъзна в стаята. Нейните Стражници бяха много различни — висок длъгнест тайренец, изопнат като меч салдеец и широкоплещест кайриенец. Тримата се спогледаха и Тейван, кайриенецът, се облегна на стената да наблюдава Харк, а Сиерил и Венр застанаха до входа. Устата на Харк се сви тъжно.
Нищо не й оставаше, освен отново да обясни всичко от самот начало. И го направи с нарастващо нетърпение, което нямаше нищо общо с капризните й настроения. Колкото повече се бавеха, толкова по- вероятна ставаше възможността Фалион и Марилин да ги няма, когато стигнат до къщата на улица „Пълнолуние“. Твърдо беше реше-на да ги
— Планът е добър според мен — каза Ванин, щом Елейн свърши разказа си. — Да, ще се получи добре. — Останалите не бяха толкова отстъпчиви.
— Никакъв план не е, това е проклето безумие! — отсече Биргит, изгледа Елейн изпод вежди и по връзката потече такава бъркотия от чувства, че Елейн едва успя да ги различи. — Вие четирите влизате в къщата сами. Сами! Това не е план. Това си е скапана дивотия! Страж — ниците уж трябва да пазят своите Айез Седай. Нека да влезем с вас. — Другите Стражници закимаха одобрително.
— Ние сме четири — отвърна Елейн. — Можем да се опазим сами. И Сестрите не молят своите Стражници да се изправят срещу други Сестри. — Лицето на Биргит помръкна. — Ако ми потрябваш, ще те повикам толкова силно, че ще ме чуеш дори да си тук, в двореца. Стражниците остават отвън! — бързо добави тя, щом Биргит отвори уста. Връзката се изпълни с безсилие.
— Вероятно можем да се доверим на този мъж — рече Сарейта и изгледа Харк много недоверчиво. — Но
