правете каквото ви казвам.
Елейн пристъпи тихичко до вратата. Видя дневна с позлатени стойки със светилници и богати килими по пода, и висока камина от син мрамор — но очите й се спряха само на трите жени вътре. Седеше само една, жена с остро лице. Това трябваше да е Шиейн. Другите две стояха с гръб към вратата и с наведени глави като каещи се грешници. Очите на онази с острото лице се облещиха, щом я видя на прага, но Елейн не й остави време да си отвори устата. Двете Черни сестри извикаха уплашено, щом щитовете се смъкнаха върху тях и потоци на Въздух стегнаха ръцете им. Други потоци от Въздух затегнаха Шиейн в позлатеното кресло.
Елейн вкара Сарейта в стаята и се отдръпна встрани, за да може да вижда лицата на всички. Сарейта понечи да отстъпи, може би от почитание, но Елейн я дръпна за ръкава, за да държи и нея под око. Вандийн и Кареане също влязоха. Тясното лице на Марилин остана спокойно, както подобава на Айез Седай, но Фалион тихо изръмжа.
— Какво означава това? — попита строго Шиейн. — Познавам те. Ти си Елейн Траканд, Щерката- наследница. Но това не ти дава правото да нахлуваш в дома ми и да ме нападаш.
— Фалион Бода — заговори спокойно Елейн, — Марилин Гемалфин, Шиейн Аварин, арестувам ви като Мраколюбки. — Е, гласът й поне беше спокоен. Отвътре ликуваше. А Биргит си мислеше, че щяло да бъде опасно!
— Това е нелепо — сряза я с леден тон Шиейн. — Аз вървя в Светлината!
— Едва ли, щом си с тези двете — отвърна й Елейн. — Знам със сигурност, че в Тар Валон са се доказали като Сестри от Черната Аджа. Както и в Тийр и Танчико. Не чуваш да го отричат, нали? Това е, защото знаят, че аз…
Изведнъж тялото й заискри от главата до петите. Тя потръпна безпомощно, мускулите й се сгърчиха и сайдар се изплъзна от прегръдката й. Видя как Вандийн и Кареане също се сгърчиха и по телата им също заиграха искри. Всичко това продължи само миг, но щом искрите угаснаха, се почувства все едно са я прекарали през преса. Трябваше да се задържи за Сарейта, за да не падне, а Сарейта също толкова здраво се вкопчи в нея. Вандийн и Кареане, всяка опряла брадичка на рамото на другата. Фалион и Марилин гледаха стъписано, но след няколко мига светлината на Силата ги обгърна. Елейн усети как щитът се затяга около нея, видя как се смъкна върху другите три. Не беше нужно да ги връзват. Всяка от тях щеше да падне без опора. Щеше да извика, стига да можеше. Стига Биргит и другите да можеха Да направят нещо повече, освен да загинат.
В стаята нахлуха четири жени, които Елейн позна. Асне Зера-мийн и Темайле Киндероуд. Чезмал Емри и Елдрит Джондар. Четири Черни сестри. Малко оставаше да заплаче. Сарейта тихо изхлипа.
— Защо се забавихте толкова? — обърна се настръхнала Асне към Фалион и Марилин. Тъмните дръпнати очи на салдейката излъчваха гняв. — Това го използвах, за да не ни усетят, че прегръщаме сайдар, но вие защо просто си стояхте така? — Размаха някаква малка извита черна, странно матова на вид палка, може би не повече от два пръста дебела, и я огледа с възхита. — „Дар“ от Могедиен. Оръжие от Легендарния век. С това мога да убия човек от сто разтега или само да го зашеметя, ако искам да го подложа на разпит.
— Аз пък мога да убия човек, стига да го виждам — подхвърли презрително Чезмал. Висока и хубава, беше самата ледена наглост.
— Но моята цел може да е обкръжена от сто Сестри и никой няма да разбере какво я е убило — изсумтя Асне.
— Е, върши работа — призна с неохота Чезмал. — Та защо все пак стояхте така?
— Заслониха ни — отвърна намусено Фалион.
Елдрит ахна и вдигна пълничката си длан до устните си.
— Това е невъзможно! Освен ако… — Тъмните й очи се присвиха. — Открили са начин да крият сиянието, да крият сплитовете си. Виж, това наистина ще е много полезно.
— Имате благодарностите ми, че се притекохте навреме — каза Шиейн и стана, — но има ли някаква причина да идвате тук сега? Моридин ли ви изпрати?
Асне преля поток Въздух и зашлеви Шиейн по бузата толкова силно, че я накара да залитне.
— Дръж си езика зад зъбите и може би ще ти позволим да дойдеш с нас. Или ще те оставим тук мъртва. — Бузата на Шийен почервеня, но ръцете й си останаха на кръста. Лицето й беше безизразно.
— Само Елейн ни трябва — каза Темайле. Беше хубава, колкото можеше да е хубава лисица с това тясно лице, крехка на външност почти като дете, въпреки лишеното от възраст лице, но в сините й очи се таеше мъртвешки блясък. Облиза бавно устни с върха на езика си. — Бих се позабавлявала и с другите, но само ще ни обременят.
— Ако ще ги убивате — каза Марилин, все едно че обсъжда цената на хляба на пазара, — пощадете Кареане. Тя е от нашите.
— Дар от Аделиз — промълви Вандийн и очите на Кареане се оцък-лиха. Устата й се отвори, но не излезе и звук. Коленете на двете жени се подкосиха и двете рухнаха на пода. Вандийн понечи да се изправи, но Кареане остана да лежи, зяпнала в тавана — дръжката на камата на Вандийн бе щръкнала под ключицата й.
Сиянието обкръжи Чезмал и тя докосна Вандийн със сплит от Огън, Земя и Вода. Белокосата рухна, все едно че костите й се стопиха. Същият сплит докосна Сарейта и тя повлече Елейн върху себе си, докато падаше. Очите й вече бяха изстинали.
— Стражите им скоро ще дойдат — рече Чезмал. — Още няколко убийства.
„Бягай, Биргит — викна Елейн наум. И съжали, че връзката не може да пренесе думите. — Бягай!“
Глава 32
Да спазиш сделката
Биргит се беше облегнала на каменната стена на триетажната къща и мислеше с тъга за Гайдал. Изведнъж възелчето от чувства и усещания в тила й, усетът й за Елейн, се сгърчи. Да, това бе подходящата дума. Всичко продължи само миг, но след това връзката беше изпълнена с… вялост. Елейн беше в съзнание, но отпусната. Не беше уплашена обаче. Все пак Биргит отметна наметалото си, пристъпи до ъгъла и надникна към улица „Пълнолуние“. Елейн можеше да е безразсъдно храбра. Най-трудното в това да си неин Страж-ник бе да я опазиш да не застраши ненужно живота си. Никой на този свят не беше неуязвим, но проклетото момиче си въобразяваше, че е. Гербът й трябваше да е железен лъв, не златна лилия. Светлината продължаваше да струи от прозореца в смътен кръг на тясната улица и не се чуваше никакъв звук освен мяукането на котка някъде в нощта.
— Сарейта се чувства… замаяна — измърмори до нея Нед Ярман. Момчешкото лице на младия Стражник беше свъсено. — И много слаба.
И другите Стражници се струпаха около Биргит, намръщени и присвили очи. Виждаше се съвсем ясно, дори на лунната светлина. Явно нещо се беше случило с всички Айез Седай. Но какво?
— Лейди Елейн каза, че ще извика, ако й потрябваме — каза им тя, най-вече за да успокои себе си. Дори и двете, Кареане и Сарейта, да бяха Мраколюбки, свързани щяха да са неспособни да направят каквото и да било, а това, което се беше случило, явно бе сполетяло и тях. Огън да я изгори, трябваше да настои да влезе заедно със Стражниците.
— Кареане няма да е доволна, ако се намесим ненужно — промълви Венр Косаан. Тънък като нож и мургав, с бели кичури в къдравата черна коса и късата брада, той изглеждаше напълно спокоен. — Казвам да чакаме. Тя се чувства уверена, каквото и да става там.
— Повече, отколкото на влизане — добави Сиерил Арджуна, при което Венр го изгледа остро. Сиерил бе млад и целият кожа и кости, макар да беше широк в раменете.
Биргит кимна. Елейн също беше уверена. Но пък Елейн щеше да е уверена дори да тръгнеше по въже, изпънато над яма, пълна с остри колове. Някъде излая псе и котешкото мяукане стихна, но на първото псе отвърнаха други — и лаят им изведнъж стихна толкова бързо, колкото бе започнал.
Зачакаха, но Биргит я гризеше отвътре. Изведнъж Венр изръмжа проклятие и смъкна наметалото си. В следващия миг вече тичаше с меч в ръка, следван от Сиерил и Тейван, също с извадени мечове. Преди да направят и две стъпки, Джаем изрева диво, хвърли наметалото си, измъкна меча от ножницата и затича след тях с невероятна за възрастта му бързина. Нед също изръмжа от гняв и стоманата блесна в юмрука му
