говореше за Галина.
Златокосата жена се извъртя нагоре, тръсна косата, паднала над челото й, и изсипа още няколко накита на земята. Очите й, пронизали Файле, бяха като зелен пламък над ивицата плат, вързана през устата й. Вонеше на гняв.
— Севанна от Джумай Шайдо. — Тонът на Тилий бе изпълнен със злорадо задоволство. — С такава гордост ми го каза. Тя също не е от страхливите. Посрещна ни само по копринена роба и с накитите си, но прониза с копие двама от моите алтарци, преди да й го отнема.
Севанна изръмжа под запушилия устата й парцал и се замята, сякаш искаше да се смъкне от коня. Поне докато Тилий не я плесна по задника. След това се примири и само гневно въртеше очи към всички. Беше приятно закръглена, въпреки че той не трябваше да забелязва такива неща в присъствието на жена си. Само че Илиас му беше казвал, че тя ще очаква да ги забелязва, така че я огледа открито.
— Настоявам да присвоя съдържанието на шатрата й — заяви Файле и го изгледа много рязко. Май не биваше да е чак толкова открит. — Тя държи там огромен сандък със скъпоценности и ги искам. Не ме гледай като тъпак, Перин. Имаме да изхраним сто хиляди души, да ги облечем и да ги върнем по домовете им. Най-малко сто хиляди.
— Искам да дойда с вас, милейди, ако позволите — изчурулика с тънък глас младокът, който крепеше Мейгдин. — И няма да съм единственият, ако ни приемете.
— Вашата лейди съпруга, предполагам, милорд? — рече Тилий и изгледа Файле.
— Тя е. Файле, позволи ми да ти представя флаг-генерал Тилий Кирган, на служба на императрицата на Сеанчан. — Май и той вече придобиваше малко от онзи „блясък“. — Флаг-генерал, съпругата ми, лейди Файле ни Башийр т’Айбара. — Тилий се поклони в седлото. Файле направи малък реверанс и наведе лекичко глава. Беше царствена въпреки мръсното си лице. Което му напомни за „Скършената корона“. Но обсъждането на тази дреболия беше за по-късно. Не се съмняваше, че спорът ще е дълъг. Смяташе, че този път няма да му е трудно да повиши тон, точно както тя обичаше. — А това е Алиандре Марита Кигарин, кралица на Геалдан, Благословена от Светлината, Закрилница на Геалдан. И васалка на съпругата ми. Геалдан е под моята опека. — Глупаво беше да го казва, но трябваше да се каже.
— Споразумението ни не засяга това, милорд — предпазливо отвърна Тилий. — Не аз решавам накъде тръгва Всепобедната армия.
— Просто да го знаете, флаг-генерал. И кажете на онези над вас, че не могат да вземат Геалдан. — Алиандре му се усмихна широко, с такава благодарност, че му се дощя да се разсмее. Светлина, Файле също се усмихна. С горда усмивка. Той се почеса по носа. — Наистина трябва да тръгнем, преди да са дошли Шайдо. Не искам да се озова с тях пред мен и с всички тези пленници зад гърба ми, готови отново да вдигнат копието.
Тилий се изкикоти.
— Имам малко повече опит с тези хора от вас, милорд. Предадат ли се, няма да се опитат да се бият отново или да бягат в продължение на три дни. Освен това накарах част от моите алтарци да запалят клади от техните копия и лъкове, просто за всеки случай. Имаме време да се развърнем. Милорд, надявам се никога да не ми се наложи да се изправя срещу вас на бойното поле — добави тя и смъкна металната ръкавица от дясната си ръка. — За мен ще е чест, ако ме наричате Тилий. — Наведе се над Севанна и му подаде ръката си.
За миг Перин я зяпна изумено. Колко странен свят! Беше отишъл при нея с мисълта, че сключва сделка с Тъмния, и Светлината бе свидетел, някои от нещата, които вършеха сеанчанците, бяха отвратителни, но тази жена беше честна и вярна на думата си.
— Значи за теб аз съм Перин, Тилий — отвърна той и стисна ръката й. Наистина много странен свят.
Галина смъкна долната си риза, хвърли я върху бялата копринена роба и се наведе да измъкне роклята за езда от дисагите. Беше ушита като за малко по-едра жена, но щеше да върши работа, докато успее да продаде една от онези проклети огнекапки.
— Да не си помръднала, Лина — чу се зад нея гласът на Терава и изведнъж Галина разбра, че няма да може да се изправи, дори гората наоколо да се запалеше. Можеше да изпищи обаче. — Млък. — Тя се задави и писъкът заглъхна в гърлото й. Можеше все пак да заплаче, безмълвно, и сълзите й закапаха по влажната шума. Една ръка я зашлеви грубо. — Значи си взела палката по някакъв начин. Иначе нямаше да си тук. Дай ми я, Лина.
За съпротива и дума не можеше да става. Галина измъкна палката от дисагите и я подаде на жената с очи на ястреб; сълзите потекоха на вадички по страните й.
— Стига си циврила, Лина. И си сложи огърлицата и колана. Ще наредя да те накажат, че си ги свалила.
Галина потръпна. Дори заповедта на Терава не можа да спре сълзите й, а знаеше, че и заради това ще я накажат. Златната огърлица и коланът излязоха от дисагите и се озоваха на шията и на кръста й. Остана така, само по белите вълнени чорапки и меките везани ботуш-ки, а златната огърлица с огнекапките и коланът така натежаха, че сякаш щяха да я смъкнат на земята. Очите й се вторачиха в бялата палка в ръцете на Терава.
— Конят ти ще отиде за товарно животно, Лина. Колкото до теб, забранено ти е да яздиш повече.
Трябваше да има някакъв начин да се докопа отново до палката. Трябваше!
— Стига си си играла с животинчето, Терава. Какво ще правим сега?
Белайнд, крехката Мъдра с почти избеляла от слънцето коса, пристъпи и изгледа сърдито Терава със светлосините си очи. Беше кокалеста, с лице, пригодно да гледа сърдито.
Едва сега Галина видя, че Терава не е сама. Сред дърветата стояха няколкостотин мъже, жени и деца, някои от мъжете на всичко отгоре носеха жени. Опита се да се прикрие с ръце и лицето й пламна. През всичките ужасни дни, в които бе принуждавана да стои гола, не й се налагаше поне да излага голотата си пред мъже. После забеляза една странност. Едва шепа от тях бяха алгай’д’сисвай, с калъфите с лъковете на гърбовете и колчаните на бедрата, но всеки мъж и всяка жена освен Мъдрите носеха поне по едно копие. Лицата им бяха забулени, било с кърпа или просто с някакво парче плат. Какво можеше да означава това?
— Връщаме се в Триделната земя — отвърна Терава. — Ще разпратим бегачи да издирят всяка септа, която могат, и да им кажат да оставят своите влагоземци гай-шайн, да оставят всичко, което трябва, и крадешком да си проправят пътя към Триделната земя. Ще възстановим своя клан. Шайдо отново ще се издигне след бедствието, до което ни доведе Севанна.
— Та за това ще трябват поколения! — възрази Модара. Стройна и много красива, по-висока и от Терава, висока колкото повечето айлис-ки мъже, тя стоеше до Терава, без да трепне. Галина така и не можеше да разбере как го прави. Тази жена я караше да потръпва само с един поглед.
— Поколения да са — заяви твърдо Терава. — Ще го правим толкова време, колкото трябва. И никога повече няма да напускаме Триделната земя. — Погледът й се измести към Галина. И тя потръпна. — Никога повече няма да пипаш това — рече тя и вдигна палката. — И никога повече няма да се опитваш да ми бягаш… Гърбът й е силен. Натоварете я добре и да тръгваме. Може да се опитат да ни преследват.
Натоварена с мехове с вода и котли толкова, че изглеждаше почти прилично покрита, Галина повлече крака през леса по петите на Терава. Не мислеше нито за палката, нито за бягство. Нещо в нея се беше прекършило. Тя беше Галина Касбан, Висшата на Червената Аджа, заседаваше във Върховния съвет на Черната Аджа, а щеше да си остане паленцето на Терава до края на дните си. Беше „мъничката Лина“ на Терава. До края на дните си. Знаеше го. Сълзите се стичаха безмълвно по лицето й.
Глава 31
Къщата на улица „Пълнолуние“
Трябва да са заедно — заяви твърдо Елейн. — Впрочем, вие двете също няма да излизате сами. Винаги по три-четири заедно, където и да било из. Кемлин. Само така ще сте в безопасност. Бяха запалени само два от светилниците: пламъчетата им изпълваха дневната със смътна светлина и с аромат на лилии — маслото беше толкова гранясало, че вече добавяха благовония. Пращящият в камината огън отнемаше отчасти хладината на ранния час.
