щеше да си е тях на. Разбира се, не можеше да го прави много често — щяха да се досетят, че е разкрила агентите им — но можеше при необходимост.
— Както кажете, милейди. Светът се е променил, нали?
— Боя се, че да, госпожо Харфор.
Едрата жена кимна тъжно, но бързо се върна към деловите неща.
— Един от прозорците в Голямата зала тече, милейди. Щях сама да се оправя с такава дреболия, без да ви притеснявам, но става дума за счупено стъкло, което ни връща на… — На дългия списък от проблеми, чието решение Елейн трябваше да одобри, и всичките купища документи, които трябваше да подпише.
Господин Нори докладва с хрипливия си глас за товари със зърно, боб и други стоки и с известна изненада съобщи, че броят на пожарите не е намалял. През нощта бяха изгорели седемнадесет сгради. Беше сигурен, че с пленяването на Аримила това ще спре, и сега съжаляваше, че е сбъркал. Поднесе й смъртните присъди за Рис а’Баламан и Алдред Гомайсен, за да ги подпише и подпечата. Наемници, изменили на договора си, не можеха да очакват друго, освен ако новите им господари не победят. Евард Кордвин беше загинал на портата, иначе и той щеше да отиде на бесилото. Хафийн Бакувун беше изпратил петиция за награда за действията си при портата за Фармадинг, но това можеше лесно да се отхвърли. Присъствието на доманския наемник и хората му като нищо можеше да се е оказало решително до идването на Диелин, но те просто си бяха изкарали заплатата, нищо повече.
— За съжаление пленниците все още мълчат — каза Нори, докато прибираше в папката си отказаната молба, сякаш се опасяваше, че ако не я прибере бързо, ще остави впечатлението, че изобщо не я оттегля. — Имам предвид Мраколюбките Айез Седай, милейди. И другите двама. В смисъл — не признават нищо и са… жлъчни. Мелар е най-тежкият случай: все крещи какво щял да направи на жените, които го задържаха. — Дени беше приела заповедите й буквално — гвардейките жестоко бяха пребили Мелар, насинили го бяха от глава до пети. — Но и Айез Седай понякога стават доста… хм… ругателни. Боя се, че ще се наложи да ги подложим на разпит, ако искаме да научим нещо полезно от тях.
— Не ги наричайте Айез Седай — сопна се Елейн. — Чуеше ли „Айез Седай“, съчетано с „Мраколюбки“, присвиваше я коремът. — Тези жени са се лишили от всякакво право да бъдат наричани Айез Седай. — Лично им беше отнела пръстените с Великата змия и бе заповядала да ги стопят. Това беше в правата на Егвийн и можеше да я накажат сурово, но не можа да се сдържи. — Помолете лейди Силвейз да използваме секретаря й. — Сред хората й нямаше разпитвачи, а според Авиенда един неопитен „разпитвач“ можеше да убие подложения на неуспешен разпит. Кога все пак щяха да позволят на Авиенда да я посети? Светлина, колко й липсваше. — Подозирам, че той не е такъв. — Поредната мълния блесна зад стъклата на малката дневна и стъклата се разтърсиха от последвалия гръм.
Нори, притиснал връхчетата на пръстите си пред оцапания си с мастило табард и кожената папка, се намръщи.
— Малцина имат частен разпитвач, милейди. Това намеква за… хм… пропуски във възпитанието. Но пък, доколкото разбирам, дядо й е гонил всеки мъж, проявил интерес към нея, докато мъжете не престанали да проявяват интерес, тъй че тя буквално е била пленничка, докато стигне до пълнолетието си. Такова отношение обикновено може да внуши мрачен мироглед у всекиго. Възможно е да се окаже не толкова… хм… благонадеждна, колкото ви се иска, милейди.
— Смяташ ли, че можеш да подкупиш някои от слугите й да станат мои очи и уши? — С каква лекота зададе този въпрос. Шпионите се бяха превърнали в част от живота й, също като зидарите и стъкларите.
— Струва ми се, че е възможно, милейди. Ще го знам със сигурност до ден-два. — Доскоро щеше да се ужаси от самата идея да има нещо общо с шпионирането. Явно обаче всички неща рано или късно се променяха. Отвори папката. — Трябва да ви кажа, че каналите в южната част на Новия град имат нужда от спешни грижи.
Елейн въздъхна. Не всичко се променяше. Огън да я изгори дано, щом наложеше властта си над цял Андор, сигурно и един час нямаше да й остава за лични неща. Какво все пак искаха Люан и останалите?
Рано преди обяд се появи Мелфейн Даулиш и накара Есанде и Нерис да я съблекат съвсем гола, за да я претегли на огромната везна, която нареди да донесат — поредният ежедневен ритуал. Добре поне, че месинговото блюдо беше постлано с одеяло, слава на Светлината! Нисичката набита жена преслуша сърцето й с помощта на куха дървена тръба, която опираше на гърдите и на гърба й, обърна клепачите й, за да огледа очите й, и помириса дъха й. Накара Елейн да се изпишка, а после вдигна стъклената кана на светлината на един от светилници-те, огледа я, помириса я — и дори топна пръст и го облиза! Поредният ежедневен ритуал. Елейн извърна очи и придърпа плътно около себе си извезания копринен халат, но потръпна. Този път Мелфейн го забеляза.
— Долавям някакво неразположение от промяната във вкуса, милейди. Все едно, има и по-лоши неща. Момчето ми, Джаем, онзи, дето донесе везната, първата му платена работа беше да изчисти торта от една конюшня. Твърдеше, че всичко, дето е ял, имало вкус на… — Кръглият й корем се разтресе от смях. — Е, можете да си представите милейди. — Елейн можеше и добре, че не й се догади. Но все пак потръпна. Есанде изглеждаше съвсем спокойна, бе скръстила ръце и гледаше одобрително племенницата си, но Нерис бе готова да повърне. — Жалко, че не може да научи моя занаят, но никой няма да купува билки от мъж. Или да вземе мъж за акушерка. — Нерис се измя гръмко. — Иска да чиракува за оръжейник, представете си. Големичък е вече за това, но — толкоз. А вие гледайте да четете на бебето си. — Ужасно се съмняваше в твърдението на Елейн, че ще си има момченце и момиченце. Нямаше да го приеме, докато не чуеше тупкането на сърчицата им, а до това все още имаше няколко недели. — И да свирят музиканти. Ще научи как ви звучи гласа. Ще се научи и на четене и музика също тъй. Това помага и за други неща. Прави детето по-умно.
— Това ми го казвате всеки път, госпожо Даулиш — отвърна раздразнено Елейн. —
Мелфейн отново се разсмя и й смигна. Променливите й настроения ги приемаше, както приемаше дъжда и мълниите.
— Ще се изненадате колко жени не вярват, че бебето може да чува в утробата, но виждам разликата между тези, на които са им чели, и тези, на които не са. Имате ли нещо против да си кажем няколко думи с леля ми, преди да си ида, милейди? Донесох й пай и мехлем за ставите. — Есанде се изчерви. Е, след като лъжата й вече се разкри, щеше да приеме Цяра, иначе Елейн щеше да разбере защо се инати.
В края на обяда Елейн постави пред Биргит въпроса за намеренията на Люан и останалите. Обядът се оказа чудесен и тя го изяде с вълчи апетит. Мелфейн беше нахокала готвачките и прислужничките заради постната диета, на която я бяха държали. Днес имаше чудесно изпечена пъстърва, зелеви сарми, пълни с ронливо овче сирене, едър боб със зърна от пиния и вкусна ябълкова пита. Другата причина да е великолепен бе в това, че в нито едно от блюдата не се долавяше и най-малката миризма на развалено. За пиене им предложиха хубав черен чай с мента, което я накара да се стегне за миг, преди да съобрази, че е мента. Единственото, което Мелфейн бе забранила, беше вино, колкото и да е разредено. Самата Биргит дори се беше отказала да пие, колкото и да изглеждаше невъзможно това да повлияе на Елейн грез връзката. Елейн обаче се въздържа да го изтъкне. Биргит бездруго пиеше прекалено, за да затъпи болката си от загубата на Гайдал. Елейн я разбираше, макар и да не го одобряваше. Не можеше да си представи тя самата какво ще прави, ако Ранд загине.
— Не знам — отвърна Биргит, след като изгълта последното парче от ябълковата пита. — Мога само да предположа, че са дошли да те помолят да им помогнеш да се придвижат срещу Пограничниците. Единственото проклето нещо, което е сигурно, е, че не са дошли, за да ти предложат проклетата си подкрепа.
— И аз така предполагах. — Елейн обра с мокрия си пръст последните трошици сирене от чинията и ги лапна. Можеше да изяде два пъти повече от това, което й бяха сложили, но Мелфейн бе заявила изричното си намерение да ограничи наддаването й на тегло. Само толкова, колкото трябва, и нито грам повече. Сигурно една крава, ох-ранвана за пазара, се чувстваше точно така. — Освен ако не поискат Кемлин да им се предаде.
— Това си го има винаги — отвърна Биргит почти със смях. Връзката подсказа, че съвсем ней е до смях. — Но все пак имаме наблюдатели в кулите, а Джуланя и Керайле са се хванали на работа като
