преценка те бяха много по-склонни да направят нещо… безразсъдно. И най-вероятно гибелно. Клетвите ги сдържаха, но клетви, дадени по принуда, на жена, за която вече вярваха, че е мъртва. За Съвета, за повечето от Съвета, те вече бяха заковали знамето си на мачтата, бяха приели мястото си. Никоя от тях нямаше да скочи в дълбокото, преди да е много, ама много сигурна, че ще изплува.
Шатрата на Шериам беше твърде малка за онова, което беше сигурна, че ще завари, и тъмна при това, отбеляза Сюан мимоходом. Но много се съмняваше, че Шериам спи вътре. Тази на Морврин бе достатъчно голяма, за да спят удобно в нея четири, и щяха да спят, ако се намереше достатъчно място между всичките книги, които Кафявата бе успяла да събере по време на похода, но и тя беше тъмна. Третата възможност обаче я привлече и тя дръпна юздите на Нощянка точно пред нея.
Миреле си имаше две островърхи шатри: едната за самата нея, а другата за тримата й Стражници — тримата, за които благоволяваше да си признае — и нейната светеше ярко, сенките на жените вътре играеха по закърпените стени от зебло. Пред входа стояха трима мъже — изобщо не си приличаха, но неподвижността им ги отличаваше като Стражници. Сюан ги пренебрегна. За какво точно си говореха вътре? Уверена, че опитът ще е безплоден, тя запреде от Въздух със съвсем тънка струйка от Огън. Сплитът й докосна шатрата и удари в преграда срещу подслушване. Извърната навътре, разбира се, поради което — невидима за нея. Е, трябваше да пробва в случай, че са непредпазливи. Малко вероятно при тайните, които трябваше да пазят. Сенките по платнището застинаха. Значи бяха разбрали, че някоя е опитала. Измина останалата част от пътя зачудена какво ли си говорят. Щом слезе — е, поне успя да се смъкне почти без да падне — един от Стражници-те, Аринвар, на Шериам, кайриенец малко по-висок от нея, пристъпи да хване юздите и се поклони, но тя му махна пренебрежително с ръка, освободи сайдар и върза кобилата за една от летвите, издаваща се от дървената пътека, с възел, който щеше да задържи доста голяма лодка срещу бурен вятър и силно течение. Не с онези небрежни възли, които правеха всички, не ги обичаше тях. Можеше и да не обича ездата, но вържеше ли кон, искаше да си е на мястото, когато се върне. Веждите на Аринвар подскочиха, докато я гледаше как довършва възела, но нали нямаше той да плаща за проклетото животно, ако то се освободеше и се загубеше.
Само единият от другите двама Стражници беше на Миреле, Авар Хачами, салдеец с нос като орлов клюн и гъсти прошарени мустаци. След като й хвърли бегъл поглед и леко кимна, той продължи да шари с очи в нощта. Джори на Морврин, нисък, плешив и широк почти колкото висок, изобщо не я погледна. Очите му се взираха в тъмното, а ръката му беше на дръжката на дългия меч. За него разправяха, че бил един от най-добрите Стражници с меча. Къде ли бяха останалите? Не можеше да попита, разбира се, както и не можеше да попита кои са вътре — мъжете щяха да се стреснат, дори да се стъписат. Никой от тях не понечи да я спре. Е, значи нещата не бяха станали чак толкова лоши.
Вътре — двата мангала излъчваха аромат на рози и правеха въздуха почти топъл в сравнение с нощния хлад — завари почти всички, които се беше надявала да завари, и всички се извърнаха да видят кой влиза.
Миреле, седнала на грубия стол по копринен халат, обшит с червени и жълти цветя, със скръстени под гърдите ръце, бе придала на мургавото си лице такова спокойствие, че то само изтъкваше зноя в тъмните й очи. Светлината на Силата грееше около нея. Нали в края на краищата шатрата беше нейната — тя трябваше да е тази, която ще запреде тук преграда. Шериам, седнала в единия край на леглото на Миреле, се преструваше, че оправя полите си на сини ивици. Лицето й беше пламнало като косата й и пламна още повече, щом тя видя Сюан. Не носеше шарфа на Пазителката. Лош знак.
— Можех да се сетя, че ще си ти — каза хладно Карлиня. Никога не беше топла, но сега гривните, свършващи малко под раменете й, сияеха ледено като лицето й, бяло почти като роклята й. — Няма да позволя да се опитваш да подслушваш частните ми разговори, Сюан.
О, да. Мислеха си, че всичко е приключило.
Кръглоликата Морврин, която поне този път не изглеждаше толкова завеяна или сънена въпреки омачканата си вълнена пола, заобиколи масичката с лъскавия поднос с високата сребърна кана и петте сребърни чашки на него. Явно, че на никоя не й беше до чай — и петте чаши бяха сухи. Сивокосата Сестра бръкна в кесията си, извади костен гребен и го тикна в ръката на Сюан.
— Вятърът те е разрошил, жено. Оправи си косата, преди някой простак да те е взел за кръчмарска курветина вместо за Айез Седай и да рече да те подруса на коляното си.
— Егвийн и Леане са живи и са пленнички в Кулата — каза Сюан по-спокойно, отколкото се чувстваше. Кръчмарска курветина? Опипа косата си, разбра, че Морврин е права, и започна да реше сплъстените кичури. Ако държиш да те вземат на сериозно, не може да изглеждаш, все едно че си се въргаляла в някоя тъмна уличка. Бездруго вече си имаше доста трудности и щеше да си ги има още поне няколко години, преди отново да сложи ръце на Клетвената палка. — Егвийнговори с мен в сънищата ми. Успели са почти напълно да блокират пристаните, но са ги пленили. Къде са Беонин и Нисао? Някоя да иде да ги доведе. Няма два пъти да люспя една и съща риба.
Тъй. Ако си мислеха, че са се освободили от клетвите и от заповедите на Егвийн да й се подчиняват, това трябваше да им отвори очите. Само дето никоя не рипна да се подчини.
— Беонин пожела да си легне — каза бавно Морврин и изгледа Сюан. Много напрегнато. Остър ум се криеше зад това спокойно лице. — Твърде уморена беше за повече разговори. А Нисао защо да я каним при нас?
Това предизвика лекото намръщване на Миреле, която беше прия-телка на Нисао, но другите две кимнаха съгласни. Те, както и Бео-нин, смятаха Нисао за отделна от тях въпреки общите им клетви за вярност. Според Сюан тези жени така и не бяха престанали да вярват, че все още могат някак да насочват събитията, въпреки че рулят отдавна беше изтръгнат от ръцете им.
Шериам се надигна от нара, сякаш се канеше да хукне, но се оказа, че това няма нищо общо със заповедта на Сюан. Гневът се беше стопил, заменен от ликуващо нетърпение.
— Все едно, засега не ни трябват. „Пленнички“ значи, че са в дълбоките килии докато Съветът не се събере за съд. Можем да Отпътуваме там и да ги освободим, преди Елайда да е разбрала какво става. Миреле кимна, стана и посегна да развърже пояса на робата си.
— Според мен най-добре да оставим Стражниците си. Няма да ни трябват за това. — Привлече още от Извора, предвкусвайки сладостта му.
— Не! — каза рязко Сюан и примижа, понеже се оскуба с гребена. Понякога си мислеше дали да не си отреже косата като Карлиня, за удобство, но Гарет я беше поласкал, казали беше колко му харесвало как пада по раменете й. Светлина, и тук ли нямаше най-сетне да се отърве от този мъж? — Егвийн няма да я съдят и не е в килиите. Не пожела да ми каже къде я държат, освен че я пазят непрекъснато. И заповяда да няма никакви опити да я спасяваме, поне такива, в които да се месят Сестри.
Те я зяпнаха, стъписани и онемели. Всъщност и самата тя беше спорила с Егвийн по въпроса, ала без полза. Беше си заповед, дадена най-официално от самата Амирлин.
— Това, което казваш, е нелогично — най-сетне отрони Карлиня. Тонът й все още беше хладен, лицето й — невъзмутимо, но ръцете й ненужно оглаждаха извезаните й бели поли. — Ако пленим Елайда, ще я съдим и най-вероятно ще я усмирим. — Ако. Съмненията и страховете им още не се бяха уталожили. — Щом тя държи Егвийн, със сигурност ще направи същото. Не ми трябва Беонин да ми казва какво гласи законът в това отношение.
— Трябва да я спасим, каквото и да иска самата тя! — Тонът на Шериам бе толкова разпален, колкото на Карлиня беше леден, зелените й очи святкаха. Ръцете й се бяха свили в юмруци. — Тя не може да осъзнае опасността, в която е изпаднала. Сигурно е в шок. Не ти ли подсказа поне къде може да я държат?
— Не се опитвай да криеш нещо от нас, Сюан — каза твърдо Миреле. Очите й бяха пламнали и тя дръпна по-силно копринения пояс, за по-убедително. — Защо трябва да крие къде я държат?
— От страх от това, което предлагате с Шериам. — На третата сплъстица Сюан се предаде и хвърли гребена на масата. Не можеше да стои така и да се реши, и да очаква да й обърнат внимание. По-добре да си чорлава. — Пазят я, Миреле. Сестри. И няма да я предадат лесно. Ако се опитаме да я освободим, Айез Седай ще умрат от ръцете на Айез Седай, като ято сребруши в тръстиките. Веднъж се е случвал, но не бива да се случва повече, иначе ще загине цялата надежда Кула-та да се обедини мирно. Не можем да позволим да се случи отново. Тъй че спасяване няма да има. Колкото до това защо Елайда е решила да не я съди, не мога да кажа.
