— Кое да съм разбрал? — попита Мат.
Тя се изправи и намести перуката си. Не разбираше защо продължава да го носи това нещо. Черната й коса беше къса, но не по-къса, отколкото на Селусия.
— За подаръците при ухажване. Сред Кръвта, когато ухажваш някой по-висшестоящ от тебе, традиционният дар е нещо екзотично или рядко. Най-добре ако можеш да свържеш подаръка с любимо удоволствие на дарения, а е добре известно, че Върховната лейди обича коне. Добре е също така, че си признал, че не очакваш да й станеш равен. Не че ще свърши работа, нали разбираш. Представа нямам защо тя още е тук, след като спря да я пазиш, но не мога да повярвам, че наистина ще изрече думите. Когато тя се венчае, ще бъде за доброто на Империята, а не защото някой хаймана като теб й е подарил кон или я е накарал да се усмихне.
Мат скръцна със зъби, за да не изругае. Беше признал това? Нищо чудно, че проклетите зарове спряха. Тюон щеше да му позволи да го забрави, когато завали сняг на Слънцеднева. В това беше повече от сигурен.
Ако проклетата Лейлвин Безморска му даваше дребни поводи за скръб, то Айез Седай ги докарваха по- големи. Айез Седай с малки не се задоволяваха. Примирил се беше да ги гледа как се шляят из всяко село или градче, край което спираха, как разпитват и вършат Светлината само знае какво още. Никакъв избор нямаше, освен да се примири, нямаше как да ги спре. Твърдяха, че внимават — поне Теслин и Едесина го уверяваха в това, Джолайн само се сопваше, че е глупак да се притеснява — но и внимаващата Айез Седай все пак си беше жена, според това дали някой може да се сети каква е. Понеже не им стигаха пари за коприна, в Джурадор си бяха накупили топове вълна и шивачките се бяха потрудили здраво, колкото заради Айез Седай, толкова и заради парите от ковчежето на Мат, тъй че сега обикаляха облечени като богати търговки и точно толкова уверени в себе си, колкото всеки роден благородник. Никой нямаше да види и една от тях да извърви повече от пет крачки, без да разбере, че очаква светът да й отстъпи. Три такива жени, с пътуващо позорище при това, със сигурност щяха да предизвикат приказки. Добре поне, че Джолайн бе оставила пръстена си с Великата змия в кесията на колана. На другите две им ги бяха отнели сеанчанците. Ако я беше видял и пръстена да носи, Мат щеше да се разреве на глас.
Бившите сул-дам вече не му донасяха за дейностите им. Джолайн държеше Бетамин здраво в ръцете си. Едесина също си даваше уроците, но по някаква причина Джолайн смяташе Бетамин за свой личен проект. Изобщо не беше жестока, доколкото разбираше Мат, не и след ония шамари през лицето, но човек можеше да си помисли, че готви Бетамин за Кулата, а Бетамин отвръщаше с някакъв вид благодарност, ясно показващ, че е сменила обекта на предаността си. Колкото до Сета, русокосата бе толкова наплашена от Сестрите, че не смееше да ги дебне. Направо се разтрепери, когато Мат й го предложи. Колкото и да изглеждаше странно, Сета и Бетамин дотолкова бяха свикнали с начина, по който можещите да преливат сеанчански жени гледат на себе си, че наистина бяха повярвали, че Айез Седай не може да са много по- различни. Бяха опасни без нашийник, но с опасните кучета човек може да се справи, стига да знае как, а те бяха опитни точно с тази порода опасно куче. Сега вече знаеха, че Айез Седай не са никакви кучета. Бяха вълци. Вълчици де. Сета щеше да си намери друго място за спане, стига да беше възможно, а той научи от госпожа Анан, че сеанчанката си покривала очите с ръце всеки път щом Джолайн Или Едесина се захванели да учат Бетамин във фургона.
— Сигурна съм, че може да вижда сплитовете — каза Сетале. Мат бе готов да каже, че й завижда, само дето се съмняваше, че е способна Да завижда на когото и да било. — На път е да си го признае, иначе Нямаше да си покрива очите. Рано или късно ще се вразуми и ще поиска и нея да я учат, да знаеш. — Това май наистина го каза завистливо.
Него ако питаха, по-добре щеше да е Сета да се вразуми рано вместо късно. Още една ученичка щеше да остави на Айез Седай по-малко време да му създават грижи. Спреше ли позорището, не можеше да се обърне, без да види Джолайн или Едесина да надничат иззад някоя шатра или фургон към него. Обикновено лисичата глава изстиваше на гърдите му. Не можеше да докаже, че наистина преливат към него, но беше сигурен. Не беше сигурен обаче коя от двете е открила пролуката в защитата му, в смисъл че нещо хвърлено със Силата може да го удари, но вече почти не излизаше от шатрата си, без да го удари камък, а после и други неща, дъжд от парещи искри като от ковашки огън, щипещи искри, от които му настръхваше косата. Сигурен беше, че Джолайн е зад цялата тази работа. Ако не за друго, поне защото никога не виждаше Блерик или Фен да стоят зад нея да я пазят. И му се подсмихваше като котка, подсмихваща се на мишка.
Тъкмо бе решил да я спипа насаме — инак трябваше по цял ден да се крие от нея, — когато двете с Теслин вдигнаха толкова шумна свада, че Едесина изхвърча от варосания фургон почти толкова бързо, колкото Бетамин и Сета, а двете излетяха навън, спряха се и зяпнаха фургона. Жълтата сестра продължи да си реши дългата черна коса, като я повдигаше с една ръка и бавно прокарваше дървения гребен с другата. Като видя Мат, му се усмихна, без да спира движенията с гребена. Медальонът изстина и виковете отвътре прекъснаха като срязани с нож.
Така и не разбра какво си казаха зад изтъкания със Силата щит. Теслин уж донякъде беше благосклонна към него, но когато я попита, му отвърна с една от мълчаливо-многозначителните си физиономии. Беше си айезседайска работа, а не негова. Каквото и да се беше разиграло вътре обаче, спряха и камъните, и искрите. Той пробва да благодари на Теслин, но пред нея тези номера не минаваха.
— За каквото не се приказва, не се приказва — твърдо заяви тя. — И ще е добре да научиш този урок, ако ще си със Сестри около тебе, а мисля, че животът ти е свързан с Айез Седай. Вече, ако не е бил досега. — Най-проклетото нещо, което можа да му каже.
Дума не каза за тер-анреала, но не можеше да се каже същото за Джолайн и Едесина, дори след свадата. Всеки ден се опитваха да го изнудят да им го даде, като Едесина го притискаше сама, а Джолайн с двамата си Стражници, които му ръмжаха иззад раменете й. Тер-ангреалът по право бил собственост на Бялата кула. Тер-ангреалът потенциално бил опасен, твърде опасен, за да се остави в ръцете на непосветен човек. Никоя от двете не уточняваше точно за мъжки ръце, но Джолайн почти се доближаваше до това. Мат започна да се притеснява, че Зелената просто ще накара Блерик и Фен да му го вземат. Тия двамата продължаваха да подозират, че е замесен в онова, което й се беше случило, и мрачните погледи, които му хвърляха, говореха, че само търсят повод да го набият като тъпан.
— Това би било кражба — заяви му с поучителен тон госпожа Анан, като придърпа наметалото около себе си. Слънчевата светлина бе започнала да гасне и вечерната хладина се усилваше. Стояха до фургона на Тюон и той се надяваше да влезе навреме, че да го нахранят. Ноал и Олвер вече бяха вътре. Сетале явно се канеше да навести Айез Седай, нещо, което правеше често. — Законът на Кулата е съвсем изричен за това. Възможно е да възникне сериозен… спор… дали трябва да ти се върне — според мен в края на краищата това едва ли ще стане, — но все едно, Джолайн ще я очаква много сурово наказание.
— Може пък да си мисли, че наказанието си заслужава — измърмори той, а стомахът му изръмжа. Яхнията от сипки и пърженият лук, които Лопин толкова гордо бе поднесъл за обяд, се оказаха на разваляне за огромна покруса на тайренеца, тъй че Мат не беше слагал нищо в устата си освен комата хляб на закуска. — Страшно много неща знаеш за Бялата кула.
— Това, което знам, лорд Мат, е, че вие направихте почти всички грешни стъпки, които човек може да направи с Айез Седай, само дето не сте се опитали още да убиете някоя. Причината, поради която преди всичко дойдох с вас, вместо да тръгна с мъжа си, половината причина все още да съм тук, е да се опитам да ви предпазя да не направите твърде много грешни стъпки. Честно казано, не знам защо трябва Да ме интересува, но ме интересува, и толкова. Ако се бяхте оставили Да ви напътствам, сега нямаше да си имате неприятности с тях. Не знам колко мога да оправя нещата тепърва, но все още съм готова да се опитам.
Мат поклати глава. Имаше само два начина човек да се оправи с Айез Седай, без да го опърлят — да се остави да го газят или да стои настрана от тях. Първото нямаше да го направи, а второто не можеше, така че трябваше да намери трети начин, а се съмняваше, че той може да дойде от съветите на Сетале. Женският съвет по отношение на Айез Седай се свеждаше общо взето до това да тръгнеш по първия път, макар никога да не го казваха точно така. Говореха за „приспособяване“, но никога не се очакваше да се приспособят Айез Седай.
— Половината причина? А коя е другата поло… — Изпъшка, все едно че го удариха в корема. — Тюон? Смяташ, че не може да ми се вярва с Тюон?
