— Чай? Че какво му е лошото на чая?
— Често от тоя чай на жената й омекват коленете и тогава сул-дам идват и я окаишват. Но не това е най-лошото. Търсят под дърво и камък една слабичка смугла млада сеанчанка.
— Е, много ясно, че ще я търсят. Да не би да очакваше, че няма? Това решава най-големия ми проблем, Том. Като се приближим, може да зарежем трупата и да хванем през гората. Тюон и Селусия може да продължат с Лука. Лука ще се зарадва да е героят, върнал им Щерката на Деветте луни.
Том поклати глава и се намръщи.
— Те търсят натрапничка, Мат. Някоя, която претендира, че е Щерката на Деветте луни. Само дето описанието съвпада съвсем точно. Не го приказват открито, но винаги се намират хора, дето пият много и винаги говорят много. Канят се да я убият веднага щом я намерят. Нещо там за позорното петно, което била лепнала.
— Светлина! — изпъшка Мат. — Как е възможно това, Том? Генералът, който командва тази армия, трябва да е виждал лицето й, нали? А и други офицери също. Трябва да има благородници, които я познават.
— И да има, едва ли ще й свърши много работа. И последният редник ще й среже гърлото или ще й пръсне главата веднага щом я намерят. Това го засякох от трима различни търговци, Мат. Дори и тримата да грешат, склонен ли си да рискуваш?
Мат не беше склонен и почнаха да го обмислят над чашите с вино. Не че пиеха много. Том рядко слагаше вече глътка в устата си въпреки всичките си обикаляния по ханове и кръчми, а Мат искаше да му е бистра главата.
— Лука ще изпищи на умряло, ако му поискаме достатъчно коне за всички, колкото и да му платим — каза Том. — А и товарни ще трябват за провизии, ако ще хващаме през горите.
— Тогава ще почна да купувам, Том. Докато дойде време да тръгваме, ще имаме толкова, колкото ни трябват. Бас държа, че още тук може да се намерят няколко добри животни. Ванин има добро око. Не се притеснявай. Ще се погрижа да плаща за тях. — Том кимна неуверено. Още не беше сигурен колко се е променил Ванин.
— Алудра идва с нас? — възкликна изненадано след малко белокосият мъж. — Тя ще иска да си вземе всичките си джунджурии. Това значи още товарни коне.
— Имаме време, Том. До границата с Муранди все още е далече. Мисля да хванем на север в Андор, или на изток, ако Ванин знае път през планините. По-добре на изток.
Какъвто и път да знаеше Ванин, щеше да е контрабандистки маршрут, за бягство на конекрадци. По такова нещо вероятността от неприятни срещи щеше да е много по-малка. В Алтара сеанчанците можеше да са почти навсякъде, а пътят на север щеше да ги отведе по-близо до тамошната армия, отколкото му харесваше.
Тюон и Селусия се появиха от дъното на гостилницата и той стана и взе наметалото на Тюон от стола. Том също стана и вдигна наметалото на Селусия.
— Тръгваме — заяви Мат и понечи да й го заметне на раменете, но Селусия го дръпна рязко от ръцете му.
— Още не съм видяла и един бой — възрази Тюон високо. Доста хора се обърнаха и я зяпнаха, търговци и слугини.
— Ще ти обясня навън — рече й той тихо. — По-далече от наострени уши.
Тюон го зяпна безизразно. Знаеше, че е корава, но беше толкова мъничка, като кукла, тъй че не бе трудно да повярва човек, че лесно ще се счупи, ако се държиш с нея грубо. Щеше да направи всичко, за да не се окаже в опасност и да не се счупи. Каквото и да струваше. Най-сетне тя кимна и остави Селусия да нагласи синьото наметало на раменете й. Том се опита да направи същото снаметалото на русокоса-та, но тя му го дръпна и си го наметна сама. Мат не помнеше да е давала на някой да й помага с наметалото.
Кривата уличка бе пуста. Дръгливо псе ги изгледа накриво, при-тича и се скри зад близкия ъгъл. Мат почти толкова бързо тръгна в обратната посока, като обясняваше вървешком. Ако бе очаквал стъписване или неверие, щеше да се разочарова.
— Може да е Раваши или Чимал — промълви замислено женичката До него, все едно че пращането на цяла сеанчанска армия да я убие беше някаква досадна дреболия. — Двете ми най-близки по възраст сестри. Аурана е много малка, само на осем. Макар че ще й дадеш четиринайсет, ако я видиш. Чимал не е много амбициозна, но Раваши винаги е смятала, че трябва да бъде избрана, защото е по-голяма. Като нищо може да е пратила хора да пуснат слухове, ако изчезна за малко, Всъщност доста умно от нейна страна. Стига да е тя. — Говореше толкова спокойно, все едно се чудеше дали ще вали.
— Този заговор можеше да се прекрати лесно, ако Върховната лей-ди си беше в Тарасинския палат, където й е мястото — каза Селусия и спокойствието на Тюон изчезна.
О, лицето й си остана спокойно като на палач, но пръстите й зашаваха толкова свирепо, че още малко и щяха да захвърчат искри. Селусия пребледня, сви се и се смъкна на колене. Пръстите й направиха кратък жест и замряха, а Тюон отпусна ръце, без да откъсва очи от забрадената русокоса глава. Дишаше тежко. След миг се наведе, вдигна Селусия и й каза нещо късичко на езика на пръстите. Селусия отвърна мълчаливо, Тюон повтори жеста и накрая двете се усмихнаха треперливо. Със сълзи в очите. Сълзи!
— Ще ми кажеш ли това пък какво беше? — настоя Мат, но двете само го изгледаха.
— Какви са ти плановете, Играчко? — най-сетне попита Тюон.
— Никакъв Ебу Дар, ако това си мислиш, Миличко. Ако са наредили на една армия да те убие, сигурно са го наредили на всички, пък и оттук до Ебу Дар има много войници. Но не се тревожи. Все ще измисля начин да те върна жива и здрава.
— Ти винаги… — Погледът й мина покрай него, очите й се разшириха и Мат се обърна. И видя седем- осем войници на ъгъла. С извадени мечове. Идваха към тях.
— Бягай, Тюон! — извика той и се обърна към нападателите. — Том, отведи я оттук!
В двете му ръце от ръкавите се спуснаха два ножа и той ги хвърли почти едновременно. Левият порази първия нападател — побелял тип — в окото, десният прониза втория — мършав — в гърлото. Паднаха, все едно че костите им се бяха стопили, но докато мечовете им издрънча-ваха по калдъръма, Мат вече бе извадил други два ножа от ботушите си и тичаше срещу останалите.
Изненада ги с това, че толкова бързо бе свалил двама и нападаше, вместо да се опита да избяга. Приближаваше се бързо, а те се бутаха в тясната улица и загубиха повечето предимство с мечовете срещу ножовете му. Не цялото, за жалост. Оръжията му можеха да отклонят меч, но той си правеше труда да отбива само когато някой замахнеше, за да забие. Много скоро хубаво го бяха понарязали — през ребрата, в лявото бедро и отдясно на челюстта, срез, който можеше да разпори гърлото му, ако не се беше дръпнал навреме. Но опиташе ли се да побегне, щяха да го посекат отзад. Жив и целият в кръв бе по-добре от мъртъв.
Ръцете му се движеха бързо, в къси, почти деликатни движения. Перченето щеше да го убие. Един от ножовете се хлъзна в сърцето на дебелака пред него и се измъкна, преди коленете му да почнат да омекват. Сряза в лакътя един мъж с тяло на ковач, а той изтърва меча и посегна непохватно с лявата си ръка към ножа на колана си. Мат го заряза — вече се олюляваше от загубата на кръв, преди ножът му да излезе от канията. Един с квадратна мутра изохка, щом ножът на Мат го перна отстрани по врата; притисна раната си с ръка, но успя да отстъпи само две крачки, преди да падне. Докато едни издъхваха, за другите се отваряше повече място, но Мат се движеше все по-бързо, измести се тъй, че падащият го прикри от меча на другия, докато ножът му се мушваше под замахващото острие на трети. Светът вече бяха ножовете в ръцете му и бутащите се един в друг мъже, които се опитваха да го убият; ножовете му търсеха местата, откъдето щеше да кърви най-силно. Някои от древните му спомени идеха от мъже, които изобщо не си бяха поплювали.
И тогава, чудо на чудесата, целият плувнал в кръв, но толкова разгорещен, че още не усещаше болката напълно, Мат се озова срещу последния си противник, когото досега не бе забелязал. Всъщност про- тивничка. Беше млада и стройна, в дрипава рокля, и можеше да мине за хубава, ако лицето й беше чисто и не се беше озъбила в освирепяла гримаса. Камата, която премяташе от ръка в ръка, беше дълга цели две педи.
— Не може да се надяваш да свършиш сама онова, което всички заедно не успяха — каза й той. — Бягай. Ще те оставя да избягаш без оръжие.
Тя изсъска като побесняла котка, хвърли се към него и засече и замушка дивашки. Той само се
