— Благонадежден мъж — каза Норик, щом стражът излезе. — Африм Хансард. Служи вярно на майка ви и знае да си държи устата затворена.
— А веригите? — попита Елейн.
— Това е Самвил Харк, милейди — отвърна Норик и изгледа мъжа с любопитство, все едно бе някое рядко и странно животно. — Забележително надарен крадец на кесии. Стражите успяха да го хванат самозащото друг един пакостник… хм… го издаде, за да намали присъдата си за трети обир с насилие. Всеки успял да се измъква толкова дълго като господин Харк, според мен трябва да успее в задачата, която съмнамислил за него.
— Ама аз съм невинен, милейди. — Харк се почука по челото — веригите му издрънчаха — и се усмихна подкупващо. Заговори много бързо. — Всичко е лъжа и случайности, тъй де. Добър поданик на кралицата съм аз, ами да. По време на бунтовете носех майчините ви цветове, милейди. Не че се забърках в тях де, писар съм, когат’ имам работа, ама сега нямам. Но цветовете ги носех на шапката си, пред очите на всички, да.
По връзката с Биргит протече съмнение.
— Жилището на господин Харк е пълно със сандъци с изрядно срязани кесии — продължи Първият чиновник. — Хиляди са, милейди. Буквално хиляди. Предполагам, съжалява, че си е пазил… трофеите. Повечето крадци на кесии са достатъчнто разумни да ги хвърлят при първа възможност.
— Ма аз си ги събирам, като видя някоя, милейди. — Харк разпери ръце, колкото му позволяваха веригите, самата картинка на уязвена невинност. — Може и глупаво да е било, но така и не разбрах какво ще ми навреди. Само за забавление, милейди.
Госпожа Харфор изсумтя с явно неодобрение, а Харк си придаде още по-обидена физиономия.
— Жилището му също така било пълно с монети на стойност над сто и двайсет златни корони, скрити под дюшемето, в дупки в стените, в мертеците, навсякъде. Оправданието му — повиши глас Нори, щом Харк отново отвори уста, — е, че не вярвал на банкери. Твърди, че парите му били наследство от стара леля в Четирите кралства. Лично аз обаче много се съмнявам, че съдиите в Четирите кралства са регистрирали такова наследство. Съдията на неговото дело твърди; че се изненадал, като разбрал, че наследствата се регистрират. — Усмивката на Харк поувяхна, щом му го напомниха. — Твърди, че работел за Вилбим Семс, търговец, до смъртта на Семс преди няколко месеца, но дъщерята на господин Семс продължава работата му и нито тя, нито някой от другите писари не са чували за никакъв Самвил Харк.
— Щото ме мразят, милейди — заговори обидено Харк. Ръцете му стиснаха веригите. — Щото събирах доказателства как краднеха от добрия господар — собствената му дъщеря, аха! — ама той умря, преди да му кажа, и ме изхвърлиха на улицата без един петак. Изгориха к вото бях събрал, изядох пердаха и ме изпъдиха.
Елейн се потупа замислено по брадичката.
— Писар, казвате. Повечето писари говорят по-добре от вас, господин Харк, но ще ви предоставя възможност да докажете твърдението си. Господин Нори, бихте ли поръчали да донесат писалищна дъска?
Нори се усмихна. Как успяваше този човек да докара усмивката си толкова суха?
— Не е нужно, милейди. Съдията по делото се сети за същото.
За първи път, откакто го помнеше, извади лист хартия от папката, която стискаше до гърдите си. Само дето тромпети не засвириха триумфално! Усмивката на Харк увяхна, а очите му проследиха листа от ръката на Нори до нейната. Беше нужен само един поглед. По-малко от половината от листа бе покрита с няколко неравни реда с грубо надраскани криви букви. Само няколко думи бяха четливи, и то едва-едва.
— Не бих казала, че това е почерк на писар — промърмори тя и върна листа на Нори, като се постара да изглежда строга. Беше гледала как майка й раздава правосъдие. Мургейз беше способна да си придаде неумолимост. — Господин Харк, опасявам се, че ще седите в килия, докато се допитат до съдиите в Четирите кралства, а скоро следтова ще бъдете обесен. — Устните на Харк се сгърчиха и той опипа гърлото си, сякаш вече усещаше клупа. — Освен ако не се съгласите да ми проследите едно лице, разбира се. Опасен човек, който не обича да го следят. Ако успеете да ми кажете къде ходи този човек нощем, вместо бесилката ще бъдете прогонен в Бейрлон. С изричния съвет да си намерите друго средство за препитание. Управителят ще бъде уведомен за вас.
Харк изведнъж се усмихна.
— Ама разбира се, милейди. Невинен съм, но разбирам, че нещата изглеждат зле за мен, мда. Ще проследя всеки, който поискате. Бях поданик на майка ви, тъй де. Затуй съм и ваш човек сега. Верен съм, милейди, верен. Колкото и да страдам за това.
Биргит изсумтя презрително.
— Биргит, погрижи се господин Харк да види лицето на Мелар. Без да видят него. — Беше незабележим, но нямаше смисъл да се рискува. — След това го пуснете. — Харк беше готов да заподскача, въпреки железните пранги. — Но първо… виждате ли това, господин Харк? — Вдигна дясната си ръка, за да му покаже пръстена с Великата змия. — Вероятно сте чували, че съм Айез Седай. — Силата все още бе у нея и да запреде Дух бе съвсем леко. — Вярно е. — Сплитът, който положи на токата на колана на Харк, на ботушите, палтото и брича му, беше донякъде сходен с този на стражническата връзка, но съвсем не толкова сложен. За няколко недели, най-много за месец-два, щеше да се заличи от дрехите и ботушите му, но металът щеше да задържи „откривач“ завинаги. — Поставих ви сплит, господин Харк. Вече можем да ви намерим където и да сте. — Всъщност само тя можеше да го намери — Откривачът беше настроен към онази, която го е сплела — но нямаше смисъл да му го казва. — Просто за да сме сигурни, че наистина сте верен.
Усмивката на Харк замръзна, на челото му изби пот, а когато Биргит отиде до вратата, повика Хансард и му нареди да го изведе и да го пази от любопитни погледи, Харк се олюля и щеше да падне, ако плещестият страж не го беше задържал.
— Боя се, че току-що осигурих на Мелар шестата му жертва — измърмори Елейн. — Струва ми се негоден да проследи собствената си сянка, без да се спъне в ботушите си. — Не съжаляваше чак толкова за смъртта на Харк. Той бездруго щеше да увисне на бесилото. — Искам ги тези, които вкараха проклетника в двореца ми. Толкова ги искам, че зъбобол ще хвана! — Дворецът гъмжеше от шпиони — Рийни беше разкрила над дузина, освен Скелит, макар да си вярваше, че това са всички — но независимо дали Мелар бе пратен, за да я шпионира, или да улесни отвличането й, той беше по-опасен от другите. За да се докопа до мястото си в двореца, бе уговорил смъртта на други хора или ги беше убил лично. Това, че тези хора бяха замислили да убият нея, не променяше нещата. Убийството си беше убийство.
— Доверете ми се, милейди — рече Нори и се почеса с пръст по дългия нос. — Крадците на кесии са… хм… ловки по природа, но рядко оцеляват задълго. Рано или късно посягат на някой по-бърз от тях, който не чака за стражата. — Мушна с ръка във въздуха. — А Харк е оцелял поне двайсет години. Много от кесиите в… хм… колекцията му бяха извезани с благодарствени молитви за края на Айилска-та война. Доста бързо излязоха от мода, доколкото помня.
Биргит седна на облегалката на съседния стол, скръсти ръце и изсумтя:
— Мога да арестувам Мелар и да го подложа на разпит. Тогава Харк няма да ти трябва.
— Лоша шега, милейди, ако позволите — намеси се твърдо госпожа Харфор, а господин Нори добави:
— Това би било… хм… против закона, милейди.
Биргит скочи; връзката се изпълни с гняв.
— Кръв и кървава пепел! Знаем, че този човек е прогнил като вмирисана риба!
— Не. — Елейн въздъхна, мъчеше се да преодолее собствения си гняв. — Имаме подозрения, но не и доказателство. Онези петимата наистина може да са паднали от ръцете на улични разбойници. Законът е съвсем изричен кога някой може да се подложи на разпит, а подозренията не са достатъчно основание. Нужно е стабилно доказателство. Майка ми често казваше: „Кралицата трябва да се подчинява на закона, иначе няма закон“. Няма и да помисля да наруша закона. — По връзката протече нещо… упорито и тя изгледа твърдо Биргит. — Нито ти. Разбираш ли ме, Биргит Трахелион? Ти също няма да го нарушиш.
За нейна изненада, инатът се задържа само няколко мига и се смени с огорчение.
— Просто предложих — промълви унило Биргит.
Елейн тъкмо се чудеше как го бе постигнала това и как да го направи пак — понякога в ума на Биргит
