Когато Сарийн влезе в дневната, там бяха само Койрен и Ериан. Пиеха чай. И един слуга в ъгъла, който чакаше да им долее, разбира се. Сарийн му даде знак да излезе.
— Виж, Берелайн може да се окаже костелив орех — каза тя, след като вратата се затвори. — Не знам дали ябълката или камшикът ще свърши по-добра работа при нея. Утре трябва да се видя с Араком, нали така, но ми се струва, че с Берелайн ще трябва повече време.
— Ябълка или камшик — отвърна рязко Ериан. — Каквото е нужно. — Лицето й приличаше на бял мрамор, обкръжен от гарванови криле. Тайният порок на Сарийн беше поезията, въпреки че никога нямаше да допусне някой да разбере, че се интересува от нещо толкова… емоционално. Щеше да умре от срам, ако Виталиен, Стражникът й, откриеше, че е писала стихове, в които го сравнява с леопард и с какви ли не още изящни, мощни и страшни животни.
— Я се стегни, Ериан — каза Койрен. — Това, което всъщност безпокои Сарийн, е един слух, който е чула Галина. Слух, че една Зелена сестра била в Тийр с младия Ранд ал-Тор и че сега е тук, в Кайриен. — Тя винаги го наричаше „младия Ранд ал-Тор“, сякаш за да напомни, че той е млад, и поради това — неопитен.
— Моарейн, а сега и Зелена — отрони замислено Сарийн. Това наистина можеше да означава неприятности. Елайда настояваше, че Моарейн и Сюан са действали сами, оставяйки ал-Тор на свобода без надзор, но дори само още една Айез Седай да беше замесена, това можеше да означава, че са замесени и други, а тази нишка можеше да доведе до някои, навярно мнозина, от онези, които бяха избягали от Кулата, когато свалиха Сюан. — Все пак това е само слух.
— А може би не — каза Галина от вратата — тъкмо влизаше. — Още ли не сте чули? Някоя е преливала към нас тази сутрин. С каква цел, не мога да кажа, но приблизително можем да си го представим, струва ми се.
Мънистата, сплетени в тънките черни плитчици на Сарийн нежно изтракаха, щом тя поклати глава.
— Това още не доказва, че има Зелена, Галина. Дори не е доказателство за Айез Седай. Чувала съм, че някои айилки можели да преливат, онези, Мъдрите, както ги наричат те. Може и да е някоя нещастница, изгонена от Кулата, защото не е могла да мине изпита за Посветена.
Галина се усмихна — резка от бели зъбки сред тъмноока строгост.
— Мисля, че е доказателство за Моарейн. Чувала съм, че си има някаква хитринка за подслушване, а и не вярвам много на тази приказка, че е мъртва, твърде удобна е и твърде смътна, след като никой не е видял тялото и никой не може да опише подробностите.
Това също тревожеше Сарийн. Отчасти защото Моарейн й беше харесвала — двете бяха приятелки като новачки и Посветени, въпреки че Моарейн я водеше с една година, и това тяхно приятелство се беше запазило през няколкото им срещи в последвалите години — и отчасти защото версията наистина беше твърде смътна и твърде удобна за прикритие — Моарейн изчезнала, загинала по-точно, тъкмо когато над главата й е надвиснала заповед за задържане. Моарейн беше напълно способна да фалшифицира собствената си смърт при такива обстоятелства.
— Значи ти вярваш, че си имаме работа както с Моарейн, така и с една Зелена, чието име не знаем? Все пак това е само голо разсъждение, Галина.
— Това, което вярвам — каза Галина, — е, че въпросната Зелена е Моарейн. Какъв по-добър начин да се укрие от този да умре и после отново да се появи като някоя друга или от друга Аджа? Чух дори, че тази Зелена била ниска. Всички знаем, че Моарейн далеч не може да бъде наречена висока жена.
Сарийн се слиса. Моарейн? Да заяви, че е от друга Аджа, не нейната? Едва ли. Сарийн никога не се беше омъжвала — нелогично беше да повярва, че двама души могат да останат съвместими за цял живот — но единственото, което можеше да сравни с това, беше да преспиш с мъжа на друга жена. Все пак това, което я зашемети, беше самото обвинение, не възможността да е вярно. Тъкмо се канеше да им напомни, че на света има и други ниски жени, когато Койрен каза:
— Сарийн, време е отново да си поемеш реда. Трябва да сме подготвени, каквото и да се случи.
— Това не ми харесва — каза твърдо Ериан. — Все едно че се подготвяме за поражение.
— Въпрос на логика — каза Сарийн. — Когато разделиш времето на най-малките му възможни отрязъци, не е възможно да предвидиш със сигурност какво ще се случи между единия отрязък и другия. След като преследването на ал-Тор до Кемлин може да означава, че когато пристигнем там, той може да се окаже тук, оставаме тук със същата сигурност, че в някой момент той ще се върне, при все че това може да се случи утре или след месец. Всяко отделно събитие през всеки час от това чакане, или всяко съчетание от събития би могло да ни остави без алтернатива. Така че подготовката е напълно логична.
— Много точно обяснение — отвърна кисело Ериан. Тя нямаше усет за логиката; понякога на Сарийн й се струваше, че красивите жени изобщо нямат такъв, въпреки че в тази връзка тя самата не можеше да долови никаква логика.
— Имаме толкова време, колкото ни е нужно — заяви Койрен. — Белдеин пристигна днес и нае стая край реката, но Маям се бави вече втори ден. Трябва да внимаваме и това ни дава време.
— Все пак не обичам да се подготвям за поражение — промърмори Ериан.
— Няма да сметна това време за прахосано — каза Галина, — ако успеем да изправим Моарейн на съд. Толкова дълго сме чакали. Пък и с ал-Тор не бива да се бърза.
Сарийн въздъхна. Това, което вършеха, го вършеха много добре, но не можеше да го разбере; на всичките им липсваше и капка логика.
След като се прибра на горния етаж в покоите си, тя седна пред студената камина и започна да прелива. Възможно ли беше Ранд ал-Тор наистина да е преоткрил как се Пътува? Изглеждаше повече от невероятно, и все пак беше единственото обяснение. Що за човек беше той? Но това щеше да разбере след като го срещнеше, не и преди. Изпълнена със сайдар почти до точката, в която сладостта се превръщаше в болка, тя започна да преповтаря упражнения за новачки. Работа като всяка друга. Подготовката беше само въпрос на логика.
Глава 26
Свързващи линии
Тътен премина по ниските, покрити с кафява трева хълмове, макар на небето да нямаше и един облак. Спрял на едно от билата, Ранд стисна юздите и Драконовия скиптър и зачака. Тътенът прииждаше. Трудно му беше да не се обръща постоянно през рамо — на юг, към Аланна. Тази сутрин петата й беше отекла и си беше одраскала ръката, и освен това беше ядосана. Как и защо, той нямаше никаква представа; нямаше представа дори как може да е толкова сигурен. Тътенът нарасна.
Салдейската конница се появи на следващото възвишение, по трима в редица в убийствен галоп, в дълга прииждаща змия, надолу по склона и в широката седловина между хълмовете. Девет хиляди мъже — наистина много дълга змия. В подножието на склона те се разделиха, като централната колона продължи напред, докато останалите свърнаха наляво и надясно, и всяка колона на свой ред продължи да се разделя и разделя, докато не продължиха да препускат напред по стотни, като показваха какви ли не номера на ездаческото изкуство.
Ранд смуши Джейде-ен и пое към тях. Обкръжаващите го айилци го последваха. Тази сутрин мъжете бяха Планинските танцьори, Хама Н’доре, повечето от половината носеха на челата си превръзката на сисвай-аман. Калдин, посивял и сбръчкан, се беше постарал да убеди Ранд да разреши да доведе повече от двадесет при толкова много въоръжени влагоземци наоколо; никой от айилците не си губеше времето с презрителни погледи към меча на бедрото на Ранд. Нандера по-скоро следеше с поглед около двестате жени, точещи се след конницата; тя, изглежда, виждаше по-голяма заплаха в салдейските дами и командирски жени, отколкото във войниците, и тъй като познаваше някои салдейски жени, Ранд не беше готов да спори. Сюлин сигурно щеше да се съгласи. Той се сети, че не беше виждал Сюлин от… Откакто се бяха върнали от Шадар Логот. Осем дни. Дали не беше направил нещо, което да я обиди?
Но сега не му беше времето да се тревожи за Сюлин и за джи-е-тох. Той заобиколи долината, докато не стигна на билото, където салдейците най-напред се появиха пред очите му. Самият Башийр обикаляше на коня си малко по-надолу, като оглеждаше ту една група, препускаща в строен ред долу, ту друга.
За миг Ранд сграбчи сайдин и почти веднага го пусна. С увеличеното си зрение не му беше трудно да отличи двата бели камъка, поставени в подножието на склона, точно където самият Башийр ги беше поставил снощи, на четири крачки един от друг. С малко късмет, никой друг нямаше да ги види. И никой
