Върна се на мястото, където беше паднал от коня, и вдигна Драконовия скиптър. Късото парче от копие с пискюла му се стори тежко. Яхна Джейде-ен и каза:
— Тук направих каквото можах. — И смуши коня.
И да не можеше да изпревари паметта си, айилците поне изпревари. Поне за малко. Вече бе подал юздите на Джейде-ен на един от конярите и беше влязъл в палата, когато Нандера и Калдин го настигнаха, с около две трети от Девите и Планинските танцьори. Калдин изглеждаше кисел и раздразнен. А очите на Нандера направо пламтяха.
Преди да е успяла да го заговори, към него пристъпи госпожа Харфор, Първата слугиня, и каза високо:
— Милорд Дракон. Пристигна молба за аудиенция с вас от Надзорницата на вълните на клана Кателар от Ата-ан Миере.
— Морския народ? — каза той. — Те пък какво искат?
Рийни Харфор го изгледа търпеливо, мъчейки се да намери повод за снизхождение. Явно й беше трудно.
— Не мога да знам.
И да знаеше нещо Моарейн за Морския народ, не го беше включила в обучението му, но ако се съдеше по поведението на Рийни, Надзорницата на вълните беше важна особа. Титлата й определено звучеше важно. Това предполагаше Великата зала. Не беше влизал там, откакто се бе завърнал от Кайриен. Не че имаше някаква причина да избягва тронната зала — просто не му се беше налагало да ходи там.
— Привечер — каза той бавно. — Предайте й, че ще я приема преди залез. Предоставихте ли й добри покои? Както и за свитата й? — Съмняваше се, че особа с такава висока титла ще пътува сама.
— Тя ги отказа. Наели са стаи в „Топката и обръча“. — Устните на Първата слугиня леко се присвиха: явно беше, че колкото и висопоставена да е една Надзорница на вълните, в очите на Рийни Харфор това не е редно. — Бяха много изтощени от пътя, едва стояха на краката си. Дойдоха на коне, не с каляска, а не мисля, че са свикнали да яздят. — Тя примигна, като че ля изненадана от себе си, че си е позволила да развърже толкова езика си, а после си възвърна сдържаността и продължи: — Още едно лице иска да се срещне с вас, милорд Дракон. — В тона й се долови нотка на неприязън. — Лейди Еления.
Ранд едва се сдържа да не направи гримаса. Не се съмняваше, че Еления си е приготвила поредната лекция за правата си върху Слънчевия трон. Нямаше да е трудно да й бъде отказано. Все пак той наистина трябваше да понаучи нещо за историята на Андор, а никой друг подръка не я знаеше повече от Еления Саранд.
— Пратете я в покоите ми, моля.
— Вие наистина ли държите щерката-наследница да получи трона? — Тонът на Рийни не беше груб, но цялата й сдържаност се беше стопила. Лицето й не се промени, но Ранд беше сигурен, че при един грешен отговор ще изреве с цяло гърло: „За Елейн и Белия лъв“ и ще се опита да го халоса.
— Държа — въздъхна той. — Лъвският трон принадлежи на Елейн. В името на Светлината и на надеждата ми за прерождение, истина е.
Рийни го изгледа мълчаливо, а после се поклони и каза:
— Ще я изпратя при вас, милорд Дракон. — И се обърна и тръгна да излиза.
— Един изкусен враг — изрече разгорещено Калдин преди Рийни да е изминала и пет крачки — ще ти устрои слаба засада, през която да можеш да пробиеш. Та самоуверен от това, че си преодолял заплахата, да охлабиш охраната и да се натъкнеш на втората, по-силна засада.
Веднага след него Нандера промълви с леден глас:
— Младежите може да са самонадеяни, младежите може да са прибързани, младежите може да са глупци, но Кар-а-карн не може да си позволи да се държи като младеж.
Ранд ги изгледа и отвърна само:
— Сега отново сме в палата. Изберете си двамата. — Не го изненада много, че избраха себе си, и изобщо не го изненада, че го последваха тутакси, загърнати в гробно мълчание.
Пред вратата на покоите си им каза да пуснат вътре Еления, когато дойде, и ги остави в коридора. Вътре го чакаше приготвен сливов пунш в кана със сребърен обков, но той не го докосна.
Почукване по вратата възвести появата на Еления — бе облечена в рокля, извезана със златни рози. На всяка друга жена това щяха да са просто рози; на дрехата на Еления те означаваха Короната на розата.
— Милорд Дракон е твърде милостив да ме приеме.
— Искам да те попитам нещо за андорската история — каза Ранд. — Искаш ли сливов пунш?
Очите на Еления се разшириха от възторг. Несъмнено беше обмислила как да насочи Ранд точно към тази тема, за да може да предяви претенциите си, а ето че той сам я предложи. На лисичето й лице изгря усмивка.
— Позволете ми честта сама да налея на милорд Дракона! — отвърна тя и изприпка към масата, без да дочака да й махне снизходително с ръка. Толкова беше доволна от обрата на събитията, че той почти очакваше да го бутне на стола и да го накара да си вирне двата крака. — По кой пункт от историята бих могла да ви осветля?
— Изобщо за… — Ранд се намръщи: така щеше да й даде повод да изброи цялото си родословие само в две изречения. — Тоест, как Суран Маравейл е довел тук жена си. Той не беше ли от Кемлин?
— Ишара е довела Суран, милорд Дракон. — Усмивката на Еления стана извинителна. — Майката на Ишара била Ендара Казалайн, която по онова време била губернаторка на Артур Ястребовото крило — провинцията се наричала Анддор — и същевременно дъщеря на Джоал Рамедар, последния крал на Алддешар. Суран бил само… само пълководец. — За малко щеше да каже: „от простолюдието“, Ранд беше готов да се обзаложи за това. — Макар и най-добрият от военачалниците на Ястребовото крило, разбира се. Ендара се оттеглила от властта и коленичила пред Ишара като пред кралица. — Странно защо, Ранд не вярваше, че всичко това е станало точно така, или толкова гладко. — Времената били твърде тежки, разбира се, почти толкова, колкото през Тролокските войни. Когато Артур Ястребовото крило умрял, всеки благородник пожелал да стане върховен крал. Или върховна кралица. Ишара обаче съобразила, че никой няма да може да го постигне — твърде много фракции възникнали и твърде много съюзи се нарушавали скоро след като възниквали. Тя убедила Суран да вдигне обсадата на Тар Валон и го довела тук с толкова войска, колкото могъл да събере.
— Суран Маравейл ли е този, който е обсаждал Тар Валон? — попита изумен Ранд. Артур Ястребовото крило бе наложил двадесетгодишна обсада на Тар Валон и бе обявил награда за главата на всяка Айез Седай.
— Едва в последната година — поясни тя с леко нетърпение. — Според историческите хроники. — Явно беше, че не проявява особен интерес към Суран освен като към съпруг на Ишара. — Ишара била мъдра. Тя обещала на Айез Седай, че ще изпрати най-голямата си дъщеря да се учи в Бялата кула, спечелвайки си по този начин закрилата на Кулата и една Айез Седай за съветничка, на име Балаир. Била първата владетелка, която го направила. Други също последвали примера й, разбира се, но всички те претендирали за трона на Артур Ястребовото крило. — Сега вече я обзе настървеност, лицето й се оживи, бокалът остана забравен, свободната й ръка се заразмахва във въздуха. Думите занапираха неудържимо. — Цяло поколение изминало преди тази идея да заглъхне, въпреки че Нарасим Буран се опитал чак в последните десет години на Стогодишната война — един жалък провал, който завършил с главата му, набучена на пика само след година — и че усилието на Есмара Джетарес около тридесет години по-рано й спечелило силни позиции, докато не се опитала да завладее Андор и не изкарала последните си дванадесет години като гостенка на кралица Телайсиен. Най-накрая Есмара била убита, въпреки че няма данни защо някой е имал нужда да я убива, след като Телайсиен прекършила силата й. Разбирате ли, кралиците след Ишара, от Алесийнд до Линдел, следвали онова, което тя започнала, и то не само с изпращането на дъщерите си в Кулата. Ишара най-напред наредила на Суран да подсигури земите около самия Кемлин, само няколко села в началото, след което бавно започнала да разширява владенията си. Цели пет години й трябвали, за да стигнат границите й до Еринин. Но земята, която владеели андорските кралици, била неоспоримо тяхна, докато повечето други, които наричали себе си крале и кралици, продължавали да се интересуват повече как да завладеят още територии, вместо да укрепят това, което вече притежавали.
Тя замълча да си поеме дъх и Ранд побърза да отвори уста. Еления му беше изброила всички тези хора
