чисти съдове. Много Сестри вече се чудят дали не биха могли да ти помогнат повече от Теодрин. Ако започнем да се редуваме и да работим над теб всеки ден, това може да се окаже по-плодотворно от заниманията ти с една, която в края на краищата сама по себе си не е нещо много повече от най- обикновена Посветена. — Всичко това беше изречено с възможно най-равнодушен тон, без нотка на обвинение, но въпреки това лицето на Нинив се сгорещи, сякаш й го бяха изкрещели.
— Сигурна съм, че Теодрин ще намери ключа един ден, Айез Седай — почти прошепна тя. — Ще положа още по-големи усилия, Айез Седай. — Приклекна набързо и тръгна да излиза преди Брендас да я спре. Мерна Шериам, която излизаше от стаите за заседания с Миреле, Морврин и Беонин. Миреле също я видя и понечи да тръгне към нея, но Шериам и Морврин й заговориха бързо и тихичко, поглеждайки начесто към Нинив. Без да спират приказката си, четирите прекосиха стаята и влязоха в една друга врата.
Нинив излезе на улицата. Това, че спряха Миреле да я заговори, беше ясно. Дори Егвийн най-сетне да се беше появила в Тийрския камък, нямаше да й го кажат. Нинив ал-Мийра беше в немилост. Нинив ал- Мийра търкаше котлите като последната новачка, след като можеше вече да е поне една стъпка над Посветена. Нинив ал-Мийра доникъде не стигаше с Теодрин и възхитителните й открития бяха секнали. Нинив ал-Мийра никога нямаше да стане Айез Седай. Знаеше си тя, че е грешка да започне да прелива като с фуния всичко от Могедиен през Елейн. Знаеше си го!
Айез Седай вече не говореха за нейните нови открития, а за това, че са секнали. Айез Седай бяха проявявали съвсем бегъл интерес към преградата й, а сега бяха обладани от мисълта как да я пробият. Не можеше да спечели. Така или иначе щеше да вдигне ръце и да се остави Айез Седай да я проучват от космите по главата до ноктите на краката, от изгрев до залез.
Нечии мъжки ръце я хванаха за раменете и тя се извърна да скастри нахалника, но думите замряха на езика й.
Том Мерилин й се ухили отвисоко зад дългите си бели мустаци й намигна.
— Като те гледам, Нинив, за малко да си помисля, че си ядосана, но знам, че нравът ти е толкова меден, че хората те молят да си топнеш пръстите в чая им.
А до него беше Джюйлин Сандар, подпрян на дебелата си колкото палец бамбукова тояга. Джюйлин беше тайренец, а не тарабонец, но въпреки това продължаваше да носи тъпата си конична шапка със сплескан връх, още по-омачкана, отколкото когато го бе видяла за последен път. Когато го погледна, той си я свали. И двамата бяха прашни и изтощени от пътя, с изпити лица, въпреки че поначало за никого от двамата не можеше да се каже, че има много плът по костите. И имаха вид на хора, които сякаш от седмици са спали с дрехите си.
Преди Нинив да успее да си отвори устата, отнякъде изникна Елейн и се хвърли върху Том така силно, че той се олюля. Той, разбира се, я хвана през кръста и я завъртя като детенце. Смееше се, и тя също. Тя се пресегна, дръпна единия му мустак и двамата отново избухнаха в смях. Той огледа ръцете й, сбръчкани като на Нинив, и я попита в каква беля се е натопила, докато го е нямало да я поучава, а тя се изчерви, разкикоти се и прехапа устна.
Нинив вдиша дълбоко. Понякога тези двамата прекаляваха с играта си на татенце и дъщеричка. Понякога Елейн като че ли си въобразяваше, че е десетгодишна.
— Мислех, че тази сутрин имаш урок с новачките, Елейн.
— Помолих Калиндин да го поеме — отвърна тя небрежно. — Мислех да ти правя компания. И се радвам, че го направих — добави тя и се усмихна на Том. — Сега можем да чуем всичко, което сте научили в Амадиция.
Нинив изсумтя. Да й правела компания, как ли не! Не помнеше всичко от вчера, но много добре помнеше как Елейн се смееше, докато я събличаше и я слагаше в леглото, преди още слънцето да е залязло. И беше сигурна, че си спомня как я бе попитала дали не иска едно ведро студена вода да си поохлади главата.
Том нищо не забеляза; то повечето мъже си бяха слепи, въпреки че той обикновено имаше доста остър поглед.
— Ще трябва да побързаме — каза той. — След като Шериам ни изцеди до капчица, сега иска да докладваме пред част от Заседателките. За щастие, котелът си ври кротко. По течението на Елдар няма чак толкова много Бели плащове, че да не може един мишок да я прехвърли, освен ако не прати барабани и тромпети да известят за него. Освен една силна част на границата на Тарабон и хората, с които се мъчи да задържи Пророка на север, Ниал, изглежда, събира и последния си Бял плащ около Амадиция, а Ейрлон също прибира войската си. Приказките за Салидар плъзнаха преди да напуснем, но ако и да се е замислил Ниал за това местенце, никъде не забелязах и намек за това.
— Тарабон — измърмори Джюйлин. — Много лоша страна за човек, който не знае да се пази, така чухме поне.
Нинив не беше сигурна кой от двамата е по-голям преструван, но беше съвсем сигурна, че и двамата така могат да те лъжат в очите, че да накарат и най-отракания търговец на вълна да посинее от завист. А точно в този момент беше повече от сигурна, че крият нещо.
Елейн забеляза нещо повече. Тя стисна ревера на Том и вдигна глава да го погледне в очите.
— Чули сте нещо за майка ми — каза момичето тихо и съвсем не като въпрос.
Том поглади мустаците си.
— По улиците в Амадиция са плъзнали стотици слухове, детето ми, кой от който по-безумен. Разправят, че цялата Бяла кула се е струпала тук, в Салидар, с десет хиляди Стражници, готови да прекосят Елдар. Разправят, че Айез Седай били завладели Танчико и че на Ранд му пораснали крила, с които прехвърчал насам-натам по нощите, и че…
— Том? — подкани го Елейн.
Той изсумтя и изгледа ядосано Джюйлин и Нинив, сякаш те му бяха виновни.
— Дете, само слух е, налудничав като всички, които чух. Нищо не мога да потвърдя, а повярвай ми, опитах. Наистина мислех да не го споменавам. Само ще подлюти раната ти. Дай да го оставим, детето ми.
— Том!
— Е, щом толкова държиш да го чуеш… Всички в Амадиция като че ли смятат, че майка ти е в Крепостта на Светлината и че щяла да поведе армия от Бели плащове към Андор.
Елейн поклати глава и се изсмя.
— О, Том, наистина ли смяташ, че ще се разтревожа от такова нещо? Майка ми никога не би могла да отиде при Белите плащове. Бих предпочела да го беше сторила. Бих предпочела да беше жива, за да го направи. Колкото и да нарушава всичко, на което ме е учила — да вкара чужда войска в Андор, при това Бели плащове! — бих го предпочела. Но ако желанията бяха криле… — Усмивката й беше тъжна. — Скръбта ми мина, Том. Майка ми е мъртва и аз трябва да се постарая с всички сили да се окажа достойна за нея. Тя никога не би се поддала на глупави слухове, нито ще се разплаче от тях.
— Дете — промълви той.
Нинив се зачуди какво ли изпитва — ако изобщо изпитваше нещо заради смъртта на Мургейз. Колкото и да не беше за вярване, някога той бе бил любовник на Мургейз: когато тя е била млада, а Елейн — още почти бебе. По онова време сигурно не беше приличал на човек, окачен да се суши на слънцето. Нинив почти нищо не знаеше за това как бе завършила тази история, освен че се беше измъкнал от Кемлин със заповед за арест по петите му. За такъв свършек на една любов няма да чуеш в ни едно сказание. В момента той изглеждаше загрижен единствено от това дали Елейн казва истината, или крие болката си, и я потупваше по рамото и галеше косата й. Ако на Нинив не й се искаше толкова поне веднъж да се сопнат един на друг като нормални хора, сигурно щеше да си помисли, че картинката е много мила.
Нечие окашляне наруши идилията.
— Господин Мерилин? — Беше Табита. — Господин Сандар? Шериам Седай каза, че Заседателките са готови да ви приемат. Каза, че не бива да напускате Бялата кула.
— Бялата кула значи? — отвърна сухо Том. — Елейн, не могат да ни задържат там за вечни времена. Като свършим, можем да обсъдим… каквото поискаш. — Той закрачи след Табита и влезе, без да крие куцукането си, което най-много му личеше, когато е уморен. Джюйлин изправи рамене и ги последва, сякаш отиваше на бесилото.
— Къде е гривната? — попита Нинив тихо. Никой по улицата нямаше да разбере, дори да чуеше, но забравиш ли веднъж да си предпазлива, започваш често да го забравяш. — И къде е Мариган? Трябва да
