което можеше да й хрумне. Най-малкото нямаше да има повече бесилки. С останалото щеше да се справи когато му дойдеше времето. Стъпка по стъпка. Упорството й се беше провалило, но сега отново беше спечелила време — нечакан дар, който трябваше да се използва добре. Да се наслади на компанията й значи?
Тя се помъчи да се усмихне топло.
— Голяма тежест падна от раменете ми. Кажете ми, играете ли на камъчета?
— Смятат ме за добър играч. — Усмивката, с която й отвърна, отпървом бе изпълнена с изненада, после стана насмешлива.
Мургейз се изчерви, но се постара лицето й да не издаде гнева й. Навярно беше по-добре сега той да си помисли, че е прекършена. Никой нямаше да държи под око един прекършен противник или да му отдава особено внимание, и ако проявеше малко повече предпазливост, с времето щеше да може да започне да възвръща позициите си и да си възстанови онова, което бе отстъпила, преди войските му да напуснат Амадиция. Преди време беше имала много добър учител в Играта на Домове.
— Ще се постарая да не се окажа твърде слаб партньор, стига да пожелаете да играем. — Тя самата бе много повече от добра, но разбира се, щеше да се наложи да губи, макар и не толкова лесно, че да го отегчи. А колко мразеше да губи!
Навъсен, Асунава забарабани с пръсти по позлатената облегалка на стола си. Над главата му изпъкваше изкусно изработената и лакирана в пурпур овчарска гега сред чисто белия диск на високата облегалка.
— Вещицата е изплашена — промърмори той.
Сарен отговори все едно че го бяха обвинили.
— На някои хора бесилото им действа така. Мраколюбците са били заловени вчера — казаха ми, че припявали някакъв нов химн в чест на Сянката, когато Тром разбил вратата. Проверих, но никой не се е сетил да ги разпита дали имат някаква връзка с нея. — Добре поне че не запристъпва на място — стоеше изпънат самоуверено, както би трябвало да стои всяка Ръка на Светлината.
Асунава му махна с ръка да спре обясненията си. Разбира се, че нямаше никаква връзка освен факта, че тя беше вещица, а те — Мраколюбци. Вещицата в края на краищата се намираше в Крепостта на Светлината. Въпреки това нещо го глождеше.
— Ниал ме прати да му я доведа все едно че съм му някакво псе — изръмжа Сарен. — За малко да повърна, докато стоях толкова близо до тази вещица. Ръцете ми сами искаха да я стиснат за гърлото.
Асунава не си направи труд да му отговори. Ниал, разбира се, мразеше Ръката. Повечето хора мразеха онова, от което се бояха. Сега обаче той самият се бе съсредоточил върху Мургейз. Тя в никакъв случай не можеше да се нарече слаба. Определено бе успяла да устои на Ниал достатъчно дълго — повечето хора на нейно място щяха да рухнат още щом се озовяха в Крепостта на Светлината. В края на краищата, ако се бе оказала слаба, тя щеше да провали част от плановете му. Всички подробности ги бе подредил в ума си, всеки ден от съда над нея, подръка с посланиците от всяка земя, която все още можеше да прати такива, докато най-сетне не дойдеше признанието й, изтръгнато така умело, че никой да не забележи и белег по тялото й, а след това — церемониите, придружаващи екзекуцията й. Специална бесилка само за нея, която след това да бъде запазена в памет на това събитие.
— Да се надяваме, че ще продължи да се съпротивлява на Ниал — каза той с усмивка, която някои можеха да нарекат кротка и благочестива. Дори търпението на Ниал не можеше да трае вечно — все някой ден щеше да я предаде в ръцете на правосъдието.
Глава 32
Привикани набързо
Появата на Ранд в Кайриен приличаше на Егвийн на някой от онези величествени фойерверки на Илюминаторите, за които беше чувала, но така и не беше виждала, с мощни взривове из целия град. Ехото от това сякаш се повтаряше безкрайно.
Тя самата, разбира се, вече не ходеше до двореца, но Мъдрите прескачаха всеки ден да претърсват за капани, поставени със сайдар, и й казваха какво става. Благородниците се гледаха с присвити очи, тайренците както и кайриенците. Берелайн като че ли беше решила да се покрие — отказваше всички срещи, освен най-наложителните. Руарк явно я кореше че отбягва задълженията си, но без особен резултат. Той, изглежда, беше единственият незасегнат в целия палат. Дори слугите подскачаха, като ги погледнеш, макар че това може би се дължеше на навика на Мъдрите да надничат навсякъде.
При шатрите нещата не вървяха по-добре, поне сред Мъдрите. Останалите айилци се държаха като Руарк — спокойни и стабилни. В сравнение с тяхното поведение Мъдрите изглеждаха още по-напрегнати и изпълнени с тревога — не че имаше някаква особена причина за нея. Амис и Сорилея се бяха върнали от срещата си с Ранд едва ли не съскайки. Не казаха защо, във всеки случай не и пред Егвийн, но настроението им се разпространи сред Мъдрите бързо като мисълта, докато всички те не закрачиха като настръхнали котки, готови да издерат с нокти всичко, което се движи. Чирачките им пристъпваха лекичко и говореха тихичко, но въпреки това ги гълчаха за дреболии, които иначе щяха да бъдат подминати, и ги наказваха за неща, които иначе щяха да предизвикат само мъмрене.
Появата на Мъдри от Шайдо в лагера съвсем не промени нещата към по-добро. Терава и Емерис във всеки случай бяха Мъдри; третата беше самата Севанна — крачеше важно-важно, с толкова развързана блуза, че не отстъпваше на Берелайн. Терава и Емерис заявиха, че Севанна била Мъдра, и макар Сорилея да изръмжа, нямаха никакъв избор, освен да я приемат за такава. Егвийн беше сигурна, че са дошли да шпионират, но Амис само я изгледа, когато й спомена за това. Под закрилата на обичая те имаха свободен достъп из лагера и биваха посрещани гостоприемно от всички Мъдри — дори от Сорилея — като близки приятелки или първосестри. Въпреки това присъствието им опъваше нервите на всички. Особено на Егвийн. Самодоволно подхилващата се Севанна много добре знаеше коя е тя и изобщо не си правеше труд да прикрие удоволствието си, когато караха „нисичката чирачка“ да й донесе чаша вода или нещо. И я оглеждаше преценяващо, като крадла, оглеждаща ярка в нечий двор и преценяваща как точно ще я сготви. Още по-лошото беше, че Мъдрите не желаеха да й кажат за какво си говорят с Шайдо: това си било работа на Мъдрите, а не на някакви си чирачки. По каквато и причина да бяха дошли тук жените на Шайдо, настроението на останалите Мъдри определено ги интересуваше — Егвийн неведнъж беше забелязала Севанна, когато си мислеше, че никой не я наблюдава, да се подсмихва, докато наблюдава как Амис, Мелинде или Косайн мърморят недоволно. Никоя от тях естествено не се вслушваше в Егвийн. Прекалените й бележки за присъствието на Шайдо най-накрая й докараха почти цял ден копаене на дупка „достатъчно голяма, за да стоиш в нея права, без да те видят“ и когато излезе от нея, цялата потна и мръсна, трябваше да започне да я зарива под личното наблюдение на Севанна.
Два дни след като Ранд замина, Ейрон и още няколко Мъдри наредиха на три Деви да се промъкнат в палата на Арилин през нощта, за да видят какво може да се разузнае, и от това нещата станаха още по- лоши. Трите успяха да избегнат охраната на Гавин, макар и с по-голяма трудност, отколкото бяха очаквали, но Айез Седай се бяха оказали друга работа — докато Девите все още се бяха спускали от покрива към таванските помещения, бяха оплетени от Силата и замъкнати вътре. За щастие Койрен и останалите си бяха помислили, че са влезли да крадат и ги бяха изхвърлили на улицата така насинени, че трите едва можеха да вървят и още се мъчеха да спрат да подсмърчат, докато ги вкарваха в шатрите. Другите Мъдри се редуваха да разпитват Ейрон и приятелките й, обикновено насаме, макар Сорилея показно да ги кастреше пред колкото се може повече хора. Севанна и двете й спътнички се подхилкваха съвсем неприкрито, когато видеха Ейрон или някоя от останалите, съвсем открито разсъждаваха за това, което Айез Седай щели да направят, когато разберат. Дори Сорилея ги гледаше накриво заради това, но никой нищо не им казваше, а Ейрон и приятелките й стъпваха ситно-ситно като чирачки. Чирачките пък започнаха да се крият, когато не изпълняваха задълженията си или не взимаха уроци.
Егвийн успяваше някак да избегне най-лошото, но само защото повечето време оставаше извън шатрите, главно за да е по-настрана от Севанна, та да не се изкуши да й даде някой урок. Не се съмняваше как щеше да свърши — Севанна беше приета като Мъдра въпреки киселите гримаси, когато я нямаше наоколо. Амис и Баир най-вероятно щяха да оставят Севанна лично да определи наказанието й. Добре поне че стоенето настрана не беше особено трудно. При все че беше чирачка, само Сорилея полагаше някакви усилия да я научи на хилядите неща, които една Мъдра трябваше да знае. Докато Амис и Баир не дадяха
