— Добре. На мен самия ми трябва един час. — За какво, Ранд не обясни. — И стой неотлъчно до Елейн, Мат. Пази я добре. Искам да кажа, няма да има никаква полза от това, ако не стигне жива в Кемлин за коронацията си. — Нима Ранд си въобразяваше, че не знае как се натискаха с Елейн по всеки ъгъл в Камъка последния път, когато бяха заедно?
— Ще се държа с нея като със собствената си сестра. — Собствените му сестри бяха правили всичко възможно, за да направят живота му нещастен. Какво пък, той не очакваше нещо по-различно и от Елейн, макар и по друг начин. Може би е Авиенда щеше да е малко по-лесно. — Няма да я изпусна от очи, докато не я натикам в Кралския дворец. — „А ако се опита да ми се прави на много важна, така ще я сритам, че ще ме запомни!“
Ранд кимна.
— Щях да забравя. Боудвин е в Кемлин. С Верин и Аланна, и още няколко момичета от Две реки. Тръгнали са да се учат за Айез Седай. Не съм сигурен къде точно — както вървят нещата, със сигурност няма да им позволя да отидат в Кулата. Може би Айез Седай, които ти ще доведеш, ще се погрижат за тях.
Мат зяпна. Родната му сестра Айез Седай? Боуд, която непрекъснато търчеше да го клевети пред майка му?
— Още нещо — продължи Ранд. — Егвийн може да се окаже в Салидар преди теб. Мисля, че по някакъв начин са разбрали, че се е представяла за Айез Седай. Направи каквото можеш, за да я отървеш. Кажи й, че ще я върна при Мъдрите при първа възможност. Тя сигурно ще тръгне с теб, без да се противи. А може би не — не знам. Знаеш я колко е опърничава. Но главното е Елейн. Запомни, не я оставяй, докато не стигне в Кемлин.
— Обещавам — промърмори Мат. Как, в името на Светлината, можеше Егвийн да се озове някъде си по Елдар? Нали беше в Кайриен, когато той тръгна от Мероне. Освен ако не се бе докопала до номера на Ранд с Праговете. В който случай можеше да си прескочи обратно когато си поиска. Или например да прескочи до Кемлин и в същото време да отвори Праг за него и Бандата. — Не се безпокой и за Егвийн. Ще я измъкна, в каквато и беля да се е напъхала, колкото и да се опъва като тъпо муле. — Нямаше да е за първи път да измъква заради нея кестените от огъня, преди да са изгорели. Най-вероятно и за това нямаше да получи благодарности. Значи Боуд е тръгнала да става Айез Седай! „Кръв и проклета пепел!“
— Добре — каза Ранд. — Много добре. — Но се взираше напрегнато в картата. За миг извърна очи и на Мат му се стори, че се кани да каже нещо на Авиенда. Но вместо да го направи, той рязко се извърна от нея. — Том Мерилин би трябвало да е с Елейн. — Ранд извади някакво писмо от джоба си, сгънато и запечатано. — Погрижи се да го получи. — Пъхна писмото в ръцете на Мат и бързо излезе.
Авиенда пристъпи след него, сякаш за да заговори и да го спре. Също толкова внезапно обаче устата й се затвори и тя стисна очи. Натам бе духнал вятърът, значи? „И тя иска да говори с Елейн.“ Как изобщо щеше да се измъкне Ранд от тази каша? Е, Ранд винаги беше знаел как да се оправя с жените. Ранд и Перин.
Тъй или иначе, това не беше негова грижа. Той завъртя писмото в ръцете си. Писмото за Том бе написано с женски почерк; печатът му беше непознат — разклонено дърво, увенчано с корона. Що за благородничка би написала на един сбръчкан старей като Том? И това не беше негова грижа. Той хвърли писмото на масичката и взе лулата и кесията си.
— Олвер — каза Мат, докато тъпчеше лулата си с табак. — Повикай Талманес, Нейлсийн и Дерид.
Отвън нещо изскърца издайнически, след което се чу:
— Да, Мат. — И навън по земята затупуркаха боси крака.
Авиенда го изгледа решително, но той я изпревари.
— Докато пътуваш с Бандата, си под моя команда. Не искам никакви неприятности и очаквам да се постараеш да не ми ги създаваш. — Само да започнеше, щеше да я достави на Елейн опакована на вързоп и метната на седло, дори да се наложеше десет мъже да я поставят там.
— Знам как се изпълняват команди, бойни водачо. — Последното го подчерта с рязко сумтене. — Но трябва да знаеш, че не всички жени са мекушави като влагоземките. Ако се опиташ да поставиш някоя жена на кон, когато тя не желае, може да получиш нож в ребрата.
Мат за малко щеше да си изтърве лулата. Знаеше със сигурност, че Айез Седай не могат да четат умовете на хората — ако можеха, ножицата му отдавна щеше да виси на някоя стена в Бялата кула — но може би айилските Мъдри… Разбира се, че не. Това беше само един от онези номера, които жените непрекъснато ти вадят от ръкавите си. Можеше да се сети как го правят, ако помислеше малко повече. Само дето не го интересуваше чак толкова.
Той се окашля, лапна незапалената лула и се наведе над картата. Бандата сигурно можеше да покрие разстоянието между сечището и Салидар за около ден, ако натиснеше по-здраво, дори през този горист терен, но той смяташе да го направи за два или дори за три дни. Да остави на Айез Седай достатъчно време да разберат и да се окопитят. Бяха достатъчно наплашени и не искаше да ги плаши повече. Една изплашена Айез Седай си беше живо противоречие. Въпреки че не сваляше медальона от гърдите си, Мат не държеше да научи какво може да направи една изплашена Айез Седай.
Усети очите на Авиенда забити във врата му и ушите му уловиха някакъв стържещ звук. Обърна се. Седнала със скръстени крака до стената на шатрата, айилката точеше ножа си и го гледаше.
Когато Нейлсийн влезе с Дерид и Талманес, Мат ги посрещна с думите:
— Отиваме да погъделичкаме няколко Айез Седай под брадичките, да измъкнем едно опърничаво муле и да поставим едно момиченце с вирнато носле на Лъвския трон. Ах, да. Това е Авиенда. Не я поглеждайте накриво, щото ще се опита да ви среже гръцмулите в току-виж си срязала своя по погрешка. — Жената се разсмя, сякаш беше изрекъл най-страхотната шега на света. Но не престана да си точи ножа.
В един момент Егвийн не можа да разбере защо болката престана да нараства. После се надигна от чергата и се изправи. Хлипаше толкова силно, че чак хълцаше. Много й се искаше да си издуха носа. Не знаеше откога не беше плакала толкова силно. Знаеше само, че гори от кръста чак до коленете. Да се изправи и да застане неподвижно й струваше огромно усилие. Долната риза, за която се надяваше, че макар и малко ще я защити, отдавна беше свалена. По лицето й се стичаха сълзи и тя стоеше и ревеше като момиченце.
Сорилея, Амис и Баир я гледаха сурово, а те не бяха единствените — още много жени седяха наоколо на възглавнички или полуизтегнати, приказваха си или се наслаждаваха на чая, поднесен от една крехка гай-шайн. Жена, слава на Светлината. Всички бяха жени. Мъдри и чирачки, все жени, на които Егвийн беше казвала, че е Айез Седай. Беше само благодарна, че това, дето е накарала някои да си помислят, че е такава, не се смяташе: нямаше да го преживее! Смяташе се само изречената лъжа, но имаше и изненади. Косаин, длъгнеста жълтокоса Миагома от септата Трънлив хребет бе изръмжала, че Егвийн няма тох към нея, но въпреки това бе останала за чая, както и Естаир. Ейрон, от друга страна, като че ли искаше да я разреже на две, а пък Суранда…
Като се мъчеше да отмахне с мигане мъгливата пелена на сълзите, Егвийн погледна към Суранда. Тя седеше с три Мъдри, бърбореше си с тях и от време на време хвърляше поглед към нея. Суранда беше абсолютно безмилостна. Не че другите бяха много милостиви. Коланът, който Егвийн беше намерила в едно от сандъчетата си, беше тънък и жилав, а тези жени имаха силни ръце.
Егвийн никога през живота си не се беше чувствала толкова засрамена. Не че беше съвсем гола и ревеше като бебе. Е, плачът отчасти беше причината. Не че всички те бяха гледали как я пердашат, докато изчакваха реда си. Това, което я караше да се срамува, беше, че го понесе толкова зле. Едно айилско дете щеше да прояви повече твърдост. Е, на едно дете изобщо нямаше да му се наложи да го понесе, но по принцип това си беше чистата истина.
— Свърши ли? — Този глас нейният ли беше? Колко ли щяха да й се смеят тези жени, ако разберяха с какво усилие беше събрала куража си.
— Само ти знаеш цената на честта си — отвърна й равнодушно Амис. Коланът висеше от ръката й. Мърморенето в шатрата беше секнало.
Егвийн въздъхна, поклати глава и пак изхлипа. Всичко, което трябваше да каже, бе, че е свършило — и щеше да свърши. Можеше да каже „достатъчно“ след всеки един удар от всяка жена. Можеше да…
Тя присви очи, коленичи и пак легна на чергата. Ръцете й минаха под полите на Баир да стиснат
