смяташе да не си го сваля от ръката си ден и нощ — и добави: — Но да си ми подръка. При първия опит за бягство ще се отнеса с теб по същия начин, както ако излъжеш. — През ай-дам бликна страх и Могедиен изтича навън. Това можеше да се окаже проблем. Как бяха живели Нинив и Елейн с тези постоянни вълни на ужас? Все пак това можеше да го отложи за по-късно.
Тя се обърна към Сюан и каза:
— Това няма да стане, Сюан. Знам всичко. Дъще.
Сюан килна глава.
— Понякога знанието не ти дава никакви предимства. Понякога то означава само че ще споделиш опасността.
— Сюан! — викна Елейн, наполовина изумено, наполовина заканително, и за изненада на Егвийн Сюан направи нещо, което тя никога не бе очаквала от нея. Изчерви се. А после промърмори раздразнено:
— Не можете да очаквате от мен да стана съвсем друг човек за две нощи.
Егвийн си помисли, че Нинив и Елейн могат да й помогнат да реши какво трябва да направи, но ако наистина смяташе да става Амирлин, трябваше да го направи сама.
— Елейн, знам, че искаш да се отървеш от тази рокля на Посветена. Защо не го направиш? И след това виж какво можеш да разбереш за изгубените Таланти. Нинив, ти се заеми със същото.
Двете се спогледаха, после хвърлиха бърз поглед към Сюан, станаха и промърмориха почтително:
— Както наредите, майко. — По нищо не пролича, че това е впечатлило Сюан: тя продължи да гледа Егвийн кисело, докато двете си излизаха.
Егвийн прегърна сайдар съвсем за кратко, колкото да плъзне стола на мястото му зад масата, после намести шарфа си и седна. След което изгледа Сюан много продължително.
— Имам нужда от теб — отрони тя най-сетне. — Ти знаеш какво е да си Амирлин, какво Амирлин може и не може да си позволи. Познаваш Заседателките, как те мислят, какво искат. Имам нужда от теб и смятам да разполагам с теб. Шериам, Романда и Лелейн може и да си мислят, че все още нося бялото на новачката под този шарф — може би всички си го мислят, — но ти ще ми помогнеш да им покажа, че не е така. Не те моля, Сюан. Аз ще имам помощта ти. — Всичко, което й оставаше, бе да изчака.
Сюан поклати глава и тихо се засмя.
— Много лоша грешка са направили значи. Разбира се, аз първа я направих. Тлъстото шаранче за масата се оказа жива сребруша, дълга колкото крака ти. — Тя направи дълбок реверанс и сведе глава. — Майко, моля позволете ми да служа и да съветвам.
— Стига да си наясно, че ще е само съвет, Сюан. Вече има твърде много хора около мен, които смятат, че могат да ме овържат за ръцете и краката. Това от теб няма да го търпя.
— По-скоро бих се опитала да овържа себе си — отвърна сухо Сюан. — Знаеш ли, всъщност аз никога не съм те харесвала истински. Може би защото виждах в теб твърде много от себе си.
— В такъв случай — отвърна Егвийн със също толкова сух тон, — можеш да ме наричаш Егвийн. Когато сме сами. А сега седни и ми обясни защо Съветът все още мъдрува тук и как бих могла да ги поразмърдам.
Сюан понечи да придърпа един от столовете, но се сети, че вече може да си го придвижи със сайдар.
— Бавят се, защото размърдат ли се, Бялата кула наистина рухва. Колкото до това как да ги размърдаш, моят съвет е… — Съветът й отне доста време. Част от него съвпадаше с точките, които Егвийн вече бе намислила сама, и като цяло й се стори добър.
В стаята си в Малката кула Романда наля ментов чай на другите три Заседателки, от които само една беше Жълта. Стаята беше в дъното, но звуците на празника проникваха и тук. Романда се стараеше да не им обръща внимание. Тези трите бяха готови да я подкрепят за Амирлинския трон; гласуването за момиченцето беше преди всичко за да попречат да бъде издигната Лелейн. Лелейн щеше да пламне от яд, ако го научеше. Сега, след като Шериам беше наложила своето детенце за Амирлин, трите все още бяха готови да я слушат. Особено след онази работа с издигането на Посветени до шала с декрет. Това сигурно също беше ход на Шериам — тя и малката й клика бяха глезотили и четирите; тяхна идея беше Теодрин и Фаолайн да бъдат издигнати над останалите Посветени и по едно време бяха предложили същото за Елейн и Нинив. Намръщена, тя се зачуди какво ли задържа Делана, но въпреки това заговори, след като заслони стаята със сайдар срещу подслушване. Делана щеше да се включи бързо, след като пристигнеше. Важното бе Шериам да разбере, че не си е спечелила чак толкова власт с това, че бе грабнала длъжността на Пазителка.
В една къща от другата страна на Салидар Лелейн поднасяше охладено вино на четири Заседателки, от които само една беше от собствената й Синя Аджа. Звуците на веселбата отвън я караха да се усмихва. Четирите жени с нея й бяха предложили сама да се опита за Амирлинския трон и тя не бе проявила неохота, но един неуспех щеше да доведе до издигането на Романда, което щеше да нарани Лелейн не по-малко, отколкото ако я пратеха в изгнание. Как щеше да скърца със зъби Романда, ако разбереше, че всички те бяха гласували за детето само за да не сложат шарфа на нейните рамене. Поводът обаче, по който се бяха събрали сега, бе как да смалят влиянието на Шериам, след като бе успяла да грабне шарфа на Пазителката. Този фарс с издигането на Посветени в Айез Седай с декрета на момиченцето! Шериам, изглежда, се беше побъркала. Докато си говореха, Лелейн започна да се чуди къде се бави Делана. Досега трябваше да е дошла.
Делана седеше в стаята си, втренчена в Халима, която бе приседнала на крайчеца на леглото й. Името Аран-гар никога не биваше да се използва; понякога Делана се боеше, че Халима ще разбере дори ако си го помисли. Преградата срещу подслушване беше малка, ограничаваща само тях двете.
— Това е лудост — успя най-сетне да изрече тя. — Не разбираш ли? Ако продължа да се опитвам да поддържам всяка фракция, рано или късно ще ме хванат!
— Всеки трябва да поеме известни рискове. — Твърдият тон на Халима не съответстваше на усмивката на похотливите й устни. — И ти отново ще продължиш да настояваш Логаин да бъде опитомен. Или това, или трябва да бъде убит. — Леката гримаса, кой знае как, я направи дори още по-красива. — Ако изобщо го изведат от онази къща, аз лично ще се заема с това.
Делана не можеше да си представи как, но не можеше да се усъмни в думите й.
— Това, което не разбирам, е защо толкова се боиш от един мъж, когото цели шест сестри засланят от изгрев слънце до изгрев слънце.
Зелените очи на Халима светнаха и тя се изправи.
— Аз не се боя и не смей дори да си го помисляш! Искам Логаин да бъде отрязан или мъртъв, и това е всичко, което трябва да знаеш. Разбрахме ли се?
Не за първи път Делана си помисли дали просто да не я убие, но както винаги изпита смразяваща увереност, че тази, която щеше да умре, ще е самата тя. Незнайно как Халима винаги усещаше, когато прегърне сайдар, въпреки че самата Халима не можеше да прелива. Най-лошото беше, че тъй като Халима се нуждаеше от нея, нямаше да я убие; Делана не можеше да си представи какво друго би могла да й причини, но самата неяснота на заплахата я караше да тръпне. Трябваше да може да убие тази жена тук и веднага.
— Да, Халима — отрони тя плахо и изпита отвращение от себе си.
— Колко мило от твоя страна — промърмори Сюан и протегна чашката си към Лелейн, за да й налеят малко ракия в чая. Слънцето вече се снишаваше към хоризонта, придавайки на светлината червеникав оттенък, но улиците навън продължаваха да лудеят. — Нямаш представа колко изтощително е да се опитваш да учиш това момиченце на етикет. Тя, изглежда, си въобразява, че стига да се държи като Премъдра от родното си село, всичко ще бъде наред. И че съветът би трябвало да е като Женския им кръг или нещо такова.
Лелейн измрънка съчувствено над чашката си.
— И казваш, оплаквала се от Романда?
Сюан сви рамене.
— Нещо, че Романда настоявала да стоим на място, вместо да тръгнем в поход за Тар Валон, доколкото
