окаже с гръб към него, и Егвийн вече разбра, че преодоляват упорството й. Мат наистина непрекъснато задиряше жени, нещо, което Егвийн трудно можеше да одобри, но Нинив със сигурност знаеше не по-зле от нея, че колкото и да се заглеждаше по жените когато и както не биваше, той сякаш притежаваше някакъв непогрешим нюх да задиря само онези, които искаха да бъдат задиряни, колкото и да изглеждаше невероятно. За съжаление, тъкмо когато изглеждаше сигурно, че Нинив ще се предаде, едно потропване на вратата възвести появата на Шериам.
Шериам не изчака разрешение да влезе — никога не го правеше. С хладен поглед и загърната в синия си шал, тя се спря да изгледа Нинив и Елейн. Втора след Амирлин или не, Пазителката не притежаваше истинска власт освен тази, която самата Амирлин решеше да й предостави, и съвсем сигурно не и такава, че да може да изгони някого в присъствието на Амирлин, но погледът й недвусмислено ги подканяше да излязат.
Елейн се изправи плавно и приклекна пред Егвийн.
— Ако ме извините, майко. Трябва да намеря Авиенда.
Нинив пък кръстоса поглед с Шериам чак докато Егвийн не се окашля и не наметна отново шарфа на раменете си.
Нинив се изчерви и стана.
— И аз май трябва да тръгвам. Джаня каза, че искала да поговорим за изгубените Таланти.
Възстановяването на тези Таланти не се бе оказало толкова проста работа, както се беше надявала Егвийн. Проблемът бе в това как да накарат Могедиен да разбере за какво става дума от едно бегло описание или само по име понякога, и след това да се надяват, че тя наистина знае нещо. Много добре беше да се знае, че „Пренареждането на матрицата“ прави металите по-здрави, но жената разбираше от метали по-малко, отколкото от Церенето, а какво, в името на Светлината, означаваше например „Превъртането на земеогъня“ или да речем „Доенето на сълзи“?
Могедиен изглеждаше готова да помага, дори като че ли отчаяно жадуваше да помага. Страхът й обаче се бе извисил до неописуеми висоти. Непрекъснатият порой от хленчещ ужас беше направо непоносим. Гривната на ай-дам кротуваше в кесията на Егвийн. Можеше да я върне на Нинив — и с радост да се отърве от нея, — но да си я прехвърлят така напред-назад пред очите на другите рано или късно щеше да предизвика коментар.
Така че тя каза:
— Нинив, може би ще е най-добре да отбягваш Мат, докато гневът му се поохлади. — Не беше сигурна, че Мат наистина се кани да си изпълни заканата, но ако някой можеше да го подбуди, то това със сигурност беше Нинив, а след това щеше да е невъзможно да го убедят. — Или поне гледай когато говориш с него да има повечко хора наоколо. Няколко Стражници поне.
Нинив отвори уста, после, след кратка пауза, отново я затвори; бузите й леко пребледняха и тя преглътна. Съобразила беше какво има предвид Егвийн.
— Да. Мисля, че така ще е най-добре, майко.
Шериам изчака вратата да се затвори, след което се обърна към Егвийн все така леко намръщена.
— Остри думи ли имаше, майко?
— Само това, което може да се очаква, когато стари приятели се срещнат след много време. Нинив помни Мат като един малък непослушник, но той вече не е на десет годинки и негодува. — Обвързани с Клетвената палка срещу лъжа, Айез Седай се придържаха към полуистината, дори към четвърт истината, с прилагане на някои похвати. Полезни похвати според Егвийн. Особено с Айез Седай. Трите клетви не носеха предимства на никого, най-малко на самите Айез Седай.
— Понякога е трудно човек да се сети, че хората се променят. — Шериам седна на един от столовете, без да чака разрешение, и заоправя грижливо полите на тъмносинята си рокля. — Предполагам, че този, който командва Заклетите в Дракона, е пратил младия Мат със съобщение от Ранд ал-Тор? Надявам се, че не сте казали нищо, което би могло да се възприеме като обещание, майко. Цяла войска на Заклети в Дракона на по-малко от десет мили от нас ни поставя в много деликатно положение. Никак няма да ни е от полза, ако командирът им повярва, че сме се обвързали с някакви обещания.
Егвийн я изгледа мълчаливо. Нищо не можеше да притесни Шериам. Във всеки случай тя не позволяваше на никого да го забележи. Шериам знаеше доста за Мат, също както още няколко Сестри в Салидар. Дали това можеше да се използва, за да бъде подкаран накъдето трябва, или щеше да го накара да офейка? „Мат го остави за по-късно — помисли си тя твърдо. — Сега наред е Шериам,“
— Би ли помолила да ни донесат чай, Шериам?
Лицето на Шериам се измени съвсем лекичко, толкова малко, че това почти не засегна хладната й строгост. Но Егвийн почти долови въпроса, който напираше да изскочи от устата й. Какво беше казала тя на Мат, че толкова не искаше да говори за него? Що за обещания му беше дала, та да се налага Шериам да я измъква от тях, без да се изложи пред Романда или Лелейн?
Шериам излезе само за миг, но когато се върна на стола си, Егвийн не й даде възможност да си отвори устата, а вместо това я халоса право между очите. Образно казано.
— Изглежда, командирът е Мат, Шериам, и в известен смисъл съобщението е самата войска. Ранд явно иска да отидем при него в Кемлин. Всички. Мат спомена нещо и за клетви на вярност.
Очите на Шериам се разшириха. Не само заради оскърбителното предложение. Долавяше се и някаква тръпка на… е, у всяка друга, която не бе Айез Седай, Егвийн щеше да го нарече страх. Съвсем обяснимо, ако беше това. От друга страна, тя беше от същото село и една от причините да изберат точно нея за Амирлин бе в това, че бе отраснала с Ранд — и всичко можеше да се окаже бездънен тунел, от който никога нямаше да се измъкнат. Мълвата щеше да се пръсне, каквото и да направеше Шериам; част от членовете на Съвета със сигурност щяха да обвинят точно нея, или във всеки случай да го използват като повод. Романда и Лелейн не бяха единствените Заседателки, предупреждавали Егвийн да не следва съветите на Шериам, без да се допитва до Съвета. Всъщност Делана изглеждаше единствената, която като че ли напълно подкрепяше Шериам, но пък в същото време препоръчваше да се вслушват и в Романда и Лелейн, сякаш наистина беше възможно да се върви в три различни посоки едновременно. А дори да успееха да се справят със Съвета, разчуеше ли се вестта за обещанието на Ранд и за неговото отхвърляне след това, щеше да стане десет пъти по-трудно да се оправят с него. Не десет, сто пъти.
Егвийн изчака устните на Шериам да се разтворят и отново заговори първа.
— Разбира се, аз му казах, че това е нелепо.
— Естествено. — Гласът на Шериам сега не беше толкова крепък, колкото преди малко. Много добре.
— Но ти си съвсем права. Положението е деликатно. Колко жалко! Твоят съвет как да се справим с Романда и Лелейн беше добър, но вече не мисля, че нарастващата подготовка за раздвижване ще е достатъчна.
Романда мрачно я бе поучавала как припряността можела да ги доведе до гибел: армията на Гарет Брин трябвало да нарасне, да стане достатъчно голяма, за да могат слуховете за нея да сплашат Елайда. Освен това се бе постарала да я убеди, че пратеничествата при владетелите трябвало да бъдат отзовани и че никой освен Айез Седай не бивало да научава повече за неразбориите в Кулата, доколкото това можело да се избегне. Лелейн на свой ред не се интересуваше нито от войската на Гарет Брин, нито от владетелите — за нея това бяха странични проблеми, — макар че и тя препоръчваше предпазливост и изчакване. Подходящият подход към Айез Седай, останали в Кулата, щял да донесе сигурна печалба; Елайда можело да бъде отстранена от Амирлинския трон и на нейно място да се постави Егвийн по такъв начин, че само няколко Сестри да са наясно какво точно е станало. Така след време фактът, че Бялата кула е била разцепена, щял да се превърне в провинциална клюка. Това не изглеждаше съвсем невъзможно, стига да разполагаха с време. Стига изчакването да не предлагаше на Елайда също толкова възможности да подработва Сестрите тук.
Другата отлика при Лелейн беше, че тя й бе обяснила всичко това с усмивка, която би била съвсем подходяща за пред някоя глезена новачка или Посветена, нейна любимка. Това, че Егвийн бе преоткрила Пътуването, бе предизвикало подобни усмивки сред много Айез Седай, въпреки че едва шепа от тях бяха достатъчно силни, за да могат да отворят Праг, колкото да се промушат. Романда искаше да използват Прагове, за да отнемат Клетвената палка и още няколко неща — на Егвийн не й се каза точно кои — от Кулата, за да могат да издигат в Салидар истински Айез Седай, лишавайки Елайда от подобна възможност;
