дни и не искам никакви проклети опити да ме спасяват. После се опитай да се върнеш тук. Без да те забележат, ако можеш.
Ванин се изплю в прахта под Пипе.
— Замеси ли се човек с Айез Седай, все едно си надява такъмите и си връзва седло на гърба. Ще се върна когато мога. — Той поклати глава и се шмугна в тълпата — дебел, рошав трътлест мъж, когото никой нямаше да заподозре като шпионин.
Единият от младоците се окашля колебливо и попита:
— Милорд, всичко ли е… Нали точно така го бяхте планирали, милорд?
— Всичко върви по плана, Вердин — отвърна Мат и потупа Пипе. Беше се напъхал в чувала и връзките бяха здраво затегнати. Обещал беше на Ранд да се погрижи Елейн да пристигне жива и здрава в Кемлин и не можеше да си тръгне без нея. А не можеше и да си иде и да остави Егвийн да си подложи главата на дръвника. Можеше да се получи така, че — Светлина, колко го гризеше това! — можеше да се получи така, че да приеме съвета на Том. Да се опита да опази проклетите глави на тези проклети жени на проклетите им рамене, като им помогне някак целият им налудничав и невъзможен план да проработи. Като междувременно се помъчи да опази собствения си врат цял и невредим. Без да се брои това, че трябваше да попречи на Авиенда да се докопа до гърлото на Елейн. Е, в най-лошия случай поне щеше да е наоколо, за да ги измъкне някак си, когато всичко това се срине. Слаба утеха. — Всичко е просто чудесно.
Елейн очакваше да намери Авиенда в чакалнята или може би отвън, но нямаше нужда да й казват, за да разбере, че я няма и на двете места. Другите Айез Седай обсъждаха основно две теми и всички говореха, зарязали хартии и пергаменти по масите. Името на Мат беше на езиците на повечето; дори слугите и новачките се поспираха, докато тичаха по задачките си, да разменят по някоя дума за него. Той беше тавирен. Дали било безопасно да се остави един тавирен в Салидар? Той наистина ли бил пребивавал в Кулата и го били оставили да си замине? Вярно ли било, че той командвал войската на Заклетите в Дракона? Не трябвало ли да го задържат за безчинствата, за конто били чували? Вярно ли било, че бил от същото село, от което били Преродения Дракон и Амирлин? И нали имало двама тавирен, свързани с Преродения Дракон — та кой бил вторият и къде можел да бъде намерен? Може би Мат Каутон знаел. Толкова мнения, колкото бяха хората, които ги изказваха.
Имаше обаче два въпроса, които Елейн очакваше да чуе, но не ги чу. Какво търсеше Мат в Салидар и как Ранд бе разбрал къде да го изпрати? Тези въпроси никой не ги задаваше. Но тук по някоя Айез Седай се увиваше в шала си, сякаш изведнъж й ставаше студено, или се сепваше, щом разбереше, че някой я е заговорил, там някоя слугиня зяпваше в празното посред стаята, след което се съвземаше и тръскаше глава, или някоя готвачка мяташе изплашени погледи към Сестрите. Мат не беше чак котарак, промъкнал се в гълъбарника, но почти. Самият факт, че Ранд бе разбрал къде са, беше в състояние да ги смрази.
Авиенда предизвикваше по-малко коментар, но Сестрите не можеха да се сдържат да не говорят и за нея, и то не само за да сменят темата. Не се случваше всеки ден някоя дивачка просто ей така да им дойде на крака, особено с такава забележителна сила, и айилка на всичко отгоре. Последното искрено омайваше умовете на всички Сестри. Никоя айилка досега не беше се обучавала в Кулата и много малко Айез Седай бяха прониквали в Айилската пустош.
Само един въпрос беше достатъчен, за да разбере къде я държат, при това без да я споменава по име — Елейн много добре знаеше как се държат Айез Седай, решат ли, че някоя трябва да стане новачка.
— Ще облече тя бялото преди да е паднала нощта — заяви убедено Акаррин. Крехка Кафява, тя кимаше натъртено почти при всяка своя дума. Двете Сестри с нея закимаха също толкова уверено.
Елейн тихо изцъка и бързо излезе навън. Зърна Нинив, която почти подтичваше и се оглеждаше през рамо толкова начесто, че непрекъснато се блъскаше в хората. Елейн си помисли дали да не я настигне — нямаше нищо против да си има компания, — но не й се тичаше в тази жега, въпреки онзи номер със съсредоточаването, а друг начин, изглежда, нямаше. Въпреки това надигна полите си и се забърза. Преди да е изминала петдесетина крачки, усети, че към нея се приближава Биргит, обърна се и я видя да тича по улицата. С нея беше и Арейна, която все пак спря малко встрани, скръсти ръце и се намръщи. Тази жена беше истински навлек и определено не беше променила възгледите си само защото Елейн вече наистина беше станала Айез Седай.
— Реших, че трябва да го знаеш — каза й тихо Биргит. — Току-що чух, че когато тръгнем за Ебу Дар, Вандийн и Аделиз също ще тръгнат с нас.
— Разбирам — измърмори Елейн. Възможно беше тези двете да ги пращат да се присъединят към Мерилил по някаква причина, въпреки че при Тилин имаше вече три Айез Седай, или може би си имаха своя собствена задача в Ебу Дар. Не вярваше нито на едното, нито на другото. Арейна беше заела ума й, както и Съветът. Елейн и Нинив щяха да бъдат придружени от две истински Айез Седай като две момиченца, които не могат да отидат на бал без възрастни придружителки. — Тя май разбира, че няма да дойде.
Биргит погледна, в посоката, в която се взираше Елейн — към Арейна, — след което сви рамене.
— Разбира и това никак не я радва. Аз лично чакам с нетърпение да тръгнем.
Елейн се поколеба само за миг. Обещала беше да пази тайни, което никак не й харесваше, но не беше обещала да не се опитва да убеди другата жена, че от това няма никаква нужда и че е съвсем безсмислено.
— Биргит, Егвийн…
— Не!
— Защо не? — Скоро след като бе направила от Биргит свой Стражник, тя беше решила, че като обвърже Ранд, ще го накара по някакъв начин да й обещае да прави каквото му каже, поне тогава, когато е важно. Напоследък бе взела решение за друга уговорка. Щеше да го задължи да отговаря на въпросите й. Биргит отговаряше когато сама решеше, отбягваше ги, когато й хрумнеше, а понякога на лицето й просто се изписваше упоритост, както сега. — Кажи ми само защо не, и ако е достатъчно основателно, повече няма да те моля.
Отначало Биргит само изръмжа, но после хвана Елейн под мишница и почти я повлече към близката уличка. Никой наоколо не им обръщаше внимание, а Арейна си остана на място, макар лицето й да беше съвсем помръкнало, но въпреки това Биргит се заоглежда предпазливо и заговори шепнешком:
— Винаги когато Колелото ме извъртеше отново в живия свят, се раждах, живеех и умирах, без изобщо да знам, че съм обвързана за Колелото. Научавах го едва в промеждутъците между двата си поредни живота, в Тел-айеран-риод. Понякога ставах известна, дори прочута, но си бях като всички други, не някоя си от легендите. Този път бях откъсната, не изхвърлена от въртежа. За първи път, откакто съм в плът, знам коя съм. За първи път може би и други хора го знаят. Том и Джюйлин например го знаят. Те нищо не казват, но съм сигурна. Гледат ме не като другите хора. Ако кажа, че ще се покатеря на върха на някоя стъклена планина, за да убия там някой гигант с голи ръце, те просто ще ме попитат дали няма да имам нужда от малко помощ по пътя и при това няма да очакват, че ще имам.
— Не разбирам — отвърна замислено Елейн, а Биргит въздъхна.
— Не знам дали ще мога да преживея всичко това. В другите си животи правех това, което трябваше, това, което изглеждаше редно, достатъчно, колкото за Мерион, за Джоана или която и да е друга жена. Сега аз съм Биргит от сказанията. Всеки, който го знае, ще го очаква. Чувствам се направо като перотанцьорка на Тованския събор.
Елейн не я попита какво ще рече това — когато Биргит споменеше разни неща от предишните си животи, обясненията обикновено се оказваха по-объркващи от незнанието.
— Това са пълни глупости — каза тя твърдо и прегърна Биргит през кръста. — Аз знам и аз определено не очаквам от теб да убиваш гиганти. Егвийн също. А тя вече знае.
— Докато сама не съм го признала — промърмори Биргит, — все едно че не го знае. И не си прави труда да ми казваш, че и това е глупост. Знам, че е така, но това не променя нищо.
— А какво ще кажеш за нещо друго? Тя е Амирлин, а ти си Стражник. Тя заслужава да й се довериш, Биргит. Има нужда от това.
— Свърши ли най-после с нея? — подвикна Арейна. — Щом ще тръгваш нанякъде и ще ме оставяш, поне можеш да ми помогнеш в стрелбата, както ми обеща.
— Ще помисля за това — тихо каза Биргит на Елейн, после отиде при Арейна и я дръпна за плитката
