точно под врата. — Ще си поговорим с тебе и за стрелбата — каза и я забута по улицата, — но първо ще си поговорим малко за добрите обноски.
Елейн поклати глава, после изведнъж се сети за Авиенда и се разбърза. Къщата не беше далеко.
Не можа да я познае веднага — бе свикнала да я вижда в кадин-сор, с късо подстригана коса, а не с пола, блуза и шал и с коса под раменете, прибрана назад със сгъната забрадка. На пръв поглед Авиенда не изглеждаше да е притеснена от нещо. Седнала непохватно на един стол — айилците не бяха свикнали със столове, — тя като че ли кротко пиеше чай с пет Сестри, разположени в кръг в дневната. Къщите, подслоняващи Айез Седай, си имаха дневни, въпреки че Елейн и Нинив все още живееха в тясната си стаичка. Но когато се вгледа по-внимателно в Авиенда, Елейн забеляза, че тя мята тревожни погледи към Айез Седай над ръба на чашката си. За трети поглед време не остана — щом я забеляза, Авиенда веднага скочи и изтърва чашката си на идеално пометения под. Елейн беше виждала малко айилци, освен в Сърцето на Камъка, но знаеше, че умеят да сдържат чувствата си, а Авиенда го правеше много добре. Само че сега на лицето й се беше изписала чиста болка.
— Съжалявам — каза спокойно Елейн, — но се налага да я отведа за малко. Сигурно ще можете да поговорите с нея по-късно.
Петте жени стиснаха устни, но Елейн не им обърна внимание.
Авиенда метна вързопа си на гръб, но се поколеба, докато Елейн не я подкани да я последва. На улицата Елейн й каза:
— Моите извинения. Ще се погрижа това повече да не се случва. — Сигурна беше, че ще може да го уреди. Или Егвийн поне — със сигурност. — Няма обаче много места, където можем да си поговорим насаме. В моята стая по това време е доста горещо. Можем да се опитаме да си намерим някоя сянка или да пийнем чай, стига вече да не са ти напълнили корема с чай.
— В стаята ти. — Авиенда явно все още не искаше да говорят. Тя внезапно се затича към една подминаваща кола, натоварена с дърва за огрев, и измъкна един клон, по-дълъг от ръката и и малко по- дебел от палеца й. После се върна при Елейн и започна да го кастри с ножа си; наточеното острие сряза по-малките клонки като бръснач. Болката на лицето й се беше стопила. Сега изглеждаше изпълнена с решимост.
Елейн я погледна накриво. Не вярваше Авиенда да се кани да й посегне, каквото и да твърдеше този простак Мат Каутон. Но пък… Тя знаеше много малко за джи-е-тох; Авиенда й беше обяснила някои неща, докато бяха заедно в Камъка, но много малко. Сигурно Ранд беше казал или направил нещо. Сигурно този техен заплетен лабиринт от чест и дълг изискваше Авиенда да… Не й се струваше възможно. Но може би…
Когато влязоха в стаята й, тя реши да постави въпроса открито. Погледна другата жена — съвсем съзнателно, без да прегръща сайдар — и каза:
— Мат твърди, че си дошла да ме убиеш.
Авиенда примигна.
— Вие влагоземците винаги преобръщате всичко наопаки — каза тя удивена, остави тоягата на леглото на Нинив и грижливо положи ножа си до нея. — Моята почтисестра Егвийн ме помоли да пазя Ранд ал-Тор за теб и аз обещах да го направя. — Вързопът и шалът й паднаха на пода до вратата. — Имам тох към нея, но още по-голям към теб. — Развърза блузата си и я смъкна, след което надигна долната си риза до кръста. — Обичам Ранд ал-Тор и веднъж си позволих да легна с него. Имам тох и те моля да ми помогнеш да си го посрещна. — Обърна се с гръб и коленичи в тясното място между двете легла. — Можеш да използваш тоягата или ножа, ако искаш; тох е мой, но изборът е твой. — Тя вдигна брадичка и изпъна врат. Очите й бяха затворени. — Каквото и да избереш, приемам.
Коленете на Елейн омекнаха. Мин беше казала, че третата жена ще е опасна, но Авиенда? „Почакай! Тя каза, че е… С Ранд!“ Ръката й посегна към ножа на леглото и тя едва успя да я спре.
— Я ставай! И си облечи блузата. Аз няма да те ударя… — Само няколко пъти? Стисна ръце да ги удържи. — И няма да го пипна тоя нож. Моля те, махни го от очите ми. — Можеше да й го подаде, но не беше сигурна дали е безопасно да хваща оръжие точно в този момент. — Никакъв тох нямаш към мен. — Надяваше се, че това е верният израз. — Обичам Ранд, но изобщо не се притеснявам, че и ти го обичаш. — Лъжата опари езика й. Авиенда всъщност беше лягала с него!
Все така на колене Авиенда се обърна и я изгледа намръщено.
— Не те разбирам. Да не би да ми предлагаш да си го поделим? Елейн, ние сме приятелки, мисля, но трябва да сме като първосестри, ако ще ставаме сестрожени. Ще ни е нужно време, докато разберем дали това е възможно.
Елейн усети, че е зяпнала, и затвори устата си.
— Приятелки сме — отвърна тя тихо. Мин непрекъснато повтаряше, че щели да си го поделят… но не и по този начин! Дори мисълта за това й се струваше неприлична! — Но е малко по-сложно. Има и още една жена, която го обича.
Авиенда се изправи толкова бързо, че сякаш в един момент беше едновременно и долу, и горе.
— Как се казва? — Зелените й очи блеснаха и ръката й стисна ножа.
Елейн едва не се разсмя. „Само преди малко ми приказваше за подялба, а сега освирепя като… като… като мен“ — довърши тя наум и никак не остана доволна от тази мисъл. Но всичко можеше да бъде и по- лошо. Много по-лошо. Можеше да е Берелайн. След като все едно трябваше да има някоя, защо да не е Авиенда? „И по-добре да се оправя с това, вместо да се цупя като ядосано детенце.“ Тя седна на леглото и стисна ръце в скута си.
— Прибери го най-после това в канията и седни малко, Авиенда. И моля те, облечи си блузата. Много имам да ти разправям. Има една жена — моя приятелка, почти сестра — казва се Мин…
Авиенда се облече, наистина, но мина доста време преди да склони да седне и още повече, докато Елейн успее да я убеди, че не бива да се настройва срещу Мин. С последното поне се съгласи и най-сетне неохотно отрони:
— Трябва да я опозная. Няма да го деля с жена, с която не мога да бъда първосестра. — При което изгледа изпитателно Елейн и тя въздъхна.
Авиенда щяла да обмисля дали да го подели с нея. Мин беше готова да го дели с нея. Нима само тя от трите беше нормална? Според картата под дюшека й Мин скоро трябваше да пристигне в Кемлин, ако вече не беше пристигнала. Не знаеше какво й се иска да се случи там, знаеше само, че Мин трябва да използва виденията си, за да му помогне. Което означаваше, че Мин ще е близо до него. Докато тя самата заминаваше за Ебу Дар.
— Има ли поне едно нещо в живота, което да е просто, Авиенда?
— Не и когато са намесени мъже.
Елейн не разбра кое я изненада повече — това, че тя самата се разсмя, или че се смееше Авиенда.
Глава 41
Заплаха
Мин яздеше бавно през Кемлин. Почти не забелязваше хората, носилките, фургоните и каляските, задръстващи улиците, освен когато се наложеше да подкара дорестата си кобила покрай тях. Една от мечтите й винаги беше била да живее в голям град и да пътува до непознати места, но днес кулите, покрити с блестящи керемиди, и замайващите гледки, откриващи се на всеки завой, отминаваха зад нея почти невидени. Групичките айилци, крачещи сред тълпите, които боязливо им отваряха път, привличаха вниманието й малко повече, както и патрулите от мъже с ястребови носове и често брадати, яхнали коне, но само защото й напомняха историите, които бяха започнали да чуват още в Муранди. Мерана много се беше ядосала от тях, както и от овъглените отломки, доказателство за безчинствата на Заклетите в Дракона, на които се бяха натъкнали на два пъти, но Мин смяташе, че част от останалите Айез Седай са притеснени. Колкото по-малко говореха за това, което Айез Седай си мислеха за амнистията на Ранд, толкова по добре.
На площада пред Кралския дворец тя дръпна юздите на Дива роза и грижливо изтри лицето си с поръбената с дантела кърпа, след което я затъкна пак в ръкава си. Само няколко души се мяркаха по огромния овал, навярно защото на отворените главни порти на палата пазеха айилци. Още айилци стояха неподвижно по мраморните тераси или пристъпваха по пасажите с високи колонади плавно като леопарди.
