му и носеше и поднасяше само за него. Мразеше го естествено, особено че я вижда да го прави всеки ден, но поне не кършеше повече гръб да търка подове из целия палат или да мъкне безкрайна върволица от тежки ведра с вода за пране. Подозираше, че би предпочела всички айилци отсам Драконовата стена да видят срама й, вместо да я гледа той, но той пък бе облекчил значително труда й, като донякъде бе облекчил и собствената си съвест, и след като задължението да му служи по този начин я караше да мисли, че донякъде посреща тоха си, толкова по-добре. А и поне докато оправяше чаршафите в спалнята му, Сюлин си носеше своя кадин-сор и копията си, а не беше в ливрея.
Тя вдигна подноса, закрачи свирепо през стаята и грубо го тръшна върху инкрустираната със слонова кост масичка.
— Това е Мин, Сюлин — каза Ранд. — Тя ми е приятелка. Тя не разбира от айилски нрави и ще бъде крайно неуместно, ако нещо й се случи. — Току-що му бе хрумнало, че Девите могат да погледнат по свой начин на това, че бе отпратил Авиенда и веднага след като беше заминала, бе гушнал друга жена. По свой начин и да решат по своя начин да се справят с положението. — Всъщност ако тя пострада, ще го смятам, че е насочено срещу мен.
— Че защо трябва някоя друга освен Авиенда да иска да навреди на тази жена? — отвърна мрачно Сюлин. — Тя твърде много се увлече по теб вместо да те учи на това, което трябва да знаеш. — След което добави с ръмжене: — Милорд Дракон. — Според него ръмженето трябваше да мине за мърморене. И излезе и тръшна вратата.
Мин изви глава и го погледна.
— Никога не съм виждала толкова свирепа жена. Ранд, сигурна съм, че щеше да те наръга, ако имаше нож.
— Да ме срита може би — изкиска се той, — но да ме наръга — никога. Тя ме смята за отдавна изгубеното си братче. — Объркване замъгли очите на Мин и той видя в тях стотици напиращи въпроси. — О, тази история е дълга. Ще ти разкажа друг път. — Отчасти. Никой никога не биваше да разбере какво му се бе наложило да изтърпи от Инайла, Сомара и още няколкото като тях. Е, Девите вече го знаеха, но никой друг.
Мелайне влезе съвсем по айилски, ще рече — бързо и без да чука. Той така и не можеше да разбере какво би могло да спре айилците да влизат така при него. Вождове, Мъдри и Деви влизаха при него когато е по долни дрехи, в леглото си или дори докато се къпе. Сега слънцекосата Мъдра седна на килима пред него сред дрънчене на гривни и грижливо оправи полите си. Зелените й очи изгледаха Мин безизразно.
Този път Мин не направи усилие да стане. Всъщност по начина, по който се бе изтегнала върху него, с глава, опряна на гърдите му, и дишайки едва-едва, той не беше сигурен дали не заспива. В края на краищата му беше казала, че е пристигнала в Кемлин през нощта. Той внезапно осъзна, че ръката му е обгърнала кръста й, и решително я отдръпна на облегалката. Мин въздъхна почти със съжаление и се притисна още по-плътно до него. Явно заспиваше.
— Вести ти нося — каза Мелайне, — а не знам коя е най-важната. Егвийн напусна шатрите. Отива в едно място на име Салидар, където има Айез Седай. Тия Айез Седай, които може да те подкрепят. По нейна молба не ти го казахме преди, но сега ще ти река, че те са вироглави, недисциплинирани, свадливи и крайно самовлюбени. — Към края на този речитатив гласът й се беше поразгорещил и брадичката й се вирна.
Значи някоя от сънебродниците в Кайриен бе говорила с Мелайне в сънищата й. Това май беше всичко, което Ранд знаеше за дарбите на сънебродниците, и макар да изглеждаха полезни, те много рядко му ги предоставяха на разположение. По-различното този път беше всичко това за „вироглавите“ и прочие. Повечето айилци се държаха така, сякаш очакваха всеки момент Айез Седай да ги ударят, вярваха, че си го заслужават, и смятаха да понесат такъв удар, без да трепнат. Дори Мъдрите говореха за Айез Седай с почтителност, доколкото изобщо си го позволяваха. Явно някои неща се бяха променили.
— Знам. — Ако Мелайне смяташе да му поясни защо, щеше да го направи и без да я пита. Ако не, питането нямаше да му донесе отговор. — За Егвийн и Салидар също знам. В момента тук в Кемлин има девет от Салидар. Мин е дошла с тях. — Мин се размърда на гърдите му и измърмори нещо. Луз Терин отново взе да сумти, но толкова тихо, че Ранд не го разбра. От близостта на Мин му беше така… хубаво. Тя сигурно щеше да подскочи до тавана от обида, ако го разбереше. Но пък ако се съдеше по заканата й да го накара да си плати, можеше и да се разсмее. Сигурно. Понякога беше направо непредсказуема.
Мелайне не показа никаква изненада от знанията му, шала си дори не намести. Откакто се бе омъжила за Баел, като че ли се беше… „кротнала“ май не беше най-подходящата дума; кротостта и Мелайне хич не се връзваха… но някак по-рядко се заяждаше.
— Това беше втората ми вест. Трябва да бъдеш нащрек с тях, Ранд ал-Тор, и да ги държиш изкъсо. Иначе няма да те уважават. — Определено си беше промяна.
— Две дъщери ще имаш — измърмори Мин. — Близначки. Като две капки вода.
Мелайне се ококори и едва не подскочи.
— Но как можеш да… — почна тя недоверчиво: — Та аз самата чак до тази заран не знаех дали нося дете. Как успя да го разбереш?
Мин се изправи и го изгледа с онзи поглед, който му беше твърде познат. Защо ли смяташе, че вината е негова? Тя си имаше недостатъци, макар и дребни. Заоправя палтото си и замята поглед накъде ли не, само не към Мелайне, и когато отново го погледна, погледът й беше почти като одевешния. Той я беше напъхал в това; той трябваше и да я измъкне.
— Всичко е наред, Мин — каза той. — Тя е Мъдра и допускам, че знае неща, от които косата ти може да се накъдри. — Само дето тя вече си беше къдрава. Как го постигаха това жените впрочем? — Сигурен съм, че ще обещае да запази тайната ти и можеш спокойно да се довериш на обещанието й. — Мелайне почти оплете език, докато обещаваше.
Все едно, Ранд бе възнаграден с още един поглед преди Мин да приседне до Мелайне. Укорителен, като че ли. Но как очакваше той да я измъкне? Мелайне нямаше да го забрави и да я помолеше, но обещанието си щеше да спази, а с него — и тайната. Достатъчно негови тайни беше опазила.
При цялата си неохота, след като започна, Мин даде много по-пълно обяснение от всичко, което някога бе обяснявала на самия него, навярно с помощта на непрестанните въпроси на другата жена и на видимата промяна в отношението на Мелайне. Сякаш Мелайне бе започнала да чувства, че дарбата на Мин я прави някак равна на нея, а не някаква си влагоземка.
— Невероятно — най-сетне отрони Мелайне. — Като тълкуването на сънища, без да сънуваш. Близначки, казваш? И момичета? Баел ще бъде страшно доволен. Доринда му е родила трима сина, но и двете знаем, че иска дъщеричка. — Мин примигна и силно тръсна глава. Естествено — нямаше откъде да знае за сестрожените.
Оттук двете бързо минаха на въпроса за раждането. Никоя от тях не беше раждала, но бяха помагали в акуширане.
Ранд се окашля шумно. Не че всичките подробности го притесняваха. Той пък бе помагал на овци да се агнят, на кобили да се жребят и на крави да се отелват. Това, което го подразни, беше, че двете си седяха ей така, опрели глави, и си бърбореха, сякаш той беше престанал да съществува. Никоя от двете не вдигна очи, докато той не се окашля отново, този път толкова силно, че се уплаши да не се задави.
Мелайне се наведе към Мин и заговори с шепот, който можеше да се чуе и от съседната стая:
— Мъжете винаги припадат.
— И винаги в най-неподходящия момент — съгласи се със същия тон Мин.
Какво ли щяха да си помислят, ако можеха да го видят в конюшнята на бащата на Мат, потънал до раменете в кръв и родилна течност, с три счупени ребра, след като кобилата го бе изритала уплашена, че няма да може да се ожреби? А беше излязло чудесно жребче и кобилата повече изобщо не го ритна.
— Преди да припадна — каза той кисело и седна до тях на килима, — може би някоя от вас ще благоволи да ми каже нещо повече за тези Айез Седай? — Щеше да е станал от трона и да е седнал на пода още преди малко, ако не беше пълен скутът му. При айилците само вождовете имаха столове и столът на един вожд се използваше само при произнасянето на присъди или при приемане поражението на противник.
Двете жени не казаха нищо, но го изгледаха гузно и смениха темата. Мин неотстъпчиво държеше на мнението си, че Айез Седай нямали намерение да му навредят и можели да му предложат помощ, при това да му я поднесат по приемлив за него начин, с цялата подобаваща публична почит, а насаме тя щяла да
