донася на Ранд всеки шепот, който дочуела.
— Не съм предателка, нали разбираш, Мелайне. Запознах се с Ранд много преди да опозная която и да било Айез Седай освен Моарейн и честно казано, той получи обета ми за вярност много преди тя да загине.
Мелайне не смяташе Мин за предателка, дори напротив. Възгледите на Мъдрите за шпионството леко се отличаваха от общото айилско мнение. Но възрази, че с много малки изключения на Айез Седай не можело да се вярва повече, отколкото на Шайдо, което означаваше, че изобщо не бива да им се вярва, докато не бъдат взети в плен и направени гай-шайн. Не че препоръчваше точно Айез Седай да бъдат поставени в плен в „Короната на розите“, но почти.
— Как би могъл да им се довериш, Ранд ал-Тор? Според мен те нямат капка чест, освен Егвийн ал-Вийр, а тя… — Мелайне понамести шала си. — Когато една Айез Седай ми покаже, че има толкова чест, колкото Егвийн, ще й повярвам, но не и преди това.
От своя страна, Ранд повече слушаше, отколкото говореше, и докато каза едва десетина думи, научи доста. Отвръщайки на аргументите на Мелайне, Мин описа пратеничеството име по име, изброявайки какво всяка от жените бе казала в подкрепа на Ранд и признавайки всъщност, че не всичко е чак толкова розово. Мерана Амбри и Кайрен Станг, Синя, били от Андор и при всичката липса на вярност към друга власт освен към Бялата кула се тревожели, че Ранд е отседнал в Кемлин и навярно е убил Мургейз. Рафела Циндал, също Синя Аджа, колкото и да била доволна от промените, въведени от Ранд в Тийр, където преливането доскоро беше било под възбрана и всяко момиче, за което се разбереше, че може да се научи, биваше прогонвано от страната, почти не говорела за него, но гибелта на Мургейз също я тревожела. Сеонид Трайган, Зелена, се умисляла при всеки слух от родния й Кайриен и не споделяла мнението си, а Фелдрин Харела, втората Зелена сестра, понякога сравнявала безчинствата на Заклетите в Дракона в Алтара и Муранди с деянията им в Тарабон, но изобщо не споменавала факта, че гражданската война е разкъсала родната й страна много преди първият тамошен мъж да се закълне в Дракона. Но колкото и да я притискаше Мелайне, Мин настояваше, че всяка една от тези Айез Седай признавала, че Ранд е Преродения Дракон, и че били разпитвали много внимателно през цялото им пътуване от Салидар как изглеждал и как би било най-добре да се обърнат към него, без да го оскърбят или изплашат.
Тук Ранд изпръхтя — тревожели ли се да не би да го изплашат! — но Мелайне започна да настоява, че след като повечето жени в пратеничеството имат такива сериозни причини да са настроени против Ранд, то тогава на това пратеничество като цяло човек не може да се довери и тор за огъня да му донесе. Мин го изгледа съжалително и продължи. В Арад Доман имало толкова Заклети в Дракона, колкото и в Тарабон, там също се вихрела гражданска война, но Демира Ериф, от Кафявата Аджа, всъщност говорела само за две неща: за срещата им с Ранд и за мълвата, че е бил основал някаква школа в Кайриен; човек, основал школа, не можеше да е лош в очите на Демира. Берениша Морсад, Жълта сестра от Шиенар, бе чула от шиенарците в Салидар, че Ранд бил посрещнат във Фал Дара от великия лорд-капитан Агелмар Джагад, чест, която за нея имаше голяма тежест; лорд Агелмар трудно би приел един грубиян, глупак или измамник. Този аргумент беше достатъчно тежък и за Масури Сокава — тя пък беше Кафява, от Арафел. Най-накрая дойде ред и на Валинде Натенос, която според Мин проявявала нетърпение, неприсъщо за Бялата Аджа, да накарат Ранд да прогони Самаил от Иллиан; само едно обещание за това, обещание да се опита дори, и според Мин Валинде щяла да му се закълне във вярност. Мелайне не повярва в това — тя не била срещала чак толкова благоразумна Айез Седай, отношение, което се стори на Ранд твърде изненадващо, като се имаше предвид, че тя самата най-вероятно щеше да му се изсмее в лицето, ако я помолеше за подобна клетва. Мин обаче твърдеше, че било точно така, каквото и да възразяваше айилката.
— Ще им покажа толкова уважение, колкото мога, без да коленича пред тях — каза Ранд, след като Мин най-сетне свърши. И за Мелайне добави: — И докато не ми докажат добрата си воля, няма да повярвам една тяхна дума. — Смяташе, че е удовлетворил и двете, след като всяка получи каквото очакваше, но от намръщените погледи, с които му отвърнаха, разбра, че нито едната, нито другата е останала доволна.
След целия този спор той почти очакваше да се хванат за гушите, но изглежда, бременността на Мелайне и провиждането на Мин бяха създали между тях някаква връзка, защото когато се изправиха, двете жени разцъфнаха от усмивки, запрегръщаха се и Мелайне каза:
— Не мислех, че ще те харесам, Мин, но ми харесваш и ще нарека на теб едната от дъщерите си, защото ти първа разбра за тях. Трябва веднага да ида да го кажа на Баел, за да не ревнува, че Ранд ал-Тор го е научил пръв. Дано винаги намираш вода и заслон, Мин. — После се обърна към Ранд. — Внимавай много с тези Айез Седай, Ранд ал-Тор, и дай на Мин закрилата си, когато има нужда от нея. Да знаеш, че ще й навредят, ако разберат, че ти се е заклела. — И излезе.
А той отново остана сам с Мин. От което, кой знае защо, му стана неловко.
Глава 42
Черната кула
Гледаха се, без да помръдват, докато най-сетне той не каза:
— Искаш ли да дойдеш с мен до фермата?
Тя като че ли се сепна и попита:
— Каква ферма?
— Всъщност то е училище. За мъжете, които идват за амнистията.
Лицето на Мин пребледня.
— Не, не мисля… Мерана ще чака да се видим. А и аз би трябвало да им съобщя правилата, които им определяш, колкото се може по-скоро. Всяка от тях може да влезе във Вътрешния град, без да знае, а ти не би искал… Наистина трябва да тръгвам.
Това не го разбра. Без да се е запознала дори с един от школниците, тя се боеше от тях, от мъже, които могат да преливат, мъже, които искаха да преливат. При всеки друг щеше да е разбираемо, но той самият можеше да прелива, а тя беше готова да му разроши косата, да го ръга в ребрата и да го нарича с какви ли не имена в лицето.
— Искаш ли ескорт до „Короната на розите“? Тук наистина има улични побойници, дори посред бял ден. Не са много, но не искам да ти се случи нещо лошо.
Смехът й беше малко неуверен. Наистина се беше притеснила при споменаването на фермата.
— Грижила съм се за себе си още докато ти си пасъл овцете, селянче. — Изведнъж в двете й ръце се появи по един нож — само едно махване и ножовете отново изчезнаха в ръкавите й. С малко по-сериозен тон тя добави: — Трябва да се грижиш повече за себе си, Ранд. Почивай си. Изглеждаш уморен. После тя изненадващо се надигна на пръсти и го целуна леко по устните. — Колко е хубаво, че те виждам отново, овчарче. — Засмя се отново, този път с доволство и си излезе.
Ранд си наметна палтото и отиде в спалнята да си вземе меча от дъното на гардероба — мебел с гравирани по дървото рози, достатъчно висока и широка да побере дрехите на четирима мъже. Наистина беше започнал да се превръща в похотлив пръч. Мин май просто се беше позабавлявала. Кой знае колко щеше да го дразни само за това, че си бе изтървал езика.
Взе една платнена торбичка от едно от чекмеджетата и я сложи в единия джоб на палтото си, взе и друга, много по-малка, от кадифе, и я прибра при ангреала. Майсторът, изработил съдържанието на първата, се бе оказал повече от щастлив, че има честта да работи за Преродения Дракон, и се беше опитал да се откаже от платата. Златарят, изработил единствената вещ, съдържаща се в другата торбичка, бе поискал четири пъти повече от цената, която според Башийр струваше предметът, и две Деви, които да му висят над главата, докато я изработи.
Разходката до фермата от доста време му се въртеше в ума. Не харесваше Таим и Луз Терин щеше отново да се развълнува от близостта му, но не можеше да продължава да избягва това място. Особено сега. Доколкото знаеше, Таим добре се беше справил със задържането на школниците извън чертите на града — Ранд поне не беше чувал за никакви инциденти, а щеше да чуе, ако имаше такова — но вестите за Мерана и пратеничеството все по някое време щяха да стигнат до фермата с продоволствените коли или с новопостъпващите школници, и както ставаше обикновено със слуховете, деветте Айез Седай щяха да станат девет Червени сестри или деветдесет, тръгнали да излавят мъже за опитомяване. Резултатът от което щеше да бъде бягащи презглава школници или школници, тръгнали към Кемлин да нанесат удар първи. Трябваше да предотврати това.
