Егвийн въздъхна, сгъна шарфа с шарените ресни и го отмести на масата. Правеше това, когато се наложеше да увери Елейн и Нинив, че са сами; понякога шарфът ги караше да започнат да приказват на Амирлинския трон вместо на Егвийн ал-Вийр. Както обикновено, жестът подейства: Нинив си пое дъх и отвори уста, но преди да е успяла да заговори, Елейн каза:
— Ти да не си решила да го прикачиш с тази негова Банда на Червената ръка към Гарет Брин?
Егвийн поклати глава. Стражниците ги бяха уведомили, че в Бандата на Мат вече има шест-седем хиляди души, доста повече, отколкото ги помнеше в Кайриен, и доста значителен брой, макар и не чак толкова, колкото твърдяха онези двама пленници, но войниците на Брин наистина не обичаха Заклетите в Дракона. Освен това тя си имаше свои планове, които им обясни, след като придърпаха столовете си към масата.
— Това е гениално! — Щедрата усмивка на Елейн показваше, че наистина си го мисли. Но пък Елейн винаги казваше това, което мисли. — Не допусках, че другото е възможно, но това наистина е гениално.
Нинив изсумтя раздразнено.
— Какво те кара да мислиш, че Мат ще се съгласи? Ще откаже само за да ти направи напук.
— Мисля, че той е обещал — отвърна простичко Егвийн и Нинив кимна. Бавно и доста неохотно, но кимна. Елейн естествено изглеждаше объркана: нали познаваше Мат. — Елейн, Мат прави точно това, което на него му харесва. Винаги го е правил.
— Без значение колко ряпа ще трябва да обели за това — измърмори Нинив — или колко ще го напердашат.
— Да, Мат си е такъв — въздъхна Егвийн. — Най-безотговорното хлапе в Емондово поле, може би в целите Две реки. Но даде ли дума, държи на нея. И мисля, че е обещал на Ранд да те върне в Кемлин, Елейн. Сигурно забеляза, че се отказа да кани мен — донякъде се беше отказал, — но за теб не се отметна и ей тоничко. Смятам, че ще се опита да стои край теб толкова плътно, колкото кесията на колана ти. Но няма да го оставим изобщо да те види, освен ако не направи това, което искаме. — Тя замълча. — Елейн, ако искаш да отидеш с него, можеш. При Ранд, искам да кажа. Веднага щом изстискаме цялата възможна полза от Мат и Бандата му.
Елейн поклати глава и я погледна решително.
— Не, Ебу Дар е много по-важен. — Това беше една от победите им, спечелена изненадващо още при първото предложение. Елейн и Нинив трябваше да се присъединят към Мерилил. — Ако е край мен, поне ще разполагам с няколко дни да проуча тер-ангреала, който носи. Такова трябва да е, Егвийн. Нищо друго не може да го обясни.
Егвийн можеше само да се съгласи. Тя смяташе само да го увие във Въздух на място, просто ката едно лекичко напомняне кого се е опитал да дърпа, но потоците го докоснаха и се стопиха. Другояче не можеше да се обясни. Просто щом го докоснаха и престанаха да съществуват. Изумлението й, откакто го осъзна, все още не беше минало и се оказа, че не е единствената, която заоправя полите си, без да има нужда.
— Ще трябва да накараме Стражниците да му пребъркат джобовете. — Нинив, която явно си беше представила картинката, го каза с явно задоволство. — Ще видим как ще му хареса това на господин Мат Каутон.
— Ако му отнемем нещо — отвърна търпеливо Егвийн, — не смяташ ли, че ще се опъва, когато започнем да му казваме какво да прави? — Мат никога не беше приемал заповедите много добре и обикновената му реакция към Айез Седай и Единствената сила беше да се измъкне при първа възможност. Може би обещанието му пред Ранд щеше да предотврати това — трябваше да има обещание, нищо друго не можеше да обясни поведението му — но не й се искаше да рискува. Нинив кимна с голяма неохота.
— Може пък… — Елейн забарабани с пръсти по масата и за момент спря и се замисли. — Може пък да можем да го отведем в Ебу Дар. Така сигурно ще имам повече възможност да му поразуча тер-ангреала. Макар че щом спира сайдар, не виждам как изобщо бих могла да го проуча.
— Да помъкнем със себе си този грубиян? — Нинив стисна устни. — Не го казваш сериозно, Елейн. Той е в състояние да ни почерни живота — за това много го бива. Никога няма да прави каквото му се каже. Освен това не го свърта на едно място, за да го направи. И толкова се е запалил да те отведе в Кемлин, че няма да го помръднеш и с остен да го ръчкаш.
— Но щом е решил да ме държи под око, докато се озова в Кемлин — отвърна Елейн, — няма да има друг избор освен да върви с нас. Страхотно!
— Като че ли не е много лоша идея — намеси се Егвийн преди Нинив да намери някакво възражение. Да ги изпрати за купата й се струваше добре, но колкото повече се замисляше къде щяха да я търсят, толкова повече се притесняваше. — Десетина войници с вас май няма да са никак излишни, освен ако не сте си подбрали Стражници, без да знам. Том и Джюйлин може да са много добри, както и Биргит, но там, където отивате, е доста бурно.
— Десетина наистина няма да е зле — каза Елейн и леко се изчерви. — Стига да се подчиняват на заповеди.
— Едва ли ще водим дуели, Елейн, колкото и докачливи да са тези ебударци — изсумтя Нинив. — Том и Джюйлин ще са предостатъчни. Мен ако питате, всички тези приказки, които чухме, бяха само за да ни откажат. — Бяха изслушали безброй приказки за Ебу Дар, след като се разчу, че ще тръгват; Чеза беше чула няколко, всяка от които по-страховита и ужасна от предишната — за чужденци, убити за това, че са погледнали някого накриво, преди да успеят да мигнат, за овдовели жени и осиротели дечица заради една- едничка дума, за жени, които се биели с ножове по улиците. — Щом можахме да оцелеем в Танчико само с Том и Джюйлин, при все че ни се бяха трупнали Лиандрин и Черните сестри, ще се оправим и в Ебу Дар без Мат Каутон и неговите десетина войници. Мат да ми командва войници! Та той дори кравите на баща си забравяше да издои, ако не го чучнеше човек на столчето и не му натикаше ведрото в ръцете.
Егвийн въздъхна. Биргит. Но всеки път когато споменеше Биргит, двете я зяпваха като оглупели и или сменяха темата, или продължаваха, все едно че Биргит изобщо не е споменавана. Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че жената, която непрекъснато ходеше по петите на Нинив и Елейн — особено на Елейн, кой знае защо — е същата, която беше зърнала в Тел-айеран-риод. Биргит от легендите, стрелкинята, която никога не изпуска целта, една от мъртвите герои, чакащи да ги призове Рогът на Валийр. Мъртва героиня, а не жива жена, която да крачи из улиците на Салидар, но въпреки всичко си беше същата жена. Елейн така и не беше й предложила някакво обяснение, а само смутено ломотеше, че нямала право да говори за нещо, за което се били разбрали да не говори. Колкото до самата Биргит, героинята от легендите, тя или тръгваше в обратна посока, или се шмугваше в някоя уличка, щом видеше Егвийн да се приближава към нея. Да нареди на жената да дойде в кабинета й и да й поиска обяснение беше изключено — в края на краищата тя беше обещала, колкото и глупаво да се чувстваше от цялото това положение. Все едно, то едва ли представляваше някаква заплаха. Само й се искаше да разбере защо. И как.
Засега тя изхвърли Биргит от главата си и се наведе над масата към Нинив.
— Сигурно не можем да накараме Мат да изпълнява точно заповедите ви, но няма ли да е чудесно да го видим как се тормози от това, че се налага да ви бъде телохранител?
— Няма да е зле — отвърна замислено Елейн. — Особено ако Ранд наистина го е направил генерал. Майка често казваше, че най-добрите мъже приемат най-неохотно да им заповядваш и винаги си струва да ги научиш. Не бих казала, че Мат е от най-добрите. Лини пък казва, че „Глупците слушат само себе си“ — но ако можем да го научим достатъчно, че да не се държи като самовлюбен глупак, когато няма да има кой да го отърве, ще направим голяма услуга на Ранд. Освен това ще ми трябва време, за да мога да изуча този тер-ангреал.
Егвийн се постара да не се засмее. Елейн винаги схващаше бързо. Но пък, от друга страна, най-вероятно щеше да се опита да научи Мат на покорство. А това си струваше да го види човек. Елейн й харесваше и тя се възхищаваше на силата й, но в това състезание щеше да заложи на Мат. Щеше да заложи дори мустаците си, ако имаше такива.
Нинив се заинати. Мат бил опак човек; щял да казва „долу“ когато те кажат „горе“, само за да им прави напук. Щял да им създава неприятности дори в бъчва да го натикат и да заковат капака. Щяло да им се наложи непрекъснато да го извличат от кръчми и комарджийски вертепи. Някъде към края сведе възраженията си до твърдението, че най-вероятно Мат щял да щипне Елейн още първия път, когато се
