Той се сепна, а после стана и отстъпи встрани, местейки безмълвно поглед от Елейн към Нинив, сякаш бяха някаква загадка. Е, Нинив и Елейн го гледаха не по-малко озадачено и със сигурност имаха не по-малко основание за това.
Тя изтупа възглавничките и ги намести на седалката, този път без да помисли ласкаво за Чеза. Вече не се нуждаеше от тях, изобщо, но трябваше или да се откаже от банята, или да приеме възглавничките, докато не спаднеше и последната подутина. Чеза щеше да махне възглавничките, ако й кажеше. Все едно дали лицето й се потеше, или беше хладно, Егвийн все пак беше Амирлинския трон, пред която се кланяха крале и кралици — макар досега все още никой да не беше го правил; тя бе тази, която много скоро щеше да осъди и екзекутира Елайда и да въдвори ред в Бялата кула и по този начин — в целия свят. Чеза обаче така щеше да я уязви с укорителните си погледи за това, че не й е позволила да се погрижи за нея, че да остави възглавничките бе много по за предпочитане.
Тя седна, сложи ръце на масата и каза:
— Мат…
Той обаче я прекъсна тутакси.
— Виж какво, това наистина е пълна лудост — рече той тихо. Тихо, но много твърдо. — Най-накрая ще ти откъснат главата, Егвийн. И на трите. И на трите ще… ви… откъснат… главичките.
— Мат — каза тя с малко по-строг тон, но той продължи:
— Слушай, все още можете да се измъкнете от всичко това. Ако те си мислят, че си Амирлин, можеш да дойдеш с мен, за да… да пренесеш Бандата ми. Правиш едно прагче и изчезваме преди тези ненормалнички с мозъци колкото на кокошки да успеят да мигнат.
Нинив беше видяла, че сайдар около него се губи, но си беше имала работа с вироглави мъже много преди да се научи да прелива. Изръмжа тихо: „Той ще ми насини задника, така ли?“, ловко надигна полите си и изрита Мат в крака, толкова силно, че той залитна чак към стената, преди да успее да се хване за ритнатото място. Елейн избухна в смях и също толкова бързо го потисна, но устните й продължиха да се кривят и очите й блестяха.
Егвийн прехапа устна, за да не се разсмее и тя. Наистина беше смешно. Мат бавно извърна глава и изгледа Нинив с широко отворени от възмущение и гняв очи. После веждите му се свъсиха и той дръпна разкопчаното си палто да си го оправи и бавно закрачи към нея. Бавно, защото накуцваше. Егвийн покри уста с шепа. Наистина единственото, което можеше да направи, беше да не се разсмее.
Нинив се изправи навъсена, но после като че ли се сети за някои неща. Може би беше набрала достатъчно яд, за да прелее, но спрямо Мат сайдар явно беше безполезен. Мат беше доста висок за мъж от Две реки, значително по-висок от нея, доста по-силен и в очите му определено се четеше опасен блясък. Тя хвърли поглед към Егвийн и взе да си оправя несъществуващите гънки на роклята, стараейки се да запази строгата си физиономия. Мат пристъпи още една крачка към нея с лице като гръмотевичен облак. Поредният й припрян поглед, издаващ начало на тревога, бе последван от ситна стъпка назад.
— Мат — каза Егвийн строго. Той не спря. — Мат, престани да се правиш на глупак. Здраво си нагазил лука, но би трябвало да мога да те измъкна, ако се вслушаш в здравия разум.
Най-после той се закова. Изгледа Нинив сърдито, размаха й заканително пръст и отново се обърна към нея.
— Аз ли съм нагазил лука? Егвийн, ти си скочила от дървото право в мечата дупка и си въобразяваш, че всичко е наред само защото още не си стигнала дъното!
Тя му се усмихна кротко.
— Мат, малцина тук в Салидар хранят добри чувства към Заклетите в Дракона. Лорд Брин определено не е от тях, нито неговите войници. Чухме доста неприятни истории. Някои — направо гадни.
— Заклетите в Дракона! — изрева той. — Какво общо имат те с мен? Аз не съм никакъв проклет Заклет в Дракона!
— Разбира се, че си, Мат. — Каза го така, сякаш беше най-очевидното нещо на света. Каквото си и беше, ако си помислеше човек. — Отиваш там, където те изпрати Ранд. Какво друго може да си освен Заклет в Дракона? Но ако ме послушаш, мога да ги спра да набият твоята глава на някоя пика. Всъщност не мисля, че лорд Брин ще използва пика — той все се оплаква, че не му стигат — но съм сигурна, че ще измисли нещо.
Мат погледна другите две жени и за миг Егвийн стисна устни. Беше се изразила достатъчно ясно, но той като че ли се напъваше да разбере за какво всъщност му говори. Елейн му отвърна със стегната усмивка и утвърдително кимане. Можеше и да не разбира накъде е подкарала Егвийн, но много добре знаеше, че не говори само за да й се чуе гласът. Нинив, която продължаваше да полага усилия да задържи строгата си физиономия, само го изгледа и подръпна плитката си, но може би така беше по-добре. Въпреки че бе започнала да се изпотява. Когато се ядосаше, Нинив губеше самоконтрол.
— Сега ти ме чуй, Егвийн — каза Мат. Но пък и обърканото му мълчание май беше продължило твърде дълго. Успя някак да съчетае нравоучителния тон със снизхождение по най-язвителен начин. — Щом толкова държиш да се наричаш Амирлин, можеш да се наричаш Амирлин. Ранд би те посрещнал с отворени обятия в Кемлин дори да не му заведеш всичките тези Айез Седай, но знам, че ще бъде безкрайно щастлив, ако го направиш. Каквито и да са ти проблемите с Елайда, той може да ти ги реши. Тя знае, че той е Преродения Дракон. Светлина, нали помниш писмото й! Ами че той ще ти закърпи Бялата кула и на поднос ще ти я поднесе преди да успееш да мигнеш. Без битки. Без кръвопролития. Сама знаеш, че не искаш кръвопролития, Егвийн.
Това беше вярно. Пролееше ли се първата кръв между Салидар и Тар Валон, щеше да стане страшно трудно Кулата да се обедини. Пролееше ли се кръвта на първата Айез Седай, можеше да стане направо невъзможно. И все пак Елайда трябваше да бъде свалена и Егвийн беше готова да направи това, което трябваше да се направи. Но просто не й харесваше. И освен това не й харесваше точно Мат да й казва какво знае, още по-малко й харесваше, че беше прав. Определено още по-малко й харесваше. Голямо усилие й струваше да задържи ръцете си спокойно върху масата. Искаше й се да стане и да го зашлеви.
— Както и да се разбера с Ранд — отвърна му тя хладно, — можеш да си сигурен, че няма да стане, като поведа Айез Седай да се кълнат във вярност пред него или пред който и да било мъж. — Хладно и съвсем не като в спор: просто му съобщаваше най-очевидни неща. — А как ще се оправя с Елайда, си е моя грижа и не е твоя работа. Ако изобщо имаш ум в главата си, Мат, ще си държиш езика зад зъбите и в Салидар ще стъпваш ситно-ситно. Започнеш ли да дрънкаш пред Айез Седай какво щял да направи Ранд, след като коленичат пред него, отговорите, които ще получиш, може и да не ти харесат. Заговориш ли, че ще ме отведеш, или Нинив или Елейн, ще имаш голям късмет, ако не те намушкат с някой меч.
Той я изгледа сърдито.
— Пак ще поговорим, когато ти дойде умът в главата, Егвийн. Том Мерилин да се мярка наоколо? — Тя кимна. За какво му беше пък Том Мерилин? Сигурно за да се налеят с вино. Е, на добър час, стига да можеха да намерят кръчма тук. — Когато ти дойде умът — повтори мрачно той и закрачи — закуцука по-скоро — към вратата.
— Мат — каза Елейн, — на твое място не бих се опитала да си замина. Да се влезе в Салидар е много по-лесно, отколкото да се излезе.
Той й се ухили нахално и така я изгледа от глава до пети, че имаше късмет, че тя не му показа всичките си зъби.
— А теб, коронована госпожице, ще те отведа в Кемлин дори да се наложи да те вържа на вързоп, за да те връча на Ранд. Да ме изгори дано, ако не го направя. И проклет да съм, ако не си замина, когато аз реша. — Поклонът му беше подигравателен, към Елейн и Егвийн. Нинив беше удостоена само с кратко изръмжаване и размахан пръст.
— Как е възможно Ранд да има такъв непоносим простак за приятел? — попита Елейн, но едва след като вратата се затвори плътно след него.
— Да, съвсем го е ударил през просото — измърмори мрачно Нинив.
— Трябваше да го оставя да направи каквото иска, Нинив. Крайно време е да запомниш, че вече си Айез Седай. Не можеш току-така да подритваш хората, да им дърпаш ушите и да ги налагаш със сопи. — Нинив я зяпна и устата й се размърда безмълвно, лицето й почервеня още повече. Елейн заби поглед в килима.
